Християнство.бг
Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев
Често, когато житието на великомъченицата се преразказва или пък е в съкратено издание, един момент от нейния подвиг или е само бегло споменаван, или дори е изпуснат. А не трябва. Кой е той? Това е диспутът на св. Екатерина с философите и ораторите.
Знаем, че нейният осиновител – самият император Диоклециан, се постарал Екатерина да получи най-доброто образование, което може да се даде в Римската империя. Което и става. По онова време било нормално жена да се образова, но знанията ѝ се считали като един вид украшение. Младата девойка наистина усвоила всичко, каквото можело да се научи по онова време, за да го постави в служба на Христовото евангелие.
Когато разбрал, че осиновената му дъщеря е християнка, Диоклециан изпаднал в гняв. Та нали той лично се заклел, че до края на неговия живот името „християнин“ ще изчезне и Христос ще потъне в забрава! И решил да направи така, че да унизи жестоко Екатерина и заедно с това да се подиграе с вярата. Обявил публичен диспут между нея и най-добрите философи и оратори в Империята.
Тук някои ще кажат: не са ли тия майстори на мисълта и словесността най-добрите само в Александрия? Явно трябва да се доуточнява:
По онова време политическите центрове на империята са Рим на Запад и Никомидия на Изток. Но от Октавиан, до времето, за което говорим, че и много след него, културната столица на империята е Александрия. Тя е средоточието и изворът на науките и изкуствата за целия римо-елински езически свят. Е, сега е ясно, че момичето Екатерина трябвало да води словесна и мисловна битка не просто с едни мъдреци, а с целия имперски интелектуален и културен елит!
Изходът изглеждал предизвестен. Особено като се вземе предвид, че и в римското общество на жените се гледало презрително, а в най-добрия случай – снизходително. Според един от аспектите на това отношение (битуващ и днес сред някои), жената може много да помни, но на философско творчество не е способна. И според тези предварителни нагласи, за това младо момиче нямало никакъв шанс.
Обаче… според развоя на диспута светицата не само успешно и изкусно ползва цялото усвоено от нея земно знание, но творчески го съчетава с полученото чрез катехезата и Духа евангелско познание. Вследствие на което всички философи и оратори биват надвити и посрамени. Да си припомним: тя побеждава целия имперски елит, който признавайки своето поражение, съкрушено пада в краката й. И не е само това – част от философите и ораторите на глас, пред всички признават за техен Бог и Спасител Господ Иисус Христос. И става ясно, че жената въобще не е това, което витае в личните и обществени предразсъдъчни представи. Но само, че тя има ум и способности, напълно равни на мъжките, но дори превишаващи, те стават още по-могъщи чрез благодатта на Христа, Който укрепява всички верни. Това вече става прекалено за Диоклециан и помощниците му, и те започват издевателствата и мъченията над светицата.
Този велик момент от подвига на св. Екатерина би трябвало ясно и подробно да се разкрива, а не да се забулва и дори да се крие. Защото в неговата светлина, ние виждаме във великомъченицата двойно величие – това на чистата душа, устремена към Христа, и на силната духом жена, която чрез знанието и благодатта, се освобождава от хилядолетните предразсъдъци спрямо втория пол и от патриархално-мачовските окови.
