Християнство.бг
В своята проповед на 21 май (Възнесение Господне) патриарх Московски Кирил (Гундяев) заяви, че при Второто Пришествие Иисус Христос ще се яви „вне всякой плоти“ – извън, без всякаква плът. Внимание на това това обърна протодякон Андрей Кураев, който напомни, че Халкидонският събор през 451 година постановява, че съединението на Божествената и човешката природа в Христа е „неразлъчно“:
Гундяев не разочарова! Днес имаше уникален случай: на празника той реши да говори не за Хрушчов и не за своя дядо, а именно за самия празник. И веднага изрече ерес: че при Второто пришествие Христос ще се яви „извън всяка плът“. Халкидонският догмат, според който съединението на Божествената и човешката природа в Христос е „неразделно“, е нарушен от него. Затова той няколко пъти използва думата „метареалност“, обяснявайки я като нещо, което се намира „извън всяка реална действителност“. А думата „есхатология“ според него означава „вечност“. Също така научихме, че единствената институция в света, която напомня на хората за задгробния живот, е Църквата. Все едно Умма-та не прави това. Но това са дреболии. А най-важното е, че Гундяев за първи път изрече ерес, осъдена от Вселенски събор.
Христологичният догмат е учението на Църквата за личността на Иисус Христос, а именно че Той е един и същ Син Божи и Син Човечески, истински Бог и истински човек. Според формулировката на Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.) Христос има две природи – божествена и човешка – които са съединени в една личност (ипостас) „неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно“. Това означава, че двете природи не се смесват и не се променят една в друга, но също така не могат да бъдат разделени или отделени, тъй като съществуват заедно в един и същ Христос, Който остава напълно Бог и напълно човек след въплъщението.
Изказването на патриарх Кирил:
„Църквата Божия е онази, чрез която Господ присъства в живота на хората още от времето, когато Той дойде в плът, за да послужи за спасението на човешкия род, до времето, когато Той ще се яви извън всяка плът, в слава“.
„Каноните изискват патриархът, който публично изповядва ерес, да бъде изправен пред събор, а до съборното решение всяко църковно общение с него да бъде прекратено“, подчертава Кураев, който и друг път го е обвинявал в ерес (тук). Дяконът също отбелязва, че еретичните думи на предстоятеля на Руската православна църква са били пренебрегнати от епископ Кирил (Зинковски), ректор на Московската духовна академия, както и от епископ Николай (Погребняк) – главен редактор на „Журнал на Московската патриаршия, които са присъствали на богослужението, коментира Marcus Orthodoxus, който редовно следи темата за Руската църква и изявите на патриарх Кирил. В блога си той е публикувал онлайн и книга, достъпна на български език със заглавие „Ереста на патриарх Кирил“, която можете да прочетете на този линк:
https://followthesaints.com/bg/books/the-heresy-of-patriarch-kirill
Авторите на книгата изброяват седем основания, в които намират ерес по смисъла на 15 апостолско правило:
1. Общение с Рим и признаване на папския авторитет
Срещата с папа Франциск в Хавана (2016) и подписването на съвместна декларация.
2. Религиозен универсализъм: „Мюсюлмани и православни се молят на един и същ Бог“
Публично учение, че ислямът и православието почитат един и същ Бог, в противоречие с тринитарния догмат на вярата.
3. Световният съвет на църквите
Защита на Световния съвет на църквите като „наш общ дом“ и „люлка на обединена църква“ – организация, чиито основополагащи документи предполагат, че Христовата църква е разделена и трябва да бъде обединена чрез икуменически диалог.
4. Съвместна молитва с монофизити
Предстоятелстване на съвместни молитвени служби с духовници от Арменската апостолическа църква, чиято христология е осъдена на Четвъртия вселенски събор (Халкидон, 451 г.).
5. Прославяне на сергианството и съветската църковна система
Възпяване на сергианството и КГБ-църквата, пеене на „Вечная память“ за войници, служили на анатемосания режим (анатемата на св. Тихон от 1918 г. срещу съветската власт), поднасяне на Светия Кръст пред вечни огньове, които един мъченически свещеник с право нарича идолопоклоннически, извършване на пълна панихида в съветски военен мемориален комплекс и добавяне от неговото духовенство на думите „за вярата“ към поменаването на служилите на режим, убивал вярващите. Посочва се също работа за КГБ под кодовото име „Михайлов“ и проповядване на дарвинизма (теорията на еволюцията).
6. Етнофилетизмът на „Руския свят“
Учение, че православното единство се основава на етническа и цивилизационна идентичност, а не на апостолската вяра — учение, осъдено като ерес от международно събрание на православни йерарси през 2022 г.
7. Богословие на войната: сотириологична ерес
Публично учение, че войниците, загинали в Украйна, получават „умиване на греховете“ чрез смъртта в битка и че войната представлява „свещена борба“, в противоречие с православното учение за покаянието, кръщението и опрощението на греховете.
За авторите на „Ереста на патриарх Кирил“
Панайотис Макрис и Силуан Райт са православни автори и изследователи, занимаващи се с въпроси на съвременното православие, светоотеческото учение и църковната традиция. Те правят в книгата критичен анализ на богословски, икуменически и църковно-политическите позиции, свързвани с Руския патриарх Кирил.
Панайотис Макрис е гръцки православен християнин, израснал в традиционна среда и посветил години на изучаване на православното богословие и светоотеческите текстове. В своите възгледи той подчертава необходимостта от вярност към светоотеческото предание и изразява критично отношение към съвременните процеси в православния свят, включително икуменизма и украинския църковен въпрос.
Силуан Райт е американски православен християнин, приел Православието през 2022 г. След обръщането си към вярата той развива особен интерес към руската духовна традиция и към трудовете на руски светци като св. Игнатий Брянчанинов, св. Серафим Саровски и св. Силуан Атонски, чието име приема при кръщението си. Заедно с Макрис работи върху изследвания, основани върху светоотечески източници и православна аскетична литература.
Двамата автори подчертават, че разглеждат труда си не само като израз на лични мнения, а като опит за представяне на светоотеческия консенсус по разглежданите теми.
Анализът в книгата е ценен най-вече от гледна точка на позициите на авторите по отношение на Украинската православна църква (УПЦ), която те разглеждат като единствената канонична православна църква в Украйна. Досега богословите и християните, споделящи подобни възгледи, обикновено избягваха открито да коментират отклоненията в богословските позиции на патриарх Кирил. Едва в посредно време започна по-осезаемо да се поставя и въпросът за сергианството и неговите съвременни проявления (Патриарх Сергий (Страгородски), „сергианството“ и новите версии на „сергианството“ • Християнство.бг).
Към момента обаче не съществува единна и официално формулирана позиция на клириците на УПЦ по тези въпроси.
Публикуването на подобна книга за свободно разпространение насочва вниманието към един важен процес: независимо от дълбоките различия между отделните богословски и църковни среди – консервативни, традиционалистки, умерени или либерални – все по-ясно се оформя общо убеждение, че в изказванията и богословските позиции на патриарх Кирил (Гундяев) присъстват сериозни отклонения от православното учение, които според неговите критици в определени случаи доближават границата на ереста. В тази книга обаче авторите директно определят тези позиции като ерес.
Публикуването на такава книга за безплатно ползване обръща фокуса към следното: към все по-близкото уеднаквяване на позициите на консервативните и либералните кръгове в Църквата относно фигурата на Руския патриарх Кирил Гундяев.
