Ренета Трифонова
На 20 юни (и на 23 декември) почитаме паметта на св. Наум Плисковско-Преславски и Охридски, пастир и просветител на българите, един от светите Седмочисленици (почитани заедно на 27 юли) и закрилник както на българския род, така и на всички, които с вяра търсят застъпничеството му пред Бога.
Тропар на преп. Наум Плисковско-Преславски и Охридски, глас 4
Като се привърза към Христа, ти напусна света и, живеейки в Духа, разпна плътта си, всеблажени Науме. Усърдно се потруди да изминеш апостолското поприще и улови във вярата несметно множество българи. Затуй с молитвите си ни избавяй от изкушенията.
Молитва към св. Наум Охридски
Архангели и ангели прогониха тъмните бесове от българското ни отечество, приело свето Кръщение, а две десетилетия по-късно над него грейна светлината на седмосвещния светилник на славянските просветители – равноапостолните братя Кирил и Методий и техните ученици, между които сияеш и ти, Науме, отче наш преподобни. А ние, утешени от силата на твоята благодат, ти зовем:
Радвай се, божествен неботаинниче; радвай се, проповедниче на чистото Православие!
Радвай се, река на Божествените Тайнства; радвай се, море, потопило езическото многобожие.
Радвай се, съкровище на Божията благодат; радвай се, светъл палат на Словото.
Радвай се, избрано жилище на Отца; радвай се, орган на Светия Дух.
Радвай се, богомъдър изяснителю на свещените догмати; радвай се, привел дивия български род в овчата кошара на Христа.
Радвай се, всеблажени Науме, изряден служителю на вечното Божие слово!
О, велики чудотворче, преподобни отче Науме! Приклони ухо към нашите сърдечни въздишки и ни помогни да принесем достойно покаяние за многочислените си и тежки грехове, покрий ни с щита на твоите силни молитви от всички видими и невидими врагове, та заедно с теб да зовем на Господа в Неговото Небесно Царство: Алилуия!
Житие на преп. Наум Плисковско-Преславски и Охридски
И ето, братя, да не остане без помен братът[1] на този блажен Климент, и другар, и състрадалец [негов], с когото претърпя много беди и страдания от еретиците – презвитер Наум.
Когато ръкоположиха епископ Климент, същият благоверен цар Симеон пусна Наум, другаря му, за учителство на негово място[2]. И той живееше, вършейки същите подвизи, за да бъде угоден на Бога: беше девствен от детинство, та до смъртта. Съгради манастир на оттока на Бялото езеро[3] и църква на светите Архангели[4]. И прекара в учителство седем години, оттегли се от учителството и, като отиде в манастира, преживя десет години. И преди кончината си прие монашески образ[5]. Така почина в Господа с мир на 23-ия ден на месец декември. А нека е известно и това: Наум презвитер почина шест години преди епископ Климент[6].
И ето, нека е известно за всичко на почитащия [ги], както и по-преди написахме: че еретиците[7] едни мъчиха много, а други – презвитери и дякони – продадоха на евреите срещу заплащане. Евреите ги взеха, та ги отведоха във Венеция. И когато ги продаваха, по Божи промисъл, дойде тогава от Константиновия град във Венеция царски служител по царска работа. И, узнал за тях, царският служител откупи едни, а други взе така, отведе ги в Константиновия град и съобщи за тях на цар Василий[8]. И пак ги поставиха в техните чинове и санове – презвитери и дякони, каквито бяха и преди, и им дадоха издръжка. И никой не умря в робство, но едни, покровителствани от царете, починаха в Константиновия град, а другите, дошли в българската земя, починаха в голяма почит.
А Моравската земя, както бе предрекъл светият архиепископ Методий, скоро получи възмездие от Бога поради беззаконието на техните дела и на ереста и заради прогонването на правоверните отци, и за страданията, що претърпяха от еретиците, на които те [моравците] вярваха.
И не след много години дойдоха угрите, пеонски народ[9], и завладяха земята им, и я опустошиха. А които угрите не плениха, те пък избягаха при българите[10]. И остана тяхната земя пустееща, подвластна на угрите.
Св. Наум с житийни сцени – икона от музея в КриптатаА аз, окаяният, братя, заради голямата печал и паметта на блажените нащи отци, като исках да намеря житието им изцяло написано и не намерих [хора], които бяха познавали цялото им житие, че и подробно и до смъртта [им]. Аз пък зная малко, колкото ми разказаха самите блажени отци. И се мъчех да пиша, и не смеех, желаейки да открия повече написано. И така, ако някой намери написано от други, да не укорява нас, убогите и простите, като знае, прочее, че отците са направили много повече от това, и много знамения са правили, но ето – толкова ни разказаха, а останалите неща скриха поради своето смирение.
Ето – сам се насилих, а повече ме подтикна владиката, който също така беше ученик на този блажен Климент, Марко, който беше епископ в Деволската епископия, четвъртият епископ бе [той] сред славянския народ на Девол[11]. Двамата се надявахме да получим от тези блажени отци молитви и милост, и благодат, и опрощение на греховете от нашия милостив Бог, който рече: „Приемащият пророка в името пророческо ще получи пророческа награда и приемащият праведника в името праведническо ще получи праведническа награда“ (Мат. 10:41). И още рече божественият апостол Павел: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали Словото божие, и като имате пред очите си свършека на техния живот, подражавайте [им] чрез вяра“ (Евр. 13:71). Затова и ние, братя, да подражаваме на добрия живот на тези блажени, които запазиха девството и цялата си чистота, изстрадаха много беди и напасти в името на Иисус Христос, нашия Господ. Слава нему, на Отца и на Светия Дух. Сега, винаги и във вечните векове. Амин!
Това най-старо Житие на св. Наум по тип се приближава към проложните и вероятно е създадено с богослужебно предназначение около 940 г., но не по-късно от 969 г. Написано е от неизвестен автор, ученик на св. Климент и св. Наум, по поръка на Деволския епископ Марко. От текста може да се заключи, че същият автор е създал и някакво житие за св. Климент. Българският книжовник не е владял все още агиографския модел и включва в текста си разказ за събитията, свързани с разгрома на славянската писменост в Панония. Неизвестният житиеписец дава сведения за ония следовници на Първоучителите, които са били продадени във Венеция.
Житието остава изолирано в българската литература вероятно поради формата си и поради факта, че не е попаднало в сборници от типа на Пролога. Не е без значение и денят за честване на св. Наум – 23 декември, непосредствено преди Рождество Христово, когато празненството на Рождество „изтиква“ на заден план останалите памети. Освен това паметта на св. Наум се запазва повече като регионална памет в Охридско и околните области, тъй като след превземането на Преслав култовата традиция там е прекъсната и не се възстановява. Единственият препис е от Стишен Пролог от XV в., открит от Й. Иванов в Зографския манастир в 1906 г. Ръкописът е писан в с. Пископие, Дебърско, с полуустав с безюсов правопис (за ръкописа вж. и: Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994, № 47, с. 49).
Тук използваният превод e на Климентина Иванова (Стара българска литература, 4, 80-81, 525-527) и е взет от сайта promacedonia.com.
Източници: Държава на духа; Блог на Мартин Митов
[1] „Брат“ трябва да се схваща в духовен смисъл. Няма убедителни данни, че между св. Климент и св. Наум е имало кръвно родство.
[2] От 893 г. нататък.
[3] Охридското езеро.
[4] Посвещаването на църквата на светите Архангели, единият от които – Михаил е небесен прокровител на княз Борис-Михаил, подсказва, че тя е градена в чест и вероятно с непосредствената материална помощ на княз Борис.
[5] Преди това св. Наум е презвитер, т.е. свещеник и едва преди смъртта си приема монашеска схима.
[6] В 910 г, понеже св. Климент умира в 916 г.
[7] Имат се предвид немските духовници и представителите на немската власт, които са привърженици на триезичната догма и на промяната в Символа на вярата (добавяне на „филиокве“ – „и от Сина“).
[8] Василий Македонец умира на 29 август 886 г., значи по това време учениците са били откупени и вече са били във византийската столица.
[9] „Пеонски“ вероятно е трансформация от „панонски“.
[10] Това сведение се тълкува различно. Както е известно, българската държава се простира отвъд Дунава в Карпатския басейн. Житието подсказва, че не само българите, но и част от моравците са изтласкани от унгарските нашественици в 895-896 г. към българските земи отсам Дунава.
[11] Този израз трябва да се тълкува в смисъл, че епископ Марко е четвъртият след Климент Охридски (или след Методий?) славянски епископ.
