Християнство.бг
Украинската държавна комисия установи, че исторически обвързаната с Москва Украинска православна църква все още е свързана с Руската православна църква, въпреки твърденията за противното. В продължително разследване Държавната служба на Украйна по етническа политика и свобода на съвестта (ДЕСС) заключи, че Украинската православна църква (УПЦ МП) все още е законно част от Руската православна църква. Моментът на публикуване на документа, който потвърждава по-ранно разследване от експертна комисия, е особено важен. Той идва само седмица след като Украйна отне гражданството на предстоятеля на УПЦ МП.
Украйна се готви за продължителна съдебна битка с УПЦ МП, след като забрани свързаните с Русия църкви през август 2024 г. Законът даде на религиозните организации девет месеца да прекъснат отношенията си с Русия. Сега ДЕСС проверява дали връзките все още са налице. Но как се установяват подобни въпроси? В края на краищата, УПЦ МП настоява, че подкрепя Украйна и че вече е прекъснала връзките си с Русия още през 2022 г. Освен това, тя води глобална кампания, осъждаща предполагаемото религиозно преследване от страна на държавата. Тази инициатива е особено плодотворна сред американските републиканци, отчасти благодарение на щедрите лобистки усилия – УПЦ МП плаща висока цена, като нае през 2023 г. американски лобист за 1400 долара на час, за да промотира идеята за продължаващо „религиозно преследване“ в Украйна.
Какъв е каноничният статут на УПЦ МП?
Пътят на една православна църква към автокефалия (независимост) е сложен. За разлика от Римокатолическата църква, управлявана от един-единствен предстоятел от Рим, вселенското православие се определя като „съзвездие“ от приятелски настроени юрисдикции, получили независимост според пастирските си нужди. В идеалния случай, разбира се. На практика обаче пътят към църковна независимост е изпълнен с политически борби, противопоставяне и конкуренция между два центъра на православна тежест – Московската и Вселенската патриаршия.
Затрудненото положение на УПЦ МП е следствие от многовековна имперска църковна политика. Прехвърлянето на Киевската митрополия от Константинопол в Москва през 1686 г. поставя началото на руския контрол над украинското православие – контрол, който надживелява Съветския съюз и продължава в независима Украйна.
Този модел не е уникален за Украйна. Руската православна църква исторически е предоставяла ограничена „автономия“ на православните общности в своята сфера – статут, който стои някъде между пълна независимост и пряк епархийски контрол. Японската православна църква, Латвийската православна църква, Естонската православна църква и Украинската православна църква съществуват върху подобни споразумения.
Истинската автокефалия, за разлика от автономията, означава пълна независимост – каквато Москва предостави на Полската православна църква през 1948 г. и на Православната църква в Америка през 1970 г. Формулировката беше недвусмислена: пълна канонична независимост, без да се споменава за достъп до вселенското православие „чрез“ друга църква (В православния свят право да дава автокефалия има единствено Вселенската патриаршия, като това право се делегира от канони, приети на вселенски събори. Затова и църквите, на които Москва е дала „автокефалия“ на практика не са в пряко общение с Вселенската патриаршия и не са признати от всички поместни църкви, какъвто е случаят с Православната църква на Америка. Бел. прев.).
Какво казват документите?
И така, какво е положението на Украйна днес?
Разследването на ДЕСС показва, че „автономията“ на Украйна – тази двусмислена средна позиция между независимост и подчинение – остава непроменена. Докладът от 21 страници прилича на съдебномедицинска експертиза при аутопсия. Той анализира твърденията на УПЦ МП, използвайки два ключови критерия:
- Какво казват основополагащите документи на църквата.
- Какво разкриват действията ѝ.
Неопровержимото свидетелство се крие в документ от 1990 г.: Грамотата (Устав), издадена от тогавашния патриарх Алексий II Московски. УПЦ МП все още цитира този документ в устава си. Той предоставя на украинската църква „независимост и автономия в управлението ѝ“ – но с едно важно условие:
„Украинската православна църква е свързана чрез нашата Руска православна църква с Едината свята, католическа и апостолска църква“, заявява Грамотата.
За разследващите от ДЕСС този единствен ред доказва подчинение. Втората по големина православна деноминация в Украйна остава канонично обвързана с Москва. Но не твърди ли УПЦ МП, че е прекъснала тези връзки след руската инвазия през 2022 г.? Църковното ръководство многократно е настоявало, че вече не е част от структурата на Руската православна църква.
Разследването разкрива различна история. Допълнение от 2017 г. към устава на Руската православна църква – Глава X, озаглавена „Украинската православна църква“ – все още постановява, че украинската църква трябва:
- Да споменава на името на Московския патриарх във всички украински църкви.
- Да има одобрен и потвърден устав от Московския патриарх.
- Да бъде благословен (утвърден) предстоятелят на УПЦ от Московския патриарх.
- Да внася решения за създаване или разпускане на епархии в Московския архиерейски събор за одобрение.
- Да осигури участието на украинските епископи в руските църковни събори като задължени членове.
- Да приема решенията на Светия синод на Московската патриаршия като задължителни.
- Да приема свето миро (осветен елей) от Московския патриарх.
А какво се случи на Поместния събор на 27 май 2022 г. в манастира в комплекса „Теофания“? УПЦ МП посочва този събор като доказателство за своята независимост. Съборът прие промени в църковния устав, като премахна някои изрични препратки към Москва. Но разследването на ДЕСС нарича това „забележителна стъпка към независимост“, която „не означава оттегляне“ от Руската православна църква. Защо обаче това не е така?
Уставът от 2022 г. запазва учредителната разпоредба, че Украинската православна църква действа „съгласно Устава на Московския и на цяла Рус патриарх Алексий II от 27 октомври 1990 г.“, т.е. грамотата остава като учредителната основа за УПЦ МП.
Издала ли е УПЦ МП някакви основополагащи документи, заместващи Грамотата? Отговорът е не.
Разследването не открива документи от ръководните органи на УПЦ МП – нейния Събор, Архиерейски съвет или Светия синод – в които да се декларира оттегляне от структурата на Руската православна църква. Тишината е оглушителна.
Действията на УПЦ МП говорят по-ясно
Но документите разказват само половината от историята. Какво всъщност са направили църквите?
Руските църковни власти едностранно прехвърлят епархии на УПЦ МП върху окупираните от Русия земи под пряк контрол на Москва от 2022 г. Три кримски епархии през юни 2022 г. Ровенькската епархия през октомври 2022 г. Бердянската епархия през май 2023 г.
УПЦ МП съпротивляваше ли се на тези премествания? Нито веднъж.
Някои епископи на УПЦ МП публично подкрепиха руската агресия. Митрополит Пантелеймон Лугански и Алчевски участва в провоенни събития и присъства на честванията по случай годишнината на патриарх Кирил.
Вярно е, че някои духовници действат под руска окупация, където съпротивата може да означава лишаване от свобода. Но реакцията на църквата разкрива нейните приоритети.
УПЦ МП агресивно осъжда свещеници, които преминават към съперничещата Православна църква на Украйна , получила независимост от Константинопол през 2018 г. Тя им забранява да служат с ПЦУ, но когато Москва прехвърля цели епархии, следва мълчание.
През октомври 2024 г. 33 епископи на УПЦ МП осъдиха едностранните премествания на епархии от Москва. Подкрепени ли бяха те от своите събратя? Не. Ръководните органи на църквата не казаха нищо. Това показва, че могат да се съпротивляват, когато решат. Те просто избират да не се съпротивляват на Москва.
Бунтът на обикновените хора
Между 2022 и 2024 г. множество групи духовници и миряни отправиха обръщения към митрополит Онуфрий. Те поискаха пълно канонично отделяне от Москва. Разгледани ли са тези искания и жалби? Разследването отбелязва, че те са били „оставени без разглеждане от висшите органи на църковната власт и управление на УПЦ МП“. (Виж: 10 въпроса към епископата и Синода на УПЦ-МП от клира и миряните • Християнство.бг)
Присъдата
Заключението на ДЕСС е недвусмислено: Киевската митрополия на УПЦ остава свързана с Руската православна църква съгласно всичките четири критерия, установени от украинското законодателство:
- УПЦ все още принадлежи към структурата на Москва.
- Документите ѝ все още споменават руски контрол.
- Москва все още взема обвързващи решения за украинските епархии.
- Украинските епископи все още участват в руските църковни събори.
За украинските власти това предоставя правно основание за евентуални по-нататъшни действия. За самата църква това представлява каноничен Параграф 22. Тя трябва да поддържа руската връзка, която легитимира съществуването ѝ, докато действа в страна, която е забранила точно тази връзка.
Пристрастна ли е експертната комисия на ДЕСС?
Въпреки че УПЦ МП не е отговорила официално на заключението на ДЕСС, видни личности като епископ Йона Черепанов го осъдиха като „съветско“, намеквайки, че комисията е пристрастна и изпълнява държавни решения, за да преследва, както се твърди, УПЦ МП.
Това е невъзможно, казва религиозният учен и философ Юрий Черноморец, който преди това е участвал в експертна комисия, стигнала до подобни заключения. Заключението на ДЕСС използва само факти, следователно констатациите му са невъзможни за оспорване, казва Черноморец.
Той твърди, че сложността и детайлността на анализа свидетелстват за високото ниво на експертиза на експертите от DESS. Освен това заключенията в документите са подкрепени от цитати от самите ръководители на УПЦ МП.
Богословът Кирил Ховорун заяви пред Euromaidan Press, че заключенията „съответстват на каноничните реалности, както се разбират в източното християнство“. УПЦ все още се позовава на устава [документа за автономия] на Москва от 1990 г. Тя все още действа съгласно устава на Руската православна църква. Украинските епископи все още участват в руските църковни съвети. Това не са интерпретации – това са документирани факти.
Защо УПЦ МП не се отделя от Русия?
Според Черноморец, пътят напред е изненадващо лесен. УПЦ ще трябва официално да реши да напусне Руската православна църква. Тя трябва да уведоми всички православни патриарси за новия си статут. Тя трябва да осъди завземането на украински епархии от Москва. „УПЦ трябва да започне да действа като автокефална църква“, твърди той. Тогава защо не са го направили?
Този въпрос измъчва украинските религиозни наблюдатели. Отговорът на УПЦ разкрива поразително противоречие.
„Днес УПЦ признава, че остава част от Руската православна църква, но твърди, че възнамерява да стане автокефална“, отбелязва проф. Черноморец. „И все пак тя изисква украинските власти да се отнасят към нея така, сякаш вече е постигнала независимост.“
Но двуличието е още по-дълбоко. „Когато епископите на УПЦ действат извън Украйна – например в Европа – те изискват местните православни йерарси да се отнасят към тях като към представители на Руската православна църква“, обяснява той. Те искат да бъдат независими в Украйна, но руски в чужбина.
Религиозният историк Андрей Смирнов смята, че митрополит Онуфрий чака края на войната. Защо? „За да се върне към Руската православна църква.“
Черноморец предлага безкомпромисно обяснение. „Ръководството на УПЦ запазва пасивност, защото не се страхува от демократичната държава Украйна – паникьосано е от Путин.“ Той предполага, че лидерите на УПЦ се страхуват, че могат да загинат като руските чиновници, които не харесват Кремъл.
Финансовите стимули дават друго обяснение. Влиятелният олигарх, роден в Русия, Вадим Новински, който получи украинско гражданство през 2012 г. по времето на Виктор Янукович, служи като дякон на УПЦ и е смятан за основен финансов покровител на църквата. Има твърдения, че той насочва заеми от ВТБ Банк към проруски епископи (умишлено фалираната КТБ в България беше част от ВТБ Банка, бел. прев.).
Финансирането от Новински може да е част от обяснението, смята Говорун. Но не изцяло.
Междувременно Смирнов смята, че УПЦ МП не е обявила автокефалия, „защото това би ги поставило в разкол“. Едностранното отделяне би оставило църквата без признание от други православни патриаршии.
„Но всъщност, в рамките на три години те можеха да се обърнат към църковните предстоятели, да възстановят комуникацията с Вселенския патриарх [прекъсната през 2018 г. – бел. ред.] и да поискат помощ“, казва той.
Иронията е осезаема. Докато Черноморец отбелязва, че 74% от вярващите в УПЦ подкрепят незабавното отделяне от Москва, техните епископи се придържат към руски връзки, които украинският закон сега изрично забранява.
Какво се случва след това?
Експертът на ДЕСС Вячеслав Хоршков, един от авторите на доклада, очертава следващите стъпки. „Твърде рано е да се говори за енории сега“, казва той пред Euromaidan Press. „Следващата стъпка е директива до Киевската митрополия на УПЦ да премахне признаците на принадлежност към Руската православна църква.“
Църквата ще има 30 дни да се съобрази с изискванията, с възможно удължаване от 60 дни при поискване. Ако изпълнят изискванията – което Хоршков счита за реалистично – въпросът приключва. Ако не, Киевската митрополия ще бъде официално призната за свързана с Руската православна църква и делото ще стигне до съда.
Сроковете остават неясни. Но ако съдът лиши Киевската митрополия от статута ѝ на юридическо лице, ще възникнат въпроси за подчинените структури – епархийски управления, манастири, мисии и духовни образователни институции.
Енориите са изправени пред различни възможности. „Енориите могат мирно да преминат към независим статут или да съществуват без статут на юридическо лице“, обяснява Хоршков. „Те имат няколко възможности да определят съдбата си. Те дори могат да регистрират ново сдружение.“
„Новият закон запазва правото на руснаците да се молят свободно, да провеждат събирания и да поддържат свои собствени храмове“, обяснява Чорноморец. „Но ги лишава от привилегиите да използват приблизително 3000 религиозни сгради, принадлежащи на държавата, като исторически паметници или местни общности.“
Той отбелязва ограниченията на закона:
„Санкциите са твърде леки – загуба на статут на юридическо лице за религиозни общности, манастири, семинарии, епархии и Киевска митрополия, но нищо, което би представлявало истинска „забрана за Руската православна църква“.“
ДЕСС ще състави списък с религиозни организации, свързани със забранената структура на Руската православна църква. „Ако дадена енория попадне в списъка и не спазва директивата за премахване на принадлежността си и използва държавна собственост, тогава договорът за наем ще бъде прекратен“, казва Смирнов. Но няма да има масови съдебни преследвания. Фокусът остава върху самата Киевска митрополия.
Смирнов очаква митрополит Онуфрий да свика епископски събор, за да обяви УПЦ за независима в отговор на директивата на ДЕСС. Но 75-годишният митрополит, който е израснал в московската „Света Троица-Сергиева лавра“, представлява поколение църковни лидери, чийто мироглед остава фундаментално обвързан с руската православна традиция, независимо от политическите обстоятелства.
Защо има значение дали УПЦ МП все още е свързана с Русия?
След пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г., Украйна се опитва да подтикне УПЦ МП с нейните 8097 енории, в сравнение с приблизително 9000 на конкурентната независима ПЦУ, да се откаже от Москва, като по този начин намали количеството на руската мека сила в обсадената страна.
УПЦ МП от десетилетия се възприема като инструмент на меката сила на Русия, предлагащ версия на идеологията на „руския свят“, която си представя Украйна като част от „Свещената Рус“, а не като независима държава. Както отбелязва Андрей Смирнов , църквата е разпространявала руски наративи, че Украйна трябва да съществува като руска провинция, а не като суверенна държава.
Залогът се простира отвъд теологията.
Русия неизбежно ще повлияе на политическата и религиозната ситуация в Украйна, ако Московската патриаршия остане, поради което не само Украйна, но и балтийските държави търсят решения за премахване на руското църковно влияние.
Втората по големина православна деноминация в Украйна е изправена пред избор: истинска независимост или продължаващо подчинение на църква, която благославя бомбите, падащи върху украинските градове.
––––––––––––––––––––––
Източник: The Ukrainian Orthodox Church says it left Moscow. Documents say otherwise. – Euromaidan Press
