Ренета Трифонова
Едно различен текст за нашите читатели. Четиво за министри, анализатори и земеделци. Четиримата конници на Апокалипсиса са описани в последната книга от Новия завет в Библията. Те са: Завоевателят, Войната, Гладът и Смъртта.
Войната в Украйна има десетки, дори стотици последици по целия свят, като най-драматичните ще бъдат усетени в изхранването на света. Каквото и да си мислите, че ще се случи, реалността почти сигурно ще е по-лоша. Нека започнем с една отправна точка: През 2010 г. суша в Западен Сибир предизвика опасения за реколтата от пшеница в руските степи. Подготвяйки се за лош добив, руският президент Владимир Путин нареди временни ограничения за износа на пшеница, основният селскостопански продукт на Русия.
В рамките на седмици глобалните цени на пшеницата се удвоиха; и дори утроиха на основния експортен пазар на Русия – Близкия изток. Тези увеличения допринесоха за поредицата от протести, бунтове, преврати, революции и войни, наречени общо Арабска пролет и Гражданска война в Сирия. Това, което се случва този път, е много, много по-лошо. На 24-ти февруари руската армия премина през западната граница на Русия в Украйна. Погледнато от земеделска гледна точка, най-големият износител на пшеница в света нахлу в четвъртия по големина износител на пшеница в света. Само това обрича Близкия изток на най-нестабилен и насилствен период поне от миналия век. За съжаление това е само началото на проблемите.
За да парират сериозно превъзхождащата ги украинска съпротива, руснаците вече са посегнали към тактика, на която са пионери от Грозни по време на Чеченската война и която усъвършенстваха в Алепо по време на Гражданската война в Сирия: пълното заличаване на цялата гражданска инфраструктура, която евентуалните бунтовници биха могли да използват за убежище. Всички видяхме какво може да направи подобна тактика в големи градове като Киев, Харков и Мариупол. След време южният тласък на Русия по Черноморското крайбрежие на Украйна би могъл да достигне до пристанищния град Одеса, който служи като селскостопанска врата на Украйна към света. Няма Одеса, няма износ от Украйна – никакъв. По-дълбоките щети обаче се крият другаде.
Руските сили използват същите похвати на изпепелена земя в множество малки градове и села на Украйна. А без логистическите сухожилия, които тези градове предоставят, украинските фермери няма да могат да засаждат тази година. Украйна не просто изчезва от редиците на големите световни износители; тази година, а и години напред тя ще е вносител. Но има и много по-голям проблем на хоризонта. Индустриалната революция донесе на човечеството безкраен напредък, който направи съвременния живот възможен, но един от най-важните е торенето на нивите, като по този начин се утроява способността на земята да произвежда храната, която консумираме. А видовете торове се разделят на три широки категории.
Първият вид е фосфатът. Този път проблемът не е руски, а уникално китайски. Преди няколко години китайските стада свине бяха заразени от болест, подобна на ебола: африканска чума по свинете. Китай е унищожил приблизително същия брой прасета, колкото има в останалата част от света, но не успя да прочисти АСЧ от своята територия. Единственият начин, по който Китайската комунистическа партия може да гарантира продоволствена сигурност, е да разчита на основния елемент на своята култура: ориза. Така Пекин забрани износа на фосфат, вид тор, който е най-полезен за оризовите поля. Дотогава Китай беше най-големият източник на фосфати в света. Със сигурност забраната за износ ще продължи, докато китайското селско стопанство не бъде подкрепено от поне един друг вид храни. Това няма да стане през 2022 г. или 2023 г.
Фосфатът е най-добрят пример, който би могъл да се посочи за предстоящи проблеми. През 2014 г. в много финансови центрове по света започна да се говори, че изкопаемите горива са обречени, така че защо да инвестираме в тяхното производство? Следователно, глобалните инвестиции в извличане на петрол и природен газ паднаха с 60%, което ни доведе до почти глобален недостиг на природен газ, придружен от скокове на цените като последствия. Ние използваме много повече петрола и природния газ, отколкото само да ги рафинираме и горим за енергия. Ние също така превръщаме природния газ в торове от азотен тип.
Към февруари 2022 цените на азотните торове вече са се увеличили значително в сравнение с година по-рано. В допълнение към съществуващата глобална криза с природен газ и азот, Русия е най-големият износител на природен газ в света, повечето от който се продава в Европа. Ден преди началото на войната в Украйна, цените на природния газ в Европа се бяха повишили вече пет пъти спрямо дъното от миналото лято. Европейските производители на торове от азотен тип вече са спрели производството поради високите вложени разходи.
Третият и последен вид тор – поташ – е… прост. Русия плюс Беларус (и трябва да мислим за двете като за една и съща страна, тъй като Русия ефективно анексира Беларус през първата седмица на войната) е най-големият износител на поташ в света, осигуряващ приблизително 40% от глобалните обеми. Ако по-горното не е достатъчно, трябва да се знае, че Русия не е само най-големият източник в света на суровини за торове, но също така е и най-големият доставчик в света на крайния продукт. Въпросната фирма е руската Еврохим. Нейният директор, довереното лице на Путин Андрей Мелниченко, имаше няколко натоварени седмици. Той подаде оставка от Еврохим в опит да избегне международните санкции (но не му се получи). Разбира се, може да се изградят заместващи съоръжения за добив, обработка и производство на торове, но това не е бързо решение.
С любезното съдействие на шистовата революция, САЩ разполагат с много природен газ, но строежът на нови съоръжения за азотни торове изисква минимум три години. И Саудитска Арабия, и Мароко имат достатъчно запаси от фосфати, за да оправдаят повече промишлени предприятия, но в миналото повечето от разширенията им са изисквали пет години. Имаше нов капацитет за поташ, който щеше да се появи, но всичко беше в Русия (или Беларус). Всички проекти на зелено навсякъде по света – вероятно Канада в крайна сметка – ще отнеме цяло десетилетие. Фермерите в Африка на юг от Сахара и Южна Азия нямат избор, освен да използват по-малко тор. Ще последват по-ниски добиви.
Руският тор е част от съзвездието от фактори, които позволиха на Бразилия да се превърне в селскостопанска суперсила. На това се слага край – сега. Дори в богатите земеделски страни – Австралия, Франция, Съединените щати – всички пари, които фермерите трябва да изразходват за по-скъпи торове, са капитал, с който не биха могли да посрещнат други текущи нужди. Независимо дали поради санкции, война, бойкот или злоупотреба, ние сме в началото на дългогодишен недостиг на нещата, от които се нуждаем, за да нахраним света. Човечеството ще изконсумира световните запаси от пшеница преди края на годината и малко след това ще се насочим към дълбок, хроничен недостиг на храни, обхващащи няколко континента.
Нахлуването на Русия в Украйна отново запознава света с Първия конник. Това не е забавно за никого. Но завръщането на Третият конник е онова, което тревожи най-много.
–––
Питър Зейхан е геополитически стратег, лектор и автор, вицепрезидент на отдела за анализи в агенция „Стратфор”. Автор на книгите Случайната суперсила, Отсъстващата суперсила и Разединените нации. Четвъртата му книга Краят на света е само началото: Картографиране на срива на глобализацията ще излезе през юни 2022 г.
–––
Превод от английски: Петър Петков
Източник: mailchi.mp
