Християнство.бг
Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев
Днес е една едновременно тъжна и светла дата. Тъжна, защото от нас пред Господа застава един достоен архипастир на Българската църква. И светла, защото родната църква се сдобива с още един светъл молител пред небесния Божий престол. Днес е годишнина от преставянето на Негово Преосвещенство Николай, епископ Макариополски, един от най- достойните наши архиереи.
Преосвещеният Николай е част от сонма на най-изявените български литургисти, заедно с Левкийския епископ Партений. Но докато дядо Партений е литургист-практик и заради неговата практика днес разполагаме с прекрасни редакции на службите в чест на българските светии, както и с автентичния текст на Якововата божествена литургия, епископ Николай е теоретик. И неговите теоретически разработки са отправна точка за всеки, който се занимава с въпросите на литургиката у нас независимо, че някои не искат да признаят този факт. Както е и автор на прекрасна богослужебна музика, основана на древни български оригинали. Защо обаче толкова малко се говори за блаженопочившия Макариополски епископ?
Отново се сблъскваме със „страх ради политическаго“ и с криво разбирана „коректност“. Още като архимандрит, Преосвещеният Николай, заедно с други тогава също в архимандритско достойнство – бъдещите Стефан, епископ Главиницки и Иосиф I, Митрополит Ню-Йоркски, са включени в международната комисия на Червения кръст, която трябва да установи истината за масовото избиване на полските офицери в Катин и на цивилни във Виница. И според съвестта си на православни клирици, те казват истината, с която се срещат очи в очи: че тези злодеяния са извършени от властите на СССР. Заради това, в дните преди печално известния наш Народен съд, дядо Николай изчезва. За седем месеца. Месеци, в които е подложен всекидневно на зверски побои, изтънчени унижения и всякакви други изтезания като „враг на народа“ и „слуга на германо-фашистите“. И накрая е изправен пред Трети състав на Народния съд, който не му определя смъртна присъда, но го вкарва в затвора, откъдето е освободен предсрочно поради застъпничеството на Екзарх Стефан.
След освобождаването си, дядо Николай е хиротонисан за Макариополски епископ и поради тогавашните обстоятелства, поема нов, доста тежък кръст. Известно време едновременно е ректор на Софийската духовна семинария и на Духовната академия, а заедно с това му дават предстоятелството на първенстващия ни храм „Св. Александър Невски“. И точно тогава се разгръща неговото творчество на литургист-теоретик. Творчество, за което незнайно защо продължава да се премълчава и, до което се докосват само тези, на които им е зададена конкретна семестриална или дипломна работа.
Тогавашната тоталитарна власт прави всичко възможно епископ Николай, заедно с епископите Партений Левкийски, Стефан Главиницки и Тихон Смоленски никога да не бъдат избрани и интронизирани за митрополити. Те до края на земните си дни си остават викарни епископи. Но знаем, че светилник не може да бъде скрит под одъра, и не може да остане незабелязан град, стоящ навръх планината. Подвизите на епископ Николай непрестанно сияят и всеки, който пожелае, може да се докосне до тях. И се надяваме, че въпреки неизменните опити за пречене, официалната канонизация на този наш роден светител ще стане факт. Дано да се случи в дните на нашия живот, Господи!
