Ренета Трифонова
През изминалата седмица в Санкт Петербург се проведе 27-мият конгрес на психиатрите в Русия под надслова „Интердисциплинарният подход към коморбидността на психическите разстройства по пътя на интегративното лечение”. Една от секциите на конгреса бе посветена на религиозността като феномен на клиничната психиатрия.
Конгресът беше организиран от Министерството на здравеопазването на Руската федерация, Руското общество на психиатрите, Федералната държавна бюджетна институция и Министерство на здравеопазването на Русия.
Ръководителят на Отдела за юношеска психиатрия при Научния център за психическо здраве, д.м.н. проф. Василий Глебович Каледа откри работата с доклад на тема „Проблемът за взаимоотношението между психиатрията и религиозността”.
Той отбеляза, че трябва да се различават нормалната от патологичната религиозност. Последната може да се раздели на външна и вътрешна. Външната е ориентирана към другите хора и нейните проявления често са обусловени от навиците или традициите, от социалните изисквания, докато вътрешната (духовна) религиозност е искрен стремеж на човека да въплъти в своя живот религиозните ценности.
Патологичната религиозност се характеризира с изразяване на традиционните религиозни представи, например:
- болезнено изкривяване при тълкуването на едни или други догмати;
- промяна както на религиозното поведение, така и на начина на живот;
- нарушаване на критичното отношение към собствената личност;
- изместване на желанието за пълноценен духовен живот чрез преувеличено изпълняване на религиозни ритуали.
„По същество ние имаме работа с карикатура на реалния духовен живот – подчерта професорът. Човек няма дълбоко разбиране за същността на своите религиозни действия. Митрополит Антоний Сурожски, бидейки хирург по образование, казваше: когато душевноболният човек се окаже вярващ, неговото психично заболяване хвърля сянка върху всичко, включително и върху църковния живот. Поради това е много важно свещеникът да може да различава нормалното от проявите на болестта”.
Едно изследване на Военно-медицинската академия, проведено от проф. Б. С. Фролов през 1982 г., идентифицира следните прояви на патологична религиозност:
- религиозен опит, обременен от псевдопсихосоматични разстройства (религиозни фанатици, реформатори, църковни активисти);
- религиозен опит, обременен от психотични разстройства;
- религиозен опит, обременен от невротични психични разстройства.
Много изследоваели подчертават, че лекарят-психиатър трябва да има представа за религиозните възгледи и особености в духовния живот на пациента. В някои случаи е важно да има разговор със свещеника на болния, да се проведе т.нар. „религиозна анамнеза”, напомни Василий Каледа.
Доклад на тема „Психопатология, клиника и феноменология на религиозния делириум” представи зам. директора на Федералната държавна бюджетна научна комисия към Центъра за научни изследвания, к.м.н. Григорий Иванович Копейко.
В доклада се отбелязва, че религиозната заблуда е полиморфна формация, тоест в допълнение на налудното разстройство, тя включва и други разстройства: надценени и заблуждаващи идеи, мания, заблуждаващо обезличаване, афективни разстройства, халюцинации. При неадекватно лечение на болестта, тя може да премине в парафренен стадий.
Сред 1000 болни, намиращи се на лечение в Центъра за психично здраве, над 17 % са болни от „религиозна заблуда“. Освен това, съществуват известни религиозни групи, за които са характерни симптомите на религиозната заблуда. Например, последователите на Висарион в Сибир, схиигумен Сергий и неговите поддръжници, предизвикали много разговори в средствата за масова информация и др.
Идеите на религиозната заблуда са били описани практически във всички култури и в различните времена, отбеляза докладчикът. При религиозните патологии човек може да бъде погълнат от религиозни идеи дотолкова, че да престане да работи, да се разведе, да извършва неадекватни постъпки – например да закупи ненужни продукти в предчувствие за края на света.
Разкрити са такива форми на религиозна заблуда като заблуда на греховността, заблуда за края на света (апокалиптичен край, т.е. който вече е настъпил, и есхатологичен, който предстои да се случи), заблуда на проклятието, заблуда от обсесия, заблуда от корупция, заблуда за духовна хипохондрия, заблуда за месианството, заблуда за изцеление, заблуда на религиозното реформаторство.
„Важно е да се разбере, че религиозната заблуда се различава от религиозния мироглед“, подчерта Григорий Копейко. – При психичното разстройство религиозните убеждения противоречат на каноничните установки. Освен това се наблюдава отчуждение от религиозната общност, тоест пациентите не поддържат контакт с общността. Те често имат негативно отношение към традиционните религиозни институции”.
Религиозната заблуда е по-малко лечима от другите форми на заблуда. Пациентите търсят медицинска помощ късно, разглеждайки своите налудни разстройства като духовни състояния. И те са скептични към медикаментозната помощ, която според тях не може да въздейства на безсмъртната душа.
Острите проявления на религиозна заблуда са самокастрация, нанасяне на физическа повреда, например наранявания на очите (например въз основа на мястото в Евангелието, където се казва: „Ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си…” Мат. 18:9).
Друга проява на религиозна заблуда може да бъде намерението да бъде убит свещенослужител, което се е случвало например в Оптинската пустиня през 1993 година, когато бяха убити трима монаси.
Докладът „Клиничните особености на патологическата псевдоселигиозност у болните с психически разстройства” прочете водещия научен сътрудник, к.м.н. Олга Александровна Борисова.
Докладът „Зависимият човек. Екзистенциалният характер на зависимостите в съвременния свят. Духовността като свобода” прочете професорът в Катедрата по клинична психология към Института по специална педагогика и психология, доктор на медицинските науки Леонид Семьонович Шпиления. Бяха прочетени и други доклади.
През 2017 година се състоя Московска международна конференция „Религиозност и клинична психиатрия”, а през 2019 г. в РПЦ беше проведена международна конференция „Грижата на Църквата за душевноболните: религиозният мистически опит и психичното здраве”. Плод на последната стана документът „Пастирската грижа в Руската православна църква за психично болните”.
Източник: “Кредо”
