Християнство.бг
Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев
Признавам, че преди да събера изцяло ума си, за да напиша тези редове, ме разтърсваха вълните от най-противоречиви мисли. Защото ще поставя въпроса за истинските суеверия, битуващи в Църквата, които са не само болестни, но могат да бъдат и смъртоносни. А целта на това „въпросопоставяне“ е да се излезе от матрицата на обичайната говорилня, и тогава тежкият дебат е неизбежен. Дебат, в който ще се кажат много нелицеприятни факти и който ще покаже неща, било неволно, било нарочно замитани под килима. Но се реших да пиша и говоря, защото е крайно време да се посочат, разобличат и отстранят не мнимите, а истинските, тровещи живота на Църквата и убиващи вярата суеверия.
Първо започвам със суеверието, обиждащо светото Кръщение не само защото то е Тайнството, чрез което се влиза в Църквата, но и защото (ако се вгледаме и вслушаме внимателно) това суеверие е най-открояващо се.
Примерите, които ще посоча са основани на реални събития и на личен опит. Това още повече утежнява задачата, но и сега ще се спази принципът на Златоустия: разобличава се явлението, без да се осъждат хората. И затова няма да споменавам никакви имена, нито ще се давам подсказки за кои хора иде реч.
Суеверието, за което става дума се състои в това: детето трябва да приеме св. Кръщение чак след като навърши една година. Това се счита за задължителна норма. Има различни версии как се е появило това суеверие, но все някога ще се изясни. Друг е проблемът – то се е вкоренило здраво и почти повсеместно, и против него не се предприемат никакви съгласувани действия.
Още от древност има спорове трябва ли Кръщението да се извърши в невръстна възраст или много по-късно. Много е казано и написано, знаем, че отговорът е положителен – да, малки деца, дори пеленачета не само могат, но и трябва да приемат в тази възраст Кръщенше и Миропомазание. Но се появява на разглежданото от нас суеверие лукавщина: нека детето да стане (задължително при това) поне на една година. А може дори и да е още по- голямо.
Какви са основанията? Няма общ знаменател, под който да ги поставим. Като започнат да ги редят: ама времето сега е студено; ама детето още не е заякнало, ама нали трябва да се подготвим, защото ще се събира цялата рода, ама нали „такъв е редът“, ама това, ама онова… Става ясно: нищо, което дори да изглежда обективно, не е налице. Но за сметка на това срещу възраженията на свещеника, че това не е редно и увещанията, че възрастова граница за Кръщението няма, се оказва яростна съпротива, често преминаваща в неприкрита злоба. Какво си позволява тоя поп да ни говори, когато… и започват на глас или мислено да се редят мантри.
Някои ще кажат: спокойно, младите другояче разсъждават. В повечето случаи обаче това не е вярно. Младите, претендиращи, че са разкрепостени и мислещи, трезво – като добре дресирани – следват не Църквата, а суеверието. Щом мама, тате, дядо, баба, свекърва, свекър, тъст, тъща така казват– тъй ще е! А попът много да не знае! Че ще види той!
Да, наистина пазенето на това суеверие води дотам, че понякога свещеникът си пáти, задето се е опълчил против него. Опитва се отецът да обясни, че когато детенцето се кръсти по-рано, то ще влезе в Църквата, ще получи ангел-пазител, ще понесе неизбежните детски болести по-леко. А ако чак до навършване на една година се чака, възможно е да станат неща, които са опасни дори за живота му. И какво правят близките? Ако свещеникът е младшият, често отиват при предстоятеля: отче, онзи другият –задето не искаме сега да кръщаваме детето – го прокле (каква низост)!. Прочети му, моля те, на детето някаква молитва (изшаманствай, пък ще ти дадем бая парички)!. И ако клеветниците са богати и живеят в малкия град или в селото са влиятелни, началството, за да не си разваля рахатлъка, тутакси им изпълнява молбата, а може дори в тяхно присъствие да телефонира на „провинилия се“, да го нахока и заплаши, че заради това, че честно е следвал призванието си, ще го съсипе… И това става прецедент, още повече вкореняващ суеверието.
Има обаче и по-страшни случаи. След като прочете отредените молитви за 40-тия ден след раждането, свещеникът напомня, че не е нужно Кръщението да се отлага чак след навършването на първата година. В отговор получава иронично-презрителни погледи.
Но… детенцето се разболява тежко и опасно. Налага се влизане в болница. Роднините тичат при отчето: прочети молитва (шаманствай пак)! Отецът казва: детето не е в Църквата, не е кръстено, а молитвата не е магия. Готов съм веднага да отида в болницата и да извърша св. Кръщение. Не едно и две деца са оцелявали точно след кръщението си, когато са били в голяма опасност. Какъв е отговорът? Не искаме, защото… ще ни се смеят и ще ни се подиграват!. Какво от това, че животът на рожбата и внучето е в опасност, важното е присмех да няма! И детенцето умира. Некръстено.
Ето, че това суеверие не само е безумно – то е опасно за живота. Но безпрепятствено вирее в живота на Църквата. И вместо повече от наложителна борба срещу него, фалшивите борци за чистотата на вярата са се вторачили в народно-битовите обичаи.
Надявам се с тези редове да се сложи началото на дебат, посочващ и разкриващ всички истински суеверия, тровещи тялото на Църквата.
