Ренета Трифонова
На 23 октомври 1937 г. във Варна на 97 годишна възраст умира Митрополит Симеон. Варненският и Преславски митрополит Симеон (1840–1937) е на своята катедра в продължение на цели 65 години (1872–1937) – случай без прецедент в православния свят. Той е не само образцов и авторитетен йерарх, но и учен, преводач, публицист, мемоарист, а също така – исторически деец, един от „строителите на съвременна България“ – учител, просветител и благодетел. По повод неговата кончина Държавен архив – Варна предоставя на страницата си няколко негови снимки – портретна снимка на Митрополит Симеон, подарена на варненското старопиталище „Милосърдие“ от 1935 г. и снимка на митрополита с деца и работници при приюта, носещ неговото име. Архивът публикува също така няколко снимки от „Варненски общински вестник“, посветен на 40 дни от смъртта му, както и част от съдържанието на неговото завещание. Това е един спомен за отминали дни, които никога няма да се върнат, но които не бива да забравяме в нашата рубрика Другата България.
* * *
Завещанието ми
Во Имя Отца и Сина и Светаго Духа. Амин.
Днес на двадесет и трети ноември (23) ноември хиляда деветстотин тридесет и шеста (1936) година, долуподписаният Варненски и Преславски Симеон в пълно съзнание саморъчно съставих във Варна настоящото си завещание, както следва:
А) Преди всичко считам за нужно да спомена, че досега в разни времена образувах следните фондове:
1) При Св. Български синод фонд „Поп Никола“, баща ми, от дванадесет хиляди и петстотин (12 500) златни лева, годишните лихви от които да се дават на ония ученици от Софийската духовна семинария, отличили се по изучаването на древните езици славянски, гръцки и латински.
2) При Министерството на Народното Просвещение:
3) Фонд „Елена Поп Николова“, майка ми, от тридесет хиляди лева (30 000) лева за Бургас;
4) Фонд „Доброто дете“ от четиридесет хиляди лева (40 000) за Варна;
5) Фонд „Иконом Иван К. Радов“ от тридесет хиляди лева (30 000) лева за Провадия;
6) Фонд „Антим Преславски“ от двадесет и пет хиляди лева (25 000) лева за Шумен;
7) Фонд „Митрополит Антим“ от петнадесет хиляди лева (15 000) лева за Преслав;
8 ) Фонд „Илия Блъсков“ от тридесет хиляди лева (30 000) лева за Търговище;
9) Фонд „Гавраил Кръстевич“ от тридесет хиляди лева (30 000) лева за Омуртаг;
10) Фонд „Панайот Волов“ от тридесет и пет хиляди лева (35 000) лева за Нови пазар;
11) Фонд „Иларион Макариополски“ от двадесет хиляди лева (20 000) лева за с. Мараш, Шуменско;
12) Фонд „Авксентий Велешки“ от двадесет хиляди лева (20 000) лева за Преслав;
13) Фонд „Митрополит Симеон“ от пет хиляди лева (5 000) лева при Варненското основно училище „Св. Методий“;
Лихвите от горните фондове при Министерството на Просвещението и при основното училище „Св. Методий“ във Варна всяка година да се потребляват за купуване обуща, учебни пособия за бедни ученици и ученички от българските основни училища в поменатите по–горе градове и села.
Б. 1) При Министерството на Просвещението е основан фонд „Професор Васил Н. Златарски“ от петдесет хиляди лева (50 000) лева, лихвите от които да се дават всяка година на оня ученик от Варненската мъжка гимназия, от последния клас, когото учителският съвет в същата гимназия намери, че по изучаването на българска история и поведение е отличен.
2) При Царската канцелария фонд „Царица Йоанна“ от сто хиляди лева (100 000) лева, лихвите от които да се дават всяка година на две ученички от двата последни класа на Шуменското девическо педагогическо училище „Нанчо Попович“, които учителският съвет в същото училище намери за отлични по успех и поведение;
3) Фонд при Преславското кметство „Дядо Добри“ от тридесет хиляди лева (30 000) лева, лихвите от които всяка година да се дават на онази ученичка от Преславската прогимназия, които учителският съвет в същата прогимназия намери за отлична по успехи и поведение;
4) При приюта „Митрополит Симеон“ във Варна фонд „Св. Василий“ от двадесет хиляди лева (20 000) лева, с лихвите от които се купуват играчки за децата от приюта;
5) При Варненската девическа гимназия фонд „Олимпия К. Росетова“, сестра ми, от двадесет хиляди лева (20 000) лева да се дават на онази ученичка от последния клас на гимназията, която учителският съвет при същата гимназия намери за отлична по успехи и поведение.
Г. От наличните суми, които ще се окажат след смъртта ми, желая изпълнителят на завещанието ми да даде:
1) На Варненската съборна църква „Успение Пресветия Богородици“ три хиляди (3 000) лева;
2) На Шуменската църква „Възнесение Господне“ три хиляди (3 000) лева;
3) На Светата Троянска обител три хиляди (3 000) лева;
4) На Варненския приют „Митрополит Симеон“ четири хиляди (4 000) лева;
5) На Варненското старопиталище, подържано от дружество „Милосърдие“ две хиляди (2 000) лева;
6) На епархийското старопиталище в Провадия четири хиляди (4 000) лева;
7) На Варненското сиропиталище „Надежда“ четири хиляди (4 000) лева;
8 ) На Българската академия на науките в София тридесет хиляди (30 000) лева;
9) На разсилните в Митрополията – шестстотин лева (600) лева, по двеста (200) лева на всекиго.
Д. 1) На племенницата от сестра Елена Сократи Йоанидова, по мъж, четири хиляди (4 000) лева;
2) На Д-р Александър Николаев, племенник от брат, хиляда (1 000) лева за спомен. Бог благословил труда му и няма нужда от придобивки по наследство.
3) Оставям осем хиляди (8 000) лева за погребението си, което желая да бъде скромно според оставената от мене програма.
Е. След изплащане на всички суми, изложени по-горе, остатъкът от наличните ми пари да се раздели по равно: на Никола Ников, на Професор Д-р Петър Ников, на Елена Генова по мъж, а по баща Никова, мои племенници от брат, и на Зефир Росетов, мой племенник от сестра.
З. С изключение на вехтите ми архиерейски одежди, нужни за погребението ми, останалите оставям така:
1) Енколпието, що нося, и железните дикири на Варненската съборна църква „Успение Пресветия Богородици“, на същата църква предадох по-рано една моя архиерейска корона, на задната страна на която е вързано на гръцки „Неофит Касандрийски“;
2) На Шуменската църква „Възнесение Господне“ руската корона, която нося сега, и всичкото си сегашно архиерейско облечение, с което служа;
3) Сребърната кутийка, нужна при освещаването на нови храмове, оставам на Н. Пр. Величкия епископ Андрей;
4) Кръстът, който стои при възглавницата при леглото ми в един дървен балдахин, оставям на Н. Всеблаг. Протоерея Георги Доганов и д. Протосингела. На върха на тоя кръст има поставено честно дърво.
Ж. Всичките си книги в библиотеката и вън от тях, частната ми кореспонденция в писалището ми и в сандъка, включително ръкописи, и златния си часовник, що нося, оставям на племенника си Професора Д-р Петър Ников. Покъщнината си в Митрополията във Варна и в стаите при църквата „Св. Кирил и Методий“ в стария Преслав, както всички дрехи за носене и мебелите си, оставям на законните си наследници. Изпълнител на завещанието си оставям племенника си Професора Д-р Петър Ников.
Варненски и Преславский Симеон
