Атанас Димитров – АтаДим
„Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега“ (Римл. 8:22).
Човекът е бил жесток господар и настойник на земята. В ръцете му този безценен ресурс се е превърнал в оръжие за масово поразяване, власт и сила. Капитал, който владеят малцина.
Дали сме забравили обаче, че всичко, което Бог е създал е живо и свързано в единна система. Консуматорският дух обзел обществото, ни лишава от красотата и замисъла на цялото творение, където всичко е взаимосвързано. И не човекът стои на върха на системата, а Онзи, който го е поставил да се грижи за нея. Ние не сме най-силният вид, който живее на тази планета, вероятно не сме и най-умните, защото използваме доста малък процент от капацитета на мозъка си. Не сме най-бързите, или големите и все пак покоряваме небето, морето и космоса дори. Защо? Защото на нас Бог е дал да владеем над земята като нейни настойници. И ако планетата ни днес е застрашена и много видове изчезват, то е защото ние сме забравили кои сме. И кой стои над нас. Творението страда поради нашите прегрешения, които водят до безхаберие, егоизъм и алчност. Отдалечили сме се от Създателя си, изгубили сме голямата картина и собственото ни предназначение. Сега се опитваме да решим проблема отвън. С програми и временни кампании за превенция, но нашата планета страда. И за съжаление ние дори не разбираме, че докато има хора, на които не им пука и си изхвърлят боклука, където им падне. Проблемът остава. Чистим чашата отвън, но отвътре тя си остава пълна с ненавист, завист, алчност, омраза, безразличие. Човешкото сърце трябва да бъде почистено, за да вижда ясно. „Както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов“ (Еф. 1:4).
Оттам произтичат добрите и праведни дела, от сърцето, което е очистено в Христа. Което не търси само своето си, но доброто за всички, което почита божествения дар на света, в който живеем. Един красив и мъдро устроен свят, в който всеки заема своето място с достойнство и чувство на дълг.
—————–
