Маргарита Генчева
За съгласувания план за постепенно откъсване на Естонската православна църква (ЕПЦ) и Пюхтицкия Успенски ставропигиален женски манастир от Руската православна църква съобщиха на 30 юли в съвместно изявление официални представители на църквата, манастира и Министерството на вътрешните работи на Естония. Цитати от документа на естонски език публикува пресслужбата на МВР на Естония, публикувани и на официалния сайт на ЕПЦ, но пък отсъстват в рускоезичната му версия (няма съществена разлика в двете версии освен заглавието: виж версията на естонски и на руски език, бел. ред).
Изявлението е резултат от сложни преговори между представителя на министерството Райво Кюйт с епископа на Естонската православна църква Даниил (Леписк) и адвоката на манастира Стивън-Христо Евестус (бивш държавен прокурор и по-късно ръководител на неправителствената организация Transparency International Estonia (TI Estonia), Проурор на годината за 2017 г., бел. ред.)
Според Юри Сирел, управляващ партньор на адвокатската кантора, Evestus ще съветва и защитава клиенти в досъдебни и съдебни производства по наказателни дела, свързани с държавни органи, икономика и пране на пари.
Евест е работил в прокуратурата 17 години на различни длъжности от помощник-прокурор до главен държавен прокурор.
В документа се говори за необходимостта от пълно отделяне на Естонската църква от Руската патриаршия – не само във формално-юридическо, но и в църковно-каноническо отношение. Според Райво Кюйт, запазването на ЕПЦ в състава на Руската патриаршия, която безусловно оправдава „специалната военна операция“ срещу Украйна, води до усилване на „влиянието на враждебните режими“ в Естония. Същевременно, докато процесът на отделяне на ЕПЦ и Пюхтицкия манастир, който е под пряко подчинение на патриарх Кирил, от Руската патриаршия не бъде завършен, естонската държава няма да ограничава тяхната дейност.
Естонската православна църква обещава да проведе процеса на отделяне на два етапа: първо да промени на събора на църквата своя действащ устав, а след това да започне консултации за обединение с Естонската апостолска православна църква, която е в състава на Константинополската патриаршия. Това означава, че ЕПЦ също смята за възможен своя преход към Константинополската патриаршия – първата по чест в световното православие, с която РПЦ прекъсна каноническо общение през 2018 година, както и Украинската православна църква (УПЦ), до 2022 година също принадлежаща към Руската патриаршия.
Естонската православна църква обещава да извади от своя устав всякакви споменавания за връзки с Москва, освен препратка към патриаршеския и синодален Томос на РПЦ от 1993 година, предоставящ на ЕПЦ самоуправление.
Ръководството на Естонската православна църква е изпратило на патриарха и синода на РПЦ обръщение с искане за отмяна на ставропигиалния статус (т.е. прякото подчинение на патриарха) на Александро-Невския катедрален събор в Талин. Въпросът за статуса на Пюхтицкия женски манастир, който не е в структурата на ЕПЦ, ще бъде обсъден отделно, но манастирът също е готов да внесе в своя устав поправки, според които ще влезе в състава на ЕПЦ.
Ръководството на ЕПЦ ще завърши подготовката на поправките в устава до края на август, за да може до края на септември МВР да одобри или отхвърли внесените от църквата предложения. Министерството също ще поеме ролята на посредник при подготовката на преговорите на ЕПЦ с представители на Константинополската патриаршия.
Както пише „Новая газета Европа“ (тук), в навечерието на Великден тази година естонските власти прекратиха договорите за наем с някои религиозни организации на Естонската православна църква поради тяхното нежелание да се откъснат от Руската патриаршия и участието им в пропагандата на „руския свят“ под църковен покрив. Исторически ЕПЦ се състои от 39 енории и обединява основно рускоезичните жители на страната (около 100 хиляди души, или 7 % от населението на Естония), тъй като православните, говорещи на други езици, принадлежат към църквата на Константинополската патриаршия, чиято легална дейност беше възстановена в Естония в началото на 90-те години на ХХ век.
В началото на февруари страната напусна предстоятелят на Естонската православна църква и гражданинът на Руската федерация митрополит Евгений (Решетников), на когото естонските власти не подновиха разрешението за пребиваване след неговите многобройни откази да осъди директно и ясно действията на РФ на територията на Украйна и провоенната и ксенофобска реторика на патриарх Кирил. Особено безпокойство в Естония предизвика „Постановлението” на Всемирния руски народен събор, подписано от патриарха и прието на 27 март, в който се декларира, че границите на „руския свят“, ръководен от Путин, „са значително по-широки от държавните граници както на сегашната Руска федерация, така и на голямата историческа Русия“.
Митрополит Евгений беше член на Съвета на Всемирния руски народен събор, членството в който той преустанови едва през април. В момента той живее в Псково-Печорския манастир, разположен само на два километра от границата на Русия с Естония, и има репутация на архиерей, доста близък до патриарха.
На 11 април тази година министърът на вътрешните работи на Естония Лаури Ляанемец призова Руската патриаршия да бъде обявена за терористична организация, чиято дейност е неприемлива в правовите държави. Преди това естонският парламент призна Руската федерация за „терористична държава“, а естонското правителство наложи санкции на стотици влиятелни руски граждани, включително Владимир Гундяев, известен също като „патриарх Кирил“ и агент на КГБ „Михайлов”. Той е в санкционните списъци на редица западни държави.
Статусът на структурите на Руската патриаршия в другите две балтийски държави — Латвия и Литва — е уреден по различен начин. В Латвия през есента на 2022 година беше приет закон, който забранява подчинението на религиозни организации на център, намиращ се на територията на държава-агресор, и Латвийската православна църква според този закон излезе от Руската патриаршия без да провъзгласява автокефалия. В Литва обаче продължава да действа епархията на Руската православна църква, която подлага на канонически репресии антивоенно настроените клирици. Тези клирици бяха приети под омофора на Константинополската патриаршия, която през март 2023 година учреди свой Литовски екзархат. Вече през юли тази година в неговия състав влезе протодякон Андрей Кураев, също незаконно лишен от сан в Руската православна църква и принуден да напусне Русия.
Бележка на редакцията: Навсякъде в текста, където авторът е използвал названието „Московска патриаршия“, то е променено на „Руска патриашия“ според мнението на митрополит проф. Григорий Папатомас, че Московска патриаршия не съществува, а има Руска патриаршия: „Важна грешка, която всички допускат, е да наричат Руската църква – Московска патриаршия. Руснаците искат да имат Московска патриаршия – патриаршия на градовете, за да могат да разширяват своя диоцез по целия свят. Когато Московската митрополия получава своята автокефалия, там изрично е записано, че се създава Руска патриаршия, чийто диоцез е в рамките на руската империя“ (тук).
—————
Източник: Новая газета
