Атанас Димитров – АтаДим
Жорж Папазов (1894, Ямбол, България – 1972, Ванс, Франция) е сред първите български художници със значимо международно признание. След участието си в Балканската война (1912), той учи и твори в редица европейски културни столици – Прага, Виена, Мюнхен, Берлин. През 1924 се установява окончателно в Париж, където бързо се утвърждава като новатор в живописта и активен участник в парижката художествена сцена. Свързва се с галерия Вавен-Распай и създава близки отношения с Жул Паскин, Андре Дерен, Морис Вламинк и Пабло Пикасо. Участва в изложби редом с водещи модернисти като Макс Ернст, Миро, Арп и Масон. Представя творби в Салона на независимите, Париж, както и на международни форуми в Ню Йорк, Милано, Стокхолм, Прага, Загреб и София.
В средата на 1920-те години Папазов се свързва с шведския художник Нилс Дардел, с когото го обединяват интереси към сюрреалистичното, сценичното и колористичното начало в живописта. Приятелството им е не само лично, но и професионално – Дардел го въвежда в кръга на шведския меценат и колекционер Ролф де Маре, основател на Шведския балет и страстен привърженик на модерното изкуство.
Именно чрез тях Папазов намира значителна подкрепа в Швеция и участва в няколко изложби в Стокхолм, включително в Модерна музеет, където творбите му са представени наред с тези на водещи фигури от европейския авангард. През 1930-те и особено след Втората световна война Папазов поддържа трайни връзки със шведската сцена, а през 1950 има ретроспективна изложба в Стокхолм, която утвърждава името му в скандинавския контекст.
Папазов развива оригинална форма на сюрреализъм, която изпреварва самото течение. През 1924 – 1925 създава живописна „автоматична писменост“ още преди тя да бъде формулирана от Андре Бретон. Макар и съмишленик, Папазов избира да остане независим от официалната сюрреалистична група. Това решение води до частично изключване от канона на движението, но укрепва неговата индивидуалност. Артисти и критици като Жан-Пол Криспел, Гастон Дийл, Оскар Кокошка и Кирил Кръстев подчертават ролята му като визионер и стилов новатор.
СБХ
