Християнство.бг
Естонското Министерство на вътрешните работи даде шестмесечен срок на Естонската православна църква (ЕПЦ), свързана с Московската патриаршия, да избере нов митрополит и да прекрати институционалните си връзки с патриарх Кирил. Според доцента по църковна история в Университета в Тарту Прийт Рохтмец ново съдебно заседание, на което ще бъде обсъдено дали църквата е изпълнила изискванията на закона, може да се очаква през зимата, съобщава ЕRR.
На 27 юни влязоха в сила изменения в Закона за църквите и конгрегациите, според които религиозните сдружения в Естония вече нямат право да бъдат подчинени на духовен лидер или религиозна структура в чужбина, когато те представляват заплаха за националната сигурност.
Канцлерът на Министерството на вътрешните работи Тармо Мийлитс е изпратил писмо до всички регистрирани религиозни организации, с което ги уведомява, че разполагат със срок до 28 декември да приведат своите устави и дейност в съответствие с новите изисквания. При неспазване министърът на вътрешните работи може да поиска от съда принудително прекратяване на дейността на съответната организация.
Въпреки че уведомлението е изпратено до всички религиозни сдружения, основният въпрос е свързан с бъдещето на ЕПЦ, която продължава да е канонично свързана с Московската патриаршия.
От името на църквата епископ Даниил е отговорил писмено на Министерството на вътрешните работи, че през следващите шест месеца организацията ще анализира прилагането на новия закон и ще вземе решения относно бъдещото устройство на църковния живот.
Съветникът на Министерството на вътрешните работи Илмо Ау посочи, че първата стъпка трябва да бъде изборът на нов митрополит. Причината е, че лица, чиито разрешения за пребиваване са били отказани или отнети по съображения за национална сигурност, вече нямат право да участват в управлението на религиозни организации.
Настоящият глава на ЕПЦ, митрополит Евгений (със светско име Валери Решетников), напусна Естония в началото на 2024 г., след като Полицията за сигурност прецени, че дейността му представлява риск за националната сигурност.
„Той трябва да бъде отстранен от управителния орган в рамките на шест месеца“, заяви Ау.
По-сложен въпрос за църквата обаче е премахването на всички препратки към Московската патриаршия в нейните основополагащи документи.
Според действащите вътрешни правила на ЕПЦ патриарх Кирил, Московски и на цяла Русия, трябва да одобрява с подписа си решения на църковния съвет, включително годишния отчет, бюджета и избора на членове на църковната администрация.
Ау призна, че прекъсването на тези връзки е емоционално труден процес за църквата, но според него е напълно възможен.
„Местното духовенство трябва да извърши сериозна вътрешна работа и ясно да определи на кого служи – на Светата Троица или на Кремъл и Московския патриарх“, каза той.
Пълното скъсване с Москва остава спорно
Прийт Рохтмец смята, че ЕПЦ вероятно ще се опита да ограничи влиянието на Московската патриаршия чрез промени в своя устав, но дали ще бъде възможно пълно прекъсване на връзките, остава спорно.
„През следващите шест месеца ще стане ясно дали църквата изобщо иска и смята за възможно да започне този процес, или ще прецени, че не може да направи повече, защото всички ключови решения досега са идвали от Москва“, заяви Рохтмец.
Дейността на ЕПХЦ се основава не само на нейния устав, но и на томоса, издаден от патриарх Алексий II през 1993 г. Документът определя статута на църквата и нейните автономни права в рамките на Московската патриаршия.
Според томоса решенията на най-висшия орган на църквата – събора – подлежат на одобрение от патриарха, а кандидатът за митрополит трябва да бъде номиниран и утвърден от Московския патриарх.
Рохтмец посочва, че църквата може да премахне от устава си разпоредбите, които я поставят под прякото управление на Московската патриаршия, но е малко вероятно да се откаже от препратките към томоса като основополагащ документ.
„Предполагам, че ЕПЦ ще направи определени промени в устава си, но ще се опита да запази томоса като основа на своята дейност“, каза той.
Според Рохтмец процесът вероятно ще доведе до нови съдебни производства през зимата. Тогава съдът ще трябва да прецени дали църквата действително е прекъснала връзките си с Московската патриаршия и дали има основания за евентуално принудително прекратяване на дейността ѝ.
Той отбеляза, че подобен правен спор вече съществува около Украинската православна църква, която промени името си и внесе промени в устава си, но основополагащият документ, свързващ я с Москва, остава в сила. Именно това поражда въпроса дали подобни промени са достатъчни, за да се счита зависимостта от Московската патриаршия за окончателно прекратена.
