Християнство.бг
Новата рубрика „Езикови бележки“ на Иво Братанов ще разяснява за читателите на Християнство.бг значението и произхода на популярни наименования и изрази, които често се използват в нашата разговорна и писмена реч. „Цар на царете“ е израз, който много често се употребява, но малцина знаят неговия произход.
В българския език се употребява един интересен начин за изразяване на превъзходно качество, който се състои от име в ед.ч., предлог „на“ и членуваната форма на същото име в мн.ч., напр. „цар на царете“ и „книга на книгите“. Този способ се нарича Superlativus Hebraicus (еврейска превъзходна степен). Тук ще посоча накратко произхода му.
Както посочва самото название, Superlativus Hebraicus има семитски произход. Еврейският език разполага с няколко начина за изразяване на превъзходност. Един от тях представлява специфичен вид спрегнато състояние на името в иврит – конструкция, която се състои от съществително име в ед.ч. и членуваната форма на същото съществително име в мн.ч. Ето три примера от Стария Завет. 1. Една от боговдъхновените старозаветни книги, написана от цар Соломон, е озаглавена הַשִירִים שִיר [шир хаширѝм] „Песен на песните“. Това заглавие е образувано от съществителното име от м.р. שִיר „песен“ и от членуваната множествена форма на същото име הַשִירִים „песните“. Първата от думите е управляваща в спрегнатото съчетание, а втората е управлявана. При това втората дума изпълнява функцията на определение на първата. За да се придаде определеност на цялата конструкция, членът הַ [ha] се поставя пред втората дума, понеже първата от тях (съществителното име שִיר) е вече определена от втората. Буквалният превод е „песен песните“, а описателно може да се представи по следния начин: „песен, която изпъква сред всички други песни“, т.е. „най-хубавата песен“. 2. Конструкциятаקֺדֶש הַקֲדָשִים [кодеш хакадашѝм] буквално означава „свято светите“ (Чсл 4: 4, 19), т.е. „свято място измежду всички свети места“, „най-святото място“, „святая святих“. 3. По същия начин е образувана и конструкцията הֲבָלִים הֲבֵל [хавель хавалѝм] (Екл 1: 2; 12: 8) букв. „суета суетите“ (т.е. „суета на суетите“, „най-голяма суета“). Същият начин за изразяване на превъзходно качество е налице и в названието „цар на царете“, за което по-долу ще посоча кратки сведения.
В Древността редица близкоизточни владетели носят титлата „цар на царете“. Първият монарх, който се нарича šar šarrāni, е асирийският владетел Тукулти-Нинурта І, управлявал в ХІІІ в. пр. Хр. Същата титла във вида „шаханшах“ се употребява и от персийските царе. Първият шаханшах на Персия е Кир ІІ Велики (VІ в. пр. Хр.).
Титлата „цар на царете“, която носят персийските владетели, е документирана в Библията (вж. напр. Йз 26: 7). Тя е засвидетелствана и в римската литература. Още в класическия латински език обаче названието rex regum се прилага и към други владетели. Например Велей Патеркул назовава Агамемнон с тази титла (Велей Патеркул, 1.2.1.). Затова е естествено, че по-късно в Римската империя с тази титла са назовавани и римски владетели, напр. Флавий Ханибалиан (поч. 337 г. сл. Хр.), племенник и зет на император Константин І Велики. През 337 г. сл. Хр. императорът планира поход срещу Персия. Тогава Ханибалиан е наречен Rex Regum et Ponticarum Gentium („Цар на царете и на понтийските народи“).
Значението на този начин за изразяване на превъзходна степен има и някои особености в Библията. Това спрегнато състояние може да означава висока степен на качество, а също да изтъква и Божието величие, вж. „Бог на боговете и господар на господарите“ (Вз 10: 17); „Господ Бог на боговете, Господ Бог на боговете“ (Нв 22: 22).
Разглежданата тук конструкция се превежда в класическите езици гръцки, латински и църковнославянски най-често чрез име плюс членуваната форма на същото име в род.пад. мн.ч.
Superlativus Hebraicus се превежда на български език обикновено чрез име плюс предлога „на“ плюс членуваната форма за мн.ч. на същото име. По този модел възникват и други словосъчетания, които изразяват понятие за изключителност, напр. „Книга на книгите“ (Библията); „Празник на празниците“ (Великден).
Superlativus Hebraicus е напълно жив в съвременния български език. Той е един от случаите, в които библейското влияние обогатява изразните възможности на българския език.
Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ – Русе. Завършил е българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен, има следдипломна специализация по история на новобългарския книжовен език в ШУ „Епископ Константин Преславски“ и специализация в Русенския университет „Ангел Кънчев“. От 2000 г. е редовен член на Съюза на учените в България. От 1987 г. досега работи като гимназиален учител по български език и литература. Негови статии са публикувани в списанията „Проглас“, „Духовна култура“, „Български език и литература“, „Родна реч“, „Дарба“, „Архив за поселищни проучвания“ и „Bulgara esperantisto“, в Научните трудове на Русенския университет „Ангел Кънчев“, в Известията на Научния център „Св. Дазий Доростолски“ – Силистра, и в различни сборници. Със свои доклади и съобщения е участвал в научни симпозиуми и конференции, организирани от СУ „Св. Климент Охридски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, РУ „Ангел Кънчев“ и ДИПКУ „Д-р Петър Берон“ – Варна.
–––-
Езиковата бележка е публикувана във в-к „Утро“, год. XXXII, бр. 237 (9562); Русе, петък-неделя, 2-4 декември 2022 г., с. 3.
