Ренета Трифонова
В понеделник, 10 февруари, комисията по правни въпроси към Естонския парламент обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за църквите и енориите, който беше представен от министъра на вътрешните работи Лаури Ляанемец (Социалдемократическата партия). Законопроектът, наред с другото, има за цел да реши въпроса с подчинението на Естонската православна църква и Пюхтишкия манастир на Московската патриаршия (ЕПЦ МП). Законопроектът предвижда, че църква, манастир или друга религиозна асоциация, действаща в Естония, да не може да бъде под ръководството или да бъде икономически свързана с чуждестранен управленски орган, който представлява заплаха за сигурността или конституционния ред на страната.
Председателят на комисията Андре Ханимяги каза, че в допълнение към правните въпроси са били обсъдени и исторически аспекти и е повторено, че целта на законопроекта не е да се забрани религия или да се затвори която и да е църква, а да се изясни кой може да управлява църкви и религиозни организации, както и какви изисквания ще има към тях.
Ханимяги отбелязва, че в проектозакона и в обяснителната бележка не се споменава конкретно Московската патриаршия.
„Въпреки че, разбира се, има много сериозни проблеми с Московската патриаршия. (…) Целта на законопроекта обаче е да изясни изискванията за това кой може законно да управлява религиозни сдружения, манастири или църкви в Естония. В крайна сметка ролята на законодателя е също да гарантира сигурността на Република Естония, което е конституционно задължение“, каза той.
Ханимяги подчерта, че представители на Естонската църква към Московската патриаршия също са поканени на открито заседание на комисията.
„Не виждам причина те да не изразят мнението си устно, в допълнение към коментарите и предложенията, които вече са изпратили в писмена форма. Ще чуем и от авторите на закона дали тези опасения са основателни или не“, каза Ханимяги.
Упълномощените представители на ЕПЦ МП вече представиха своите становища и предложения по законопроекта. В заключението си те отбелязват, че целта на промените в закона е очевидна – да затворят православната църква и манастир в Естония, въпреки че те не са извършили никакви незаконни действия: „170 000 християни ще останат без своята църква и манастир, въпреки че тяхната вяра не е навредила на никого. Подвеждащо е и неправилното твърдение на Министерството на вътрешните работи, че църковни сгради и енории няма да бъдат затваряни. Като членове на правната комисия вие сами разбирате, че ако юридически лица, свързани с Руската православна църква в Естония, бъдат ликвидирани по закон, те ще престанат да съществуват като собственици и ползватели на църковни имоти. Религиозните сдружения практикуват Руското православие вече няма да може да се регистрира в Естония“, се казва в становището.
Игуменката на Пюхтишкия манастир в Естония монахиня Филарета заяви вчера пред естонските медии:
„Това, че законопроектът беше одобрен, не беше изненада за нас. Но фактът, че проектът на този закон беше внесен и представен точно когато страните бяха в състояние на преговори, беше неприятна изненада за нас“, заяви монахинята, коментирайки факта, че промените в Закона за църквите и енориите бяха одобрени от правителството и конституционната комисия и трябва да бъдат внесени на първо четене в парламента следващата седмица.
По-рано в открит призив игуменката на Пюхтишкия манастир директно заяви, че приемането на поправките може да доведе до закриването на манастира. Игумения Филарета обясни, че манастирът съществува на естонска земя повече от сто години: „И никога не е имало оплаквания от нас. Ние сме наистина спазващи закона жители на тази република. Ние работим и се молим. Ние живеем свой собствен живот – таен, монашески имам въпрос: как нашият манастир може да застраши Естония?“
Според игуменката с приемането на този закон държавата поема върху себе си отговорността да реши съдбата на Пюхтишкия манастир: „До закриването му включително. И може би това няма да е физическо въздействие, като дойдат при нас, натоварят ни на коли и ни откарат някъде. Но представете си, ние ще престанем да съществуваме като юридическо лице. Няма да сме в регистъра. И последствията за манастира ще са тъжни“.
На въпрос има ли някакви възможности да се изпълни искането на държавата и да се скъсат каноничните връзки с Московската патриаршия, игумения Филарета обясни, че наистина патриархът е духовният център на манастира: „Това идва от статута на нашия манастир, който е ставропигиален. Следователно всичко, което се отнася до нашия вътрешен живот, се определя от нашите канонични връзки“.
Игуменката на манастира е сигурна, че този въпрос е изкуствено политизиран и преувеличен: „Каноничните връзки не са политически връзки. Ако трябва да приема някого в манастира, или ако сестрите се пострижат или станат монахини, или ако умрат, ние винаги изпращаме документите и уведомяваме патриарха и получаваме неговата благословия. Във всеки случай всички канонични връзки са лишени от политика.“
Водещият припомни, че в основата на сегашния конфликт са изявленията на патриарх Кирил, които оправдават войната на Русия срещу Украйна.
„Що се отнася до изявленията на патриарха – опита се да обясни игумения Филарета – живеем във време, когато духовните лидери, политическите лидери, разбира се, говорят. Говорят много. Те изразяват своето мнение. Сигурно имат право да го правят, но това не означава, че ние сме съгласни с това лично мнение по всички въпроси от А до Я.“
Тя припомни, че темата за независимостта на балтийските страни е предизвикала голям отзвук: „Никой не се съмнява, че балтийските страни, особено Република Естония, е независима държава, която по никакъв начин не е свързана с Руската федерация или не е част от нея. Вероятно само глупав човек би спорил с това.“
Игуменката на манастира подчерта, че думите на патриарх Кирил са негово лично мнение и не се отнасят до никакви църковни документи, „които биха ни задължили да подкрепяме или прилагаме това мнение“.
Коментирайки предложението изявленията на патриарха да бъдат признати за ерес, игуменката на манастира поясни, че в случая има подмяна на понятията: твърдения, свързани с вярата и църковните догми, се считат за ерес, докато личните мнения относно политически или социални събития не могат да бъдат признати за ерес. В този случай, според игуменката, самите монахини ще бъдат обвинени в разделяне на църквата и нарушаване на законите.
В цялата тази ситуация манастирът се опитва да живее обикновения си живот: в работа и молитва. Игумения Филарета призова всички енориаши към спокойствие и разум и се обърна и към политиците: „Нека не превръщаме манастира, който е обител на труда, любовта, милосърдието и молитвата, в трибуна за политически спорове“.
