Ренета Трифонова
На своето 1521-во заседание в периода 4-6 март 2025 г. (формат „Права на човека“) представителите на министрите на Съвета на Европа по казуса с Българска православна старостилна църква (БПСЦ) призоваха властите в Република България да предприемат необходимите законодателни мерки, за да предотвратят всякакви негативни последици за БПСЦ, свързани с горепосочените законодателни изменения, като обмислят приемането на привременни мерки за тази цел.
Представителите на министрите припомниха, че групата дела под номер H46-39 „Българска православна старостилна църква и други“ срещу България (жалба № 56751/13) засягат системен проблем, свързан с необоснованите откази на българските съдилища да регистрират православни църкви на основание, че имената им са сходни с името на Българската православна църква или че имат същата религиозна доктрина като Българската православна църква.
В становището от заседанието се посочва, че реформата от януари 2025 г. изглежда като сериозна пречка в процеса на изпълнение, която прави правната рамка за свободата на вероизповеданията по-малко съвместима с Конвенцията за правата на човека, отколкото е била по времето на решенията на Европейския съд, и е в явен контраст с позицията, изразена от България в комуникациите ѝ до Комитета или в правителствената пътна карта от 2021 г. Забраната за използване на „православна“ в името на религиозни общности, различни от БПЦ, е в явно противоречие с тези решения.
Правилото, че БПЦ е „единствен“ изразител на източноправославната вяра в България и че тя е „единна“, може да доведе до това националните съдилища да отказват регистрация (или дори да прекратяват регистрацията) на църкви, които се определят като принадлежащи към източноправославната вяра, дори ако думата „православна“ не е част от тяхното наименование, или на църкви, чиито доктрини са дори само сходни с доктрината на БПЦ. В решението „Българска православна старостилна църква“ (§§ 62, 87 и 88) ясно се посочва, че употребата на „българска“, „православна“ и „църква“ не е достатъчна, за да се откаже регистрация, ако други елементи в името ясно разграничават вероизповеданието от БПЦ.
В становището на Комитета на министрите на СЕ се посочва, че откази на съдилищата в България на горепосочените основания, които са отхвърлени от Европейския съд, са се наблюдавали и преди реформата от януари 2025 г., но сега те вероятно ще станат още по-чести. Тези отрицателни последици не могат да бъдат смекчени по никакъв друг начин, тъй като религиозните общности не могат да получат правосубектност като юридически лица с нестопанска цел.
По отношение на индивидуалните мерки представителите на министрите на СЕ приветстваха решението на Върховния касационен съд от 16 декември 2024 г. като значително положително развитие, с което се постановява регистрация на Българската православна старостилна църква. Въпреки това изразиха загриженост относно законодателните изменения от 31 януари 2025 г., последвали това решение, които биха могли да доведат до прекратяване на църквата жалбоподател, или да я принудят да промени името си на основания, отхвърлени от Европейския съд. Беше отбелязано също, че църквата жалбоподател е независима православна църква и би могла да бъде засегната по подобен начин, ако подаде ново искане за регистрация.
Комитетът на министрите на СЕ призова властите да предприемат необходимите законодателни мерки, за да предотвратят всякакви негативни последици за Българската православна старостилна църква, свързани с
горепосочените законодателни изменения, и да обмислят приемането на привременни мерки за тази
цел; освен това ги приканиха да предоставят информация в отговор на останалите въпроси, посочени в анализа на Секретариата. Те изразиха дълбоко съжаление от факта, че българският парламент прие незабавно през януари 2025 г. законодателна реформа, която сега изглежда прави невъзможно такова съобразено с Конвенцията тълкуване на вътрешното право; подчертаха, че законодателните изменения от януари 2025 г. създават пречки пред процеса на изпълнение на тази група дела в националния правен ред, което е повод за безпокойство в светлината на безусловното задължение на България да изпълнява решенията на Европейския съд.
Комитетът на министрите на Съвета на Европа призова властите да преразгледат приетите законодателни изменения, за да приведат националното законодателство в съответствие с Конвенцията и заключенията на Европейския съд, като обмислят привременни мерки, за да се избегнат отрицателни последици за всички регистрирани църкви. Представителите на министрите насърчиха българските власти да използват наличните ресурси на Съвета на Европа, за да разработят правна рамка, която да отговаря на изискванията на настоящите решения, и да си сътрудничат тясно със Секретариата в този контекст.
Те отбелязаха в тази връзка, че предоставянето на специален (законодателен или конституционен) статут на църква, с която е свързано населението на определена държава, може да бъде съвместимо с изискванията на чл. 9 от Конвенцията, ако държавата въведе правна рамка, която зачита правата, залегнали в Конвенцията и задължението на държавата за неутралност, която се прилага по недискриминационен начин, както е изяснено в практиката на Европейския съд.
Разглеждането на тази група дела ще бъде възобновено най-късно до 1545-о заседание през декември 2025 г.
