Меню Затваряне

ЕСПЧ: Не е работа на държавата да охранява единството на вероизповеданията

В навечерието на Възкресение Христово Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург обяви две осъдителни решения срещу България, свързани с Българската православна църква (БПЦ).

ЕСПЧ констатира, че отказът да се регистрират вероизповедания с аргумент, че дублират други религии, в България се е превърнал в системен проблем, ако се съди по многото подобни жалби. Проблемът е, че от времето на църковния разкол насам държавната политика по отношение на вероизповеданията е подчинена не на създаването на условия за свободно упражняване на религията, а на поддържане на единството и единоначалието в църквата, в резултата на което българската държава от повече от две десетилетия си е присвоила правото да решава на кое вероизповедание може да се издаде разрешение да съществува юридически. През 2002 г. на тази основна цел бе посветено и приемането на настоящия Закон за вероизповеданията, чиито автор е бившият депутат от НДСВ Борислав Цеков. Според ЕПСЧ от този закон произлизат днешните проблеми.

Българската държава е нарушила правото на свобода на религията и свобода на сдружаване, като през 2011 и 2012 г. е отказала да регистрира две православни църкви, различни от Българската православна църква. Това обяви през април ЕСПЧ по две отделни дела – Независима православна църква и Захариев срещу България и „Българска православна старостилна църква и други срещу България. И в двата случая мотивите, с които Софийският градски съд (СГС), а след него и Софийският апелативен съд, отказват регистрацията, са сходни. Според СГС и двете църкви изповядват идентични верски убеждения с тези на БПЦ и възпроизвеждат същите религиозни принципи, следователно нямат право на самостоятелно съществуване.

Изложените в решението на ЕСПЧ принципи, на които се основават отношенията между държавата и религиозните общности, не са нови, те са формулирани в много предходни решения по аналогични казуси, включително по български дела. Съществените акценти за българския казус са няколко:

Не е работа на държавните власти да оценяват верските убеждения на една или друга религиозна общност и дали са идентични с друга общност, това решават вярващите. Такъв подход ограничава съществуването само на една институция за всяка религиозна деноминация, което принуждава вярващите да се обърнат към нея;

Не е работа на държавата да охранява единството на вероизповеданията, това е техен вътрешен въпрос. Плурализмът, който е основно качество на демокрацията, е несъвместим с държавна принуда върху религиозната общност да се обедини под едно ръководство;

Свободата на религията включва и правото на една религиозна общност да регистрира юридическо лице, което й дава възможност да придобива имущество, да открие банкова сметка, да назначава свещеници, да се ползва с активна легитимация пред съда и др.

През последните 20 години съдебни откази за регистрация имат общо девет източноправославни вероизповедания, коментира адв. Наташа Добрева, която е защитник по делото на Българска православна старостилна църква. Другите седем са Всеправославна българска архиепископия; Из­точ­на пра­вос­лав­на апо­стол­ска цър­ква; Православна църква в България; Българска източноправославна църква; Ортодоксална църква; Православна християнска църква, Една свята съборна и апостолска църква. От решенията на ЕСПЧ става ясно, че в момента в Страсбург има и други подобни жалби, но пък същевременно у нас има регистрирани по повече от една презвитериански, баптистки и лутерански църкви.

Адвокат Наташа Добрева коментира, че Българската православна старостилна църква (БПСЦ) ще възобнови делото за регистрация и това ще се случи в 6-месечния законен срок след решението на Европейския съд по правата на човека, който е до 20 октомври 2021 г.

Източник: Капитал

Posted in Новини, Новини от света

Вижте още: