Маргарита Генчева
Докато в Софийска епархия започнаха да се провеждат конференции или беседи на идеологическа тематика, за много хора ужасът на войната остава ежедневие.
По данни на CNN шестима души са били убити и най-малко 97 души – ранени, включително 24 деца, когато Москва удря Харков с пет управляеми въздушни бомби в петък, 30 август, според украинските власти, при една от най-тежките руски атаки в региона през лятото.
В резултат от удара загива 18-годишната художничка Вероника Кожушко. За нейната смърт съобщава писателят, музикант и военнослужещ Сергей Жадан, като Вероника често е рисувала илюстрации към неговите стихове. На страницата Daily Art са качени творбите на Вероника, пише Наталия Веселова (top.postfactum.info).
За съдбата на хора като Вероника е добре да бъде загрижено нашето православно общество, а не за „Запада“, който „разчовечавал“ човека.
Някои от вас сигурно няма да се съгласят с мен, но смятам, че и „най-лошият“ мир е по-добър от „най-справедливата“ война. Да припомня, че неслучайно Радован Бигович пише в една статия: „Справедливите войни стават най-дълги и най-кръвопролитни и ако нямаше справедливи войни, то въобще нямаше да има войни“.
И това е най-голямата трагедия на съвременното ни общество – „…най-вече в това, че Христос е развъплътен, че светът, а и самите християни са Го изгонили от тази земя“1.
Не превърнахме ли вярата си в Христос в знаме, с което да защитаваме нашите „православни ценности“, в камуфлаж, с който да прикрием нашите напълно несъвместими с християнството възгледи?
Проектът „Християни срещу войната“ съобщава, че след руската атака в нощта на 4-ти септември в Лвив, в Украйна са били повредени два християнски храма – гръко-католическият храм „Св. Олга и Елизавета“ на пл. Кропивницки (разбити са пет стъклопакета) и храм на ПЦУ „Св. Георги Победоносец“ на ул. Черновицка.
18-годишната студентка на Украинския католически университет Дария Базилевич, нейната майка Евгения и двете ѝ сестри Ярина и Емилия са убити в собствения си дом по време на руската ракетна атака, а Владимир Громик, редактор на първото в Украйна религиозно издание „Верую“, баща на пет деца, инвалид ІІ група, е бил ранен.
Между временно, в РПЦ продължават запрещенията на свещеници, които са отказали да четат т.нар. „молитва за победа“ на „Светата Рус“, за последния случай от които може да видите в следната статия.
Докато „богословието на войната“ в буквалния смисъл шества и отнема човешки животи и преследва онези, за които войната е зло, в София се провежда конференция за „защита на православието“, в която същата тази жестока война бива наречена „специална военна операция“, а Киев – „градът на руското православие“.
Живеем във време на абсурдите. Ако новината, че Владимир Путин целува Корана в чеченска джамия някои радетели за т. нар. „чисто православие“ изпускат (или оправдават), то една съвместна молитва между Вселенския патриарх и папата считат за голямо отстъпление и икуменизъм.
На Олимпиадата в Париж много православни видяха почти всички апокалиптични знаци от Откровението, а за разрушените градове и подмяната на християнството с джихадизъм и милитаризъм от йерархията на цяла поместна църква се мълчи или тази подмяна бива оправдавана по някакъв начин.
Смисълът на християнския живот не се състои в това да се борим срещу „джендърите“, да правим походи за семейството или да размахваме знамена в защита на „българщината“, а да помогнем на страдащия или поне да съпреживеем болката с онези, които губят във войните най-близките си хора, домовете си, целия си свят.
ПП: Публикацията с новината за лекцията на сайта на Софийска митрополия вече не е достъпна, но тя стои (05.09.24, 12:54) на уебсайта на храм „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. София.
