Меню Затваряне

Естонски йеромонах ще възглави Екзархия на Константинополската патриаршия в Литва

Тази седмица Константинополската патриаршия завършва създаването на своя структура на Православната църква в Литва, която ще се нарича Екзархия на Литва. Според каноничното право структурата ще бъде създадена в Литва след пристигането на нейния предстоятел свещ. Юстин Кивилоо от Естония. В интервю за руската служба на радио LRT свещ. Владимир Селявко каза, че с пристигането на екзарха в Литва църквата ще започне да работи пълноценно.

– Какво ще се промени след появата на екзархията в Литва?

– Всъщност всичко се промени миналата година, през февруари, в деня на независимостта на Литва, когато Константинополският престол взе и публикува решение да възстанови в сан свещениците, които критикуваха патриарха (Кирил, бел. ред.), благославящ войната, и не искаха да мълчат. Разправиха се с нас, процесът продължи около година и след това се взе решение да ни приемат в Константинополската патриаршия, защото беше абсолютно ясно, че никой няма да ни върне обратно в Московска патриаршия като духовници.

И тогава през март имаше посещение в Литва на Вселенския патриарх Вартоломей и тогава беше решено, че в Литва ще бъде създадена екзархия, което буквално означава „представителство“. Това не е епархия, а нещо повече. Тук е важен историческият момент: взето е решение, има духовенство, малко паство и след това започва създаването на общности, които вече са повече или по-малко формирани, но това формиране продължава и до днес.

В резултат от това Литовската църква има представител.

– Да, през август беше назначен ръководител на екзархията, т. е. представител е йером. Юстин, клирик на Естонската православна църква на Константинополската патриаршия, а сега той идва в Литва. Това е второто му посещение тук, но първото е вече като действащ екзарх, който ще дойде с работно пътуване, по време на което ще има обсъждане на текущи въпроси, ще се решават някои организационни въпроси, срещи с представители на правителството и други християнски деноминации. Единственото нещо, което казва това събитие, е, че всичко постепенно започва да работи, защото, както разбирате, в Църквата има доста древни правила и всички процедури са доста сложни и дълги.

– Екзархията има ли граници?

– Границите са територията на Република Литва.

– Тогава защо екзархът е от Естония?

– Защото сред нас, духовниците, служещи в Литва, няма човек с монашески сан, който впоследствие да има възможност да стане епископ. От 8 в. традицията клириците с епископско достойнство да се избират от всички монаси навлиза твърдо в Църквата. И поради тази причина се търсеше духовник, който да бъде този глава, който да познава проблемите на балтийските страни. Това няма нищо общо със самата Естония, поне засега. Може би някой ден ще се създаде някакво обединение на балтийските територии, но то най-вероятно ще бъде по-скоро в консултативен аспект, защото обичайната практика (и много древна практика) е „една страна – един епископ“, и в тази страна се извършва неговото служение, което е в границите на самата държава.

– Сега свещ. Юстин Кивилоо ще бъде ли постоянно тук в Литва?

– Това посещение е временно, но в близко бъдеще, надяваме се, той ще дойде и ще заживее тук постоянно, защото църквата все пак е йерархична структура и има нужда от ръководител, координатор. И, разбира се, много се надяваме, че той скоро ще бъде ръкоположен за епископ, защото така функционира Църквата повече от хилядолетие и днес няма смисъл да се променя нещо в тази посока.

– Но той ще служи в църквата утре. На какъв език ще се проведе службата?

-Тъй като ще дойдат представители на различни общини и езикови общности, ще се чуят както литовски, така и рускоезични, украиноговорящи, беларускоговорящи, различни езици. Вярвам, че ще има и международен английски език. Службата ще бъде на литовски, тъй като все пак сме в Литва. Разбира се, трудно е да се очаква, че той (екзархът, бел. ред.) буквално веднага, за няколко дни, ще научи езика, така че най-вероятно ще служи на славянски и английски.

Службата ще бъде на 6 януари, т. е. в навечерието на Рождество Христово по Юлианския календар?

– Не, по Григорианския календар. И ще празнуваме празника Богоявление, т. е. Кръщение Господне. Всички общности на Константинополската патриаршия в Литва вече празнуваха Коледа на 25 декември. Всеки взе това решение, ние се консултирахме с нашите енориаши и решихме да преминем към Григорианския календар или, както се нарича още, Новоюлианския календар, но това са вариации на имена, а същността не се променя. Ние празнуваме сега в съгласие с мнозинството християни по света, включително мнозинството православни християни. Юлианският календар се следва само от Руската, Грузинската, Сръбската, Йерусалимската църква и Атон. Всички останали отдавна преминаха към новия стил.

– Но и хората ще трябва да се пренастройват, един и същ имен ден, например, ще трябва да се празнува на различен ден?

– Това не е чак толкова голяма промяна, имайки предвид, че живеем в дигитална ера, когато компютърните технологии ни принуждават да научаваме най-неочаквани неща всеки ден, дори как да използваме току-що закупената ютия или чайник. И тогава отбройте две седмици или просто отворете календара и вижте – нищо лошо няма да се случи.

От друга страна, тук, в Литва, има много семейства, които се състоят от представители на различни вероизповедания. Най-често са православни и римокатолици. И хората вече са свикнали, че има две дати и сега всички ще празнуват едни и същи празници заедно, така че няма да има някакъв болезнен преход, още повече че хората, особено младото поколение, са много по-интегрирани в културата на Литва, в нейния календар, включително в културата на Западна Европа и отвъд океана.

Вероятно е по-трудно за хората от по-старото поколение, но по правило от по-старото поколение не идват при нас. Те останаха там, за тях има частица от родината им – Русия, Съветският съюз. Целият им обичаен начин на живот е там, той остана в Руската православна църква.

В крайна сметка календарът си е просто календар. Някога, в много древни времена, календарът се е смятал за нещо свещено и са го притежавали само свещеници от най-висшата каста, но днес той е често срещано явление на съвременната цивилизация. Разбира се, хората, които не са много грамотни, да не говорим за религиозни, отдават голямо значение на календара. Следователно има всякакви разцепления. Знаем, че в Гърция по едно време, когато Гръцката църква реши да премине към нов календар, се появиха групи от хора, които все още съществуват, т. нар. старокалендарци.

Това по правило са хора с фундаменталистки възгледи, доста радикални, които се дължат на липса на образование, на култура, на липса на общо разбиране какво е календар. Страните, където такива неща като календара играят важна роля, по правило са с доста ниско социално ниво, а правата на човека са напълно ограничени или дори напълно отсъстват. Там, разбира се, хората и техните настроения се формират върху такива формалности, които всъщност нямат друг дълбок смисъл, освен практически.

Posted in Църква и политика

Вижте още: