Християнство.бг
Европейският съд по правата на човека в Страсбург вчера осъди Турция за грубо нарушение на свободата на религията и съвестта, както и на правото на сдружаване, след жалби на двама духовници от Вселенската патриаршия, на които турските власти забраняваха да бъдат избирани в управителните органи на гръцко-православни вакъфи. Става дума за историческо решение, пише гръцкото издание ΤΟ ΒΗΜΑ.
„Борбата продължи цели 15 години в рамките на Турция и пред Европейския съд, но в крайна сметка справедливостта възтържествува“, заявява юридическият съветник на Вселенската патриаршия Парис Асанакис, който води делото пред Европейския съд заедно с адвоката от Страсбург Стефанос Ставру, докато в Турция делото е започнато от Хулия Бенлисьою, Атила Лок и Петрос Карас.
Изявление на юридическия съветник на Патриаршията Парис Асанакис
„Решението е историческо, от една страна защото опровергава повече от вековното схващане, поддържано и прилагано от Генералната дирекция на вакъфите, според което Лозанският договор и приложенията към него уж забранявали на представители на гръцко-православното духовенство да изпълняват административни функции в общностните вакъфи.
Освен явното нарушение на членове 9 и 11 от Конвенцията, Съдът постанови, че тази позиция на турската администрация не се основава на никаква законова разпоредба, указ, циркуляр или друг нормативен акт, нито е била възприета от който и да било турски съд, разглеждал спора.
От друга страна, това е първото решение на Съда в Страсбург, което установява нарушение на член 9 относно свободата на мисълта, съвестта и религията от страна на турското правителство срещу членове на гръцко-православната общност. В светлината на това нарушение Съдът разгледа и установи нарушение и на член 11 (правото на сдружаване).
По същество Съдът прие аргумента на жалбоподателите, че правото на сдружаване – основен стълб на едно демократично общество, особено когато става дума за организации, стремящи се към запазване на културното, религиозното или малцинственото наследство – играе изключително важна роля за гръцко-православната общност в Турция. От жизнено значение е всички членове на тази постоянно намаляваща общност да могат да бъдат избирани в управлението на благотворителните и особено църковните институции.“
Какво представляват вакъфите
Това са обществени и благотворителни фондации. Терминът и функцията им произлизат от ислямската традиция. Те са самоуправляващи се институции, които управляват храмове, джамии, училища, образователни учреждения и болници.
По време на преговорите за подписването на Лозанския договор турската делегация настоявала Вселенската патриаршия да бъде изгонена от турска територия. Тя обаче останала благодарение на твърдата реакция на Великобритания. В самия Лозански договор в крайна сметка се съдържат препратки единствено към вакъфите, и по-конкретно в членове 42 и 43.
През 2008 г., след специално споразумение между тогавашните външни министри Дора Бакояни и Абдуллах Гюл, Турция прие закон, предвиждащ провеждането на избори за ръководствата на немюсюлманските вакъфи. Въпреки това турската администрация продължи практиката си да не допуска духовници от Вселенската патриаршия да имат право да бъдат избирани. Допускаше се само избирането на миряни от гръцко-православната общност, чийто брой непрекъснато намалява.
Духовниците, които спечелиха делото, и вакъфите в центъра на решението
Жалбите бяха подадени от двама духовници: покойния вече Генадий (светско име Николаос Мавракис) и Георгиос Касапоглу.
Докато бил мирянин, Генадий Мавракис е бил директор на Великата народна школа „Μεγάλη του Γένους Σχολή“ – историческото гръцко училище към Вселенската патриаршия в Истанбул, и в това си качество участвал в управлението на съответния вакъф. След като обаче бил ръкоположен за свещеник след пенсионирането си и бил избран за член на управата на същата институция, Генералната дирекция на вакъфите го заличила от списъка на избраните членове с аргумента, че Лозанският договор забранява духовници да изпълняват административни функции.
Важно е да се отбележи, че жалбите на духовниците се отнасят, освен до Великата народна школа, и до избора им в още два вакъфа: този на църквата „Св. Богородица Палео Банио“ (Рождество Богородично) в Диплокионио (Бешикташ) и вакъфа на историческия храм „Св. Константин и Елена“ в Ипсоматия (Истанбул).
Трябва също да се отбележи, че пред Европейския съд все още се разглеждат още две жалби на свещеници по същия повод.
Съдиите подчертаха:
„Сдруженията, създадени по-специално за защита на културното или духовното наследство, за преследване на социални или икономически цели, за изповядване или преподаване на религия, или за утвърждаване на етническа или малцинствена идентичност, играят съществена роля за функционирането на едно демократично общество.“
Освен това се отбелязва, че плурализмът се изгражда върху истинското признаване и уважение към културното, етническото и религиозното многообразие и че хармоничното взаимодействие между хора и групи с различна идентичност е от съществено значение за социалното единство.
Балуклъ
Решението може да повлияе и върху развитието на ситуацията в Балуклъ, където вакъфът управлява освен историческия манастир и обширни терени, дом за възрастни хора и болница. И в този вакъф не са провеждани избори през последните 35 години – от 1991 г. насам.
