Меню Затваряне

Едно суеверие, очернящо тайнството Кръщение

Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев

Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев

Признавам, че преди да събера изцяло ума си, за да напиша тези редове, ме разтърсваха вълните от най-противоречиви мисли. Защото ще поставя въпроса за истинските суеверия, битуващи в Църквата, които са не само болестни, но могат да бъдат и смъртоносни. А целта на това „въпросопоставяне“ е да се излезе от матрицата на обичайната говорилня, и тогава тежкият дебат е неизбежен. Дебат, в който ще се кажат много нелицеприятни факти и който ще покаже неща, било неволно, било нарочно замитани под килима. Но се реших да пиша и говоря, защото е крайно време да се посочат, разобличат и отстранят не мнимите, а истинските, тровещи живота на Църквата и убиващи вярата суеверия.

Първо започвам със суеверието, обиждащо светото Кръщение не само защото то е Тайнството, чрез което се влиза в Църквата, но и защото (ако се вгледаме и вслушаме внимателно) това суеверие е най-открояващо се.

Примерите, които ще посоча са основани на реални събития и на личен опит. Това още повече утежнява задачата, но и сега ще се спази принципът на Златоустия: разобличава се явлението, без да се осъждат хората. И затова няма да споменавам никакви имена, нито ще се давам подсказки за кои хора иде реч.

Суеверието, за което става дума се състои в това: детето трябва да приеме св. Кръщение чак след като навърши една година. Това се счита за задължителна норма. Има различни версии как се е появило това суеверие, но все някога ще се изясни. Друг е проблемът – то се е вкоренило здраво и почти повсеместно, и против него не се предприемат никакви съгласувани действия.

Още от древност има спорове трябва ли Кръщението да се извърши в невръстна възраст или много по-късно. Много е казано и написано, знаем, че отговорът е положителен – да, малки деца, дори пеленачета не само могат, но и трябва да приемат в тази възраст Кръщенше и Миропомазание. Но се появява на разглежданото от нас суеверие лукавщина: нека детето да стане (задължително при това) поне на една година. А може дори и да е още по- голямо.

Какви са основанията? Няма общ знаменател, под който да ги поставим. Като започнат да ги редят: ама времето сега е студено; ама детето още не е заякнало, ама нали трябва да се подготвим, защото ще се събира цялата рода, ама нали „такъв е редът“, ама това, ама онова… Става ясно: нищо, което дори да изглежда обективно, не е налице. Но за сметка на това срещу възраженията на свещеника, че това не е редно и увещанията, че възрастова граница за Кръщението няма, се оказва яростна съпротива, често преминаваща в неприкрита злоба. Какво си позволява тоя поп да ни говори, когато… и започват на глас или мислено да се редят мантри.

Някои ще кажат: спокойно, младите другояче разсъждават. В повечето случаи обаче това не е вярно. Младите, претендиращи, че са разкрепостени и мислещи, трезво – като добре дресирани – следват не Църквата, а суеверието. Щом мама, тате, дядо, баба, свекърва, свекър, тъст, тъща така казват– тъй ще е! А попът много да не знае! Че ще види той!

Да, наистина пазенето на това суеверие води дотам, че понякога свещеникът си пáти, задето се е опълчил против него. Опитва се отецът да обясни, че когато детенцето се кръсти по-рано, то ще влезе в Църквата, ще получи ангел-пазител, ще понесе неизбежните детски болести по-леко. А ако чак до навършване на една година се чака, възможно е да станат неща, които са опасни дори за живота му. И какво правят близките? Ако свещеникът е младшият, често отиват при предстоятеля: отче, онзи другият –задето не искаме сега да кръщаваме детето – го прокле (каква низост)!. Прочети му, моля те, на детето някаква молитва (изшаманствай, пък ще ти дадем бая парички)!. И ако клеветниците са богати и живеят в малкия град или в селото са влиятелни, началството, за да не си разваля рахатлъка, тутакси им изпълнява молбата, а може дори в тяхно присъствие да телефонира на „провинилия се“, да го нахока и заплаши, че заради това, че честно е следвал призванието си, ще го съсипе… И това става прецедент, още повече вкореняващ суеверието.

Има обаче и по-страшни случаи. След като прочете отредените молитви за 40-тия ден след раждането, свещеникът напомня, че не е нужно Кръщението да се отлага чак след навършването на първата година. В отговор получава иронично-презрителни погледи.

Но… детенцето се разболява тежко и опасно. Налага се влизане в болница. Роднините тичат при отчето: прочети молитва (шаманствай пак)! Отецът казва: детето не е в Църквата, не е кръстено, а молитвата не е магия. Готов съм веднага да отида в болницата и да извърша св. Кръщение. Не едно и две деца са оцелявали точно след кръщението си, когато са били в голяма опасност. Какъв е отговорът? Не искаме, защото… ще ни се смеят и ще ни се подиграват!. Какво от това, че животът на рожбата и внучето е в опасност, важното е присмех да няма! И детенцето умира. Некръстено.

Ето, че това суеверие не само е безумно – то е опасно за живота. Но безпрепятствено вирее в живота на Църквата. И вместо повече от наложителна борба срещу него, фалшивите борци за чистотата на вярата са се вторачили в народно-битовите обичаи.

Надявам се с тези редове да се сложи началото на дебат, посочващ и разкриващ всички истински суеверия, тровещи тялото на Църквата.

Posted in Публицистика, Съвременност

Вижте още:

error: Content is protected !!