Eлисавета Георгиева
Много малко пъти съм виждал как вложените пари в Църквата се трансформират във вложения за хората. Обикновено се случва следният порочен кръговрат: ремонт-купол-стенописи, ремонт-купол-стенописи, територията около храма, къщата до храма, двора на къщата до храма, ремонт на къщата до храма, трябва плочките в двора да се сменят, трябва прозорците да се сменят и т.н. и т.н. Добре, приключихме тук, а сега нека направим и параклис. Тук построихме параклис – нека и там построим параклис. Не съм чувал предстоятелят да казва: „Тази година няма да реставрираме стенописите и да ремонтираме пода, защото трябва да вдигнем заплатите на втория и третия свещеник, дякона, четеца и клисаря.“ Но виждам да се намаляват заплатите или въобще да не се плащат, защото има нужда от нови стенописи, нови плочки, нова дограма и т.н. Където и да отидете, всички предстоятели се оплакват, че няма пари, но в същото време правят нещо, обновяват, реставрират и т.н., големи мечти и разговори на тих глас с дарителите: „Ех, ако имаше тук стенопис. Ех, какъв купол може да стане!“.
Аз самият съм бил много години дарител. Никой не е идвал при мен за да ми каже: „Искам да увелича заплатата на четеца ни, ще дариш ли?“ За нова икона искат, за тухли… даже за крави и трактор веднъж искаха, но да поискат, за да увеличат заплатата на клисаря – никога!
Случи ми се една интересна история. В един храм имаше ремонт. След Литургията свещеникът предстоятел каза на дякона и певеца, че трябва да почистят и да изхвърлят строителните отпадъци. След като чух това, попитах: „Колко пари трябват, за да наемете работници и да не натоварвате служителите с тази работа?“ Отец Г. каза сумата, аз имах в себе си пари, дадох ги и доволен поех към дома. След няколко години служителите ми признаха, че свещеникът прибрал парите и им казал: „За ремонта не стигат парите, а вие се захващайте за работа, довечера ще пристигне камиона, за да извози отпадъка“.
Разбираемо е, че храмът се благоукрасява за миряните. Ако за стенописи са се намерили пари, защо не са се намерили пари за служителите в храма, за да живеят достойно? Помня как в един храм мирянин попита какво да дари и предстоятелят започна да му разказва мечтите си: ново Напрестолно Евангелие, красиви кандила от цветно стъкло, нов Потир. Скоро получи желаното. А четецът, който гледаше отстрани всичко това, не се сдържа и попита: „Не можеше ли да помолите за пари, за да ми се увеличи заплатата?“ На такива въпроси образованите свещеници имат готов отговор: „Юда също питал дали не е по-добре да се продаде мирото, за да се дарят парите на бедните…“
Сега много хора ще кажат, че съм несправедлив, че има много положителни примери. Аз за тях също зная, но дайте да си признаем, че тези мои наблюдения са приложими за много храмове и епархии. Нашите храмове са благоукрасени, а хората, които се трудят в тях, са бедняци. Не е ли така?!
