Атанас Димитров – АтаДим
Продължение от: Историческо развитие на исихазма до ХІV век
Св. Григорий Синаит е роден в с. Кукул, близо до Клазомене (дн. град Килизман, Република Турция), в околностите на Смирна (дн. Измир, Република Турция). Родителите му „се ползвали с почести и богатства“ и е възможно да са били местни аристократи. Рождената година на светеца не е известна, въпреки че предложените досега такива са многобройни. Изглежда тя трябва да се постави около 1275-1280 г. Като дете Григорий Синаит е бил отвлечен при един от турските набези. Според житиеписеца му това е станало в годините, когато Андроник ІІ Палеолог е вече император, т.е. след 1282 г. Днес знаем, че около 1284-1285 г. Андроник прекратил финансирането на военния флот на Византия, което довело до рязко увеличение на турските нападения над Византийските територии. Около 1292-1294 г. той съкратил и сухопътната войска. Така че турското нападение, при което Григорий Синаит е отвлечен, следва да се датира в периода 1290-1295 г.
Младият Григорий заедно със семейството си бил отведен близо до Лаодикея. Има няколко града с това име, но най-известни са два от тях. Първият е на северното крайбрежие на Сирия, дн. град Латакия, а вторият – в Мала Азия (близо до дн. Денизли). Според италианския учен A. Риго става въпрос за Лаодикея в Мала Азия. Тук Григорий пребивава известно време заедно със своите родители и братя. Благодарение на местните жители-християни, които събрали средства, пленниците били откупени и освободени. Не е ясно какво става с близките на Григорий, но самият той отива на о-в Кипър. Това е достатъчно ясно указание, че по това време е на не по-малко от 17-18 години и може да предприеме такава самостоятелна стъпка. В Кипър той за кратко време си създал име на благочестив човек. Тази информация е известна на патриарх Калист не от самия Григорий Синаит, а от Лъв Кипърски – така е според изричното сведение на житиеписеца. Има мнение, че Лъв е едно от имената на патриарх Григорий Кипърски. Това се опровергава от едно по-късно писмо на Никифор Григора до Григорий Акиндин, според което Лъв Кипърски е реално съществуваща личност, различна от патриарх Григорий. Той лично е разговарял с патриарх Калист и несъмнено му е споделил сведения, казани му от кипърци за времето, когато св. Григорий Синаит е пребивавал на острова. В житието на св. Григорий Синаит Лъв Кипърски е описан като мъдър и учен човек, който умеел много добре да говори.
В Кипър младият Григорий се срещнал с неизвестен по име монах, който живеел в отшелничество и безмълвие. Именно от него Григорий получил монашеско расо и изглежда – първите си знания за исихазма. След кратко време решил да посети манастира „Св. Екатерина“ на Синайската планина. Тук той е приел пострижение и заживял като обикновен монах. Според патриарх Калист той бил твърде ревностен в своите задължения, изпълнявал всички възложени му поръчения и, както казва житиеписецът, не може да се опише неговият съвършен начин на живот. Ежедневната му храна се състояла само от хляб и вода. Основните му задължения били в кухнята и пекарната на манастира, като освен постоянната молитва през деня, той се молел и пеел псалми и нощем. Тези сведения Калист е добил от очевидец на начина на живот на Григорий Синаит – от неговия най-стар приятел и ученик, монаха Герасим, с когото изглежда се запознали в манастира.
Григорий пребивавал не само в обителта. Много пъти той се усамотявал в планината и извършвал поклонение – тук според Стария завет, на върха на Синай, Мойсей общувал с Господ и именно тук той получил скрижалите с Божиите заповеди.
Освен всичко останало младия монах бил и много добър калиграф. Същевременно, той четял постоянно книги от манастирската библиотека и особено много – Стария и Новия завет. В много разговори той демонстрирал своята ученост и ерудиция и изглежда, именно поради това се стигнало до състояние, което преследвало и в бъдеще Григорий Синаит – останалите монаси в манастира го възневидели заради качествата му. Поради тяхната завист и интриги, не желаейки да влиза в разпри, Григорий напуснал манастира заедно с приятеля си Герасим. Тук той живял в продължение на повече от три години и поради престоя си на това място получил своето прозвище „Синаит“. Кога точно Григорий е напуснал манастира не е известно. Изглежда, това е било около 1307–1309 г.
От Синай Григорий и приятелят му се отправили на поклонение в Йерусалим, а след това с кораб се добрали до о-в Крит, в мястото наречено „Добрите пристанища“. Съществува мнение, че тези пристани са в южната част на острова. От текста на житието става ясно, че те нямали намерение да се заседяват на Крит, но поради бурите и лошото време Григорий и Герасим започнали да си търсят постоянно място за отшелничество. В крайна сметка те намерили една пещера и се заселили в нея. Тук се отдали на извънреден аскетизъм и започнали да „се борят сами със себе си“. Храната им се състояла само от хляб и вода и то в такова количество, че да не умрат от глад. От крайните (но доброволни!) лишения Григорий и Герасим отслабнали твърде много, кожата им избледняла, и в крайна сметка изгубили до такава степен физически сили, че не можели да вървят.
Този извънреден аскетизъм според житиеписеца бил продиктуван от представата на Григорий Синаит, че чрез практикуването му ще достигне до състояние на съзерцание. Според мен това показва, че той е имал пълна представа за това състояние, но представа теоретическа, не и практическа. Изглежда в манастирската библиотека той е чел за съзерцанието, за истинската („умната“) молитва, но в манастира вече е нямало учител-практик, който да го въведе в подобна методика. Затова, той и Герасим, изглежда се отдали на подобен начин на живот, ръководени само от трудовете на ранните исихасти и имайки само теоретическо познание, се надявали да достигнат описаното в ръкописите състояние на съзерцание, без никакъв практически опит. Именно това довело до тяхното пълно физическо изтощаване.
В този момент, „подбуден от Светия дух“, един стар отшелник на име Арсений посетил двамата млади монаси. Изглежда, че новината за отшелничеството и аскетическите подвизи на Григорий и Герасим достигнала до него, посредством местните жители и той побързал да се запознае с тях. Арсений е описан като много възрастен мъж, с богат опит в отшелничеството и в теорията и практиката на исихазма. След като се запознали, тримата започнали разговор за молитвата, съзерцанието, безмълвието. Арсений попитал Григорий защо прави това – т.е., защо се е отдал на крайни лишения. Григорий разказал за своето бягство от света, за желанието му за отшелничество и за изпитанията, които доброволно избрал, заради любовта си към Бога. След този отговор Арсений казал нещо неочаквано „Чедо, – казал той, – всичко, за което ми разказа, нашите отци и учители наричат делание (πρᾶξις, със значение – вършене, трудене, в смисъл на външна страна на даден процес, практика. Противоположно е на „умное делание“, т.е. система от извършване на осъзнати и изпитани действия, които довеждат до целта съзерцание – бел. моя, М.Н.), но не и съзерцание“. Разбрал че срещу него стои истински учител-практик, Григорий започнал да моли Арсений да го обучи и в крайна сметка постигнал целта си – старият монах му предал всички свои знания, които изглежда включвали и психосоматическия начин на молене.
Милен Николов е български историк и археолог, доктор по средновековна българска история. Ръководител на проучванията на крепостите Русокастро и Порос, както и на редица археологически обекти в Ахтопол, Созопол, Поморие и Котленската планина. Автор е на 4 книги и близо 100 научни статии, студии и съобщения, посветени на определени проблеми от средновековната история и археология на българската държава и Византия.
––––––––––––
