Християнство.бг
През гъстите горски гъсталаци на Атон, макар и не без приключения, нашата експедиция успя да стигне до изоставените руини на бившия латински бенедиктински манастир „Амалфион“, основан от западноевропейски бенедиктински монаси през Х век.
В този атонски манастир са били в сила бенедиктинската харта и латинският обряд и монасите са се подписвали на латински във всички атонски документи. Някога тук е кипял духовен живот и са се чували молитви на латински, но сега има непроходими горски гъсталаци, а единствените обитатели са диви чакали, змии и прилепи.
Тъй като всичко наоколо беше гъсто обрасло с дървета и бодливи храсти, се наложи да си проправяме път с помощта на мачете, което ни заеха атонските монаси и благодарение на което успяхме да си пробием пътя. Окъсани дрехи и кървави рани по ръцете и краката от бодливи лози и храсти са малка цена за това уникално пътешествие. И накрая стигаме до кулата „Амафтион“. Уморени, но щастливи…
От някогашния величествен латински манастир на Света гора е останала само средновековна кула с прозорци-бойници в стените. Вероятно оттук монасите са се защитавали от атаки на пирати и кръстоносци. Тъй като дървените прегради между етажите отдавна са изгнили, успяхме да се изкачим до горните етажи на кулата само с помощта на въжета и стълба, които донесохме със себе си. В средата на кулата има запазен кладенец, който по време на обсадата на манастира е служил за единствен източник на вода. Всички други манастирски сгради не са оцелели в момента. Сред гъстата гора тук-там изпод земята и гъстите храсти се виждат само руини, които чакат своите откриватели. Провеждането на археологически проучвания тук в бъдеще ще разкрие много неизвестни както за историята на Атон, така и за връзките между монашеството на Източната и Западната църква.
Манастирът „Амалфион“ (от италианския град Амалфи, откъдето са първите монаси на този светогорски манастир), е основан през 980-те години на миналия век от о. Лъв от Беневенто, който пристига на Атон от „римската земя“ заедно с шестима други бенедиктински монаси. Покровители на латинския манастир на Атон са св. Атанасий Атонски и св. Йоан Иверийски, а манастирите Иверон и Великата Лавра значително подкрепят и помагат на тези латински монаси в началото на формирането на тяхната монашеска общност. Така виждаме определена общност на гръцки, грузински и латински монаси през този период на Света гора.
Първите подписи на западноевропейски монаси (на латински език) върху актовете на Атон датират от 984 и 985 г. Латинският атонски манастир и първите му обитатели се споменават в житията на св. Атанасий, както и св. Йоан и на св. Евтимий Иверски. Чрез подвизите на основателя на Амалфион, о. Лъв от Беневенто е вдъхновен от иверския аскет Гавриил, с когото се свързва чудото на появата на известната Иверска икона на Божията майка (началото на XI век).
Известно е, че един от монасите на „Амалфион” на име Йоан през 997 г. става 29-ият абат на известното бенедиктинско абатство Монтекасино в Италия, основано през 6 век от преп. Бенедикт Нурсийски. Това е описано подробно от автора на „Chronica monasterii Casinensis”, монах от този манастир и бъдещ кардинал Лъв от Остия (ок. 1045–1117 г.). Той съобщава, че св. Йоан на Атон се е явил във видение св. Бенедикт от Нурсия, предал е игуменския жезъл на абата и му наредил да се върне в абатството на Монтекасино, където скоро е бил избран за абат. За това си спомня и друг бивш монах и абат на абатството Монтекасино, бъдещият папа Римски блажени Виктор III (ок. 1026 – 1087 г.).
Латинският манастир „Амалфион“ е посветен в чест на св. Богородица и заема високо място в йерархията на светогорските манастири, наред с Великата лавра, Иверон и Ватопед.
Интересно е, че подписите на тези латински монаси са върху атонския акт от 1016 г., където за първи път се споменава древноруският атонски манастир, както и върху акта от 1169 г. за прехвърлянето на манастира „Св. Пантелеймон“ („Старият Русик”) и др. Така латинските атонски монаси са имали определено отношение към основаването и поддържането на древноруския манастир „Ксилургу”, а впоследствие и на манастира „Св. Пантелеймон („Русик“).
Тъй като амалфийските монаси-бедениктинци са били особено почитани заради тяхната аскетичност и праведност от преп. Атанасий Атонски, светите отци-основатели на Иверския манастир и другите атонски подвижници, не бива да се изключва, че с тях тук на Света гора е могъл да бъде познат в този период и преп. Антоний Печерски, върнал се впоследствие с благословенинето на атонски монаси от Света гора в Киев и основал Киевско-Печерския манастир.
Когато през 1198 г. основателят на сръбската владетелска династия и баща на св. Сава Сръбски, великият жупан Стефан Неманя (по-късно монах Симеон; 1113–1199 г.), в обръщение към византийския император, обосновава необходимостта от основаването на отделен сръбски манастир на Света гора, позовавайки се именно на примера за съществуването на Латински манастир „Амалфион“.
От документи от 1169 и 1198 т, и други години ние виждаме, че латинският манастир „Амалфион“ е продължил да съществува и след Великата схизма през 1054 г., служейки в качеството си на своеобразен мост на духовно единение между монашеството на Източната и Западната църква повече от 200 години след това.
Интересен е фактът, че римският папа Иннокентий III (1161–1216 г.) е приел манастирите на Атон под своята нипосредствена опека и в посланията си от 1211 и 1214 г. ги защитава от посегалествата на латинските епископи и нападенията от кръстоносците. Не е изключено такова покровителство да е станало възможно благодарение на посредничеството на латинските атонски монаси.
„Амалфион“ запада и прекратява своето съществуване като самостоятелен манастир след 1287 г.. Смята се, че той е пострадал много от нападения и грабежи на кръстоносците, а след това е западнал. Бил е предан на византийския император Адроник II Палеолог в собствеността на Великата лавра, но и след това зад стените на обителта продължавал монашеския живот още няколко века, докато окончателно не е прекратила своето съществуване.
Съдбата на тази обител и нейното братство са уникална и малко известна страница на интернационалното наследство и историята на Света гора, както и духовното единство, взаимосвързано с монашеството на Източната и Западната църква.
Тези и много други кадри с информация ще бъдат подробно представени в уникален документален филм за манастира „Амалфион“, който скоро ще излезе по международния френски телевизионен канал KTO (Télévision catholique française). Изразявам искрена благодарност към френската продуцентска агенция Nomade-productions, която финансира създаването на филма. Благодаря и на Collège de France, който в рамките на дългогодишно сътрудничество с нашия Международен институт за атонско наследство ни предостави достъп до своите уникални микрофилми с атонски архиви. Благодаря ра режисьора на филма Алексей Вознюк и на всички, които бяха съпричастни към това уникално пътешествие и към заснемането на филма на Света гора. Беше удоволствие за мен да работя с такъв професионален екип. Този филм трябва задължително да се гледа, не го пропускайте. Той ще ви разкаже за забравените страници с история от латинския манастир „Амалфион“, а също и за съвременния живот, за богатото и многостранно наследство на Светата гора Атон.
***
Сергей Шумило е кандидат историческите науки, доктор по теология, директор на Международния институт за атонско наследство, научен исследовател по покана на Катедрата по история, религия и теология на Ексетърския университет (Великобритания), научен сътрудник на Института за история на Украйна и Национална академия на науките – Украйна.
