Християнство.бг
Зазидай всички аварийни изходи! Този израз го чух преди години от един мой клиент. Когато е бил на 35 години, умира 12-годишната му дъщеря. Скоро след това фалира и губи много престижна работа. Започва да пие, не му се прибира у дома, защото жена му непрекъснато плаче. Запознава се с 20-годишно момиче, като се надява, че всичко може да започне отначало. Разбира се, техните интереси и очаквания от живота се разминават тотално. От ден на ден все повече се депресира. Негови приятели го канят да замине за САЩ, където са му подсигурили работа (по професия е програмист). Но той не е убеден, че това е изходът. Успокоява се единствено когато кара кола.
В един неделен ден тръгва почти без посока с колата. Озовава се пред един манастир близо до София. В тишината и усамотението на това място го посреща една възрастна монахиня, на която той спонтанно започва да разказва мъката си. Не си спомняше какво точно му е казвала, но помнеше само: „Чети книга Йов!“. Така или иначе, всичко до този момент му се е струвало безсмислено, безцелно, хаотично, а това е било нещо конкретно. „Тази жена ме успокои, почувствах се по някакъв начин сигурен. Прибрах се в къщи и на един дъх прочетох „Книга Йов“. Не всичко разбирах, по-скоро много неща не разбирах, но тогава ми дойде мисълта, че трябва да зазидам всички аварийни изходи“.
Аз се срещнах с този човек три години след неговата трагедия. Беше си намерил добре платена работа в престижна международна компания. Имаше дете на година и два месеца, а на втората среща го видях и с жена му. Бяха щастливи, изглеждаха като току-що влюбени. Оттогава запомних израза Зазидай всички аварийни изходи! и той се превърна в психотерапевтична формула към онези клиенти, които не виждат изход от положението и чрез всевъзможни начини бягат от него – било в мечти за чужбина, било в някаква любовна авантюра, било в алкохол или в крайна сметка – в антидепресанти.
Бягството от ситуацията не решава проблема ни със самите нас. Днес все повече хора реагират с бягство в критична ситуация, т. е. търсят като компенсация някакви удоволствия, само за да избягат от ситуацията и от поемането на отговорностите.
Да опитаме да зазидаме аварийните изходи. Защо ни е трудно да го сторим? Защото ни лишава от илюзиите, които временно ни облекчават болката, затова се отнасяме и враждебно към всеки, който се опитва да ни ги зазида. Именно поради тази причина хората най-често търсят и оставят при терапевти, които ги държат в техните илюзии дълго, и за съжаление от тяхната трагедия печелят пари. Това е едната страна на модерната и скъпо платената психоанализа на Запад.
Да зазидаш аварийните изходи и да приемеш, че ситуацията, в която се намираш, е някакъв изпит за теб, който ще ти даде шанс да се издигнеш на по-високо стъпало, да придобиеш по-голяма опитност, е единствено конструктивното решение. (Разбира се, не е изключено крайният резултат да съвпада с някои от твоите мечти и илюзии, но във вътрешен план ти ще бъдеш много по-спокоен и уверен, поради ясните отговорности, които си поел.) Приеми, че това е единственият ти и последен шанс. Тогава ти ще впрегнеш цялата си воля, целия си интелект и всичките си емоции и почти е невероятно да се провалиш. Бездействието и отчаянието ни сриват все повече и повече. И парадоксът е, че колкото повече илюзорни аварийни изходи си създаваме, толкова повече се зазиждаме в собствената си безизходица.
Източник на несправедливостта е нашият вътрешен бунт, а свободата е в нашия личен избор.
Започни да правиш нещо много просто, но смирено и с любов, например започни някаква работа, макар и ниско платена. Кажи на твоята майка, че я обичаш и винаги ще се грижиш за нея (помисли колко самотен се чувства понякога един възрастен човек). Радвай се на твоята приятелка, но се радвай така, сякаш е последния ден от вашия живот. Уверявам те, че много скоро ще дойде по-добър изход от ситуацията. Ако не дойде толкова скоро, не прави грубата грешка отново да отваряш аварийните изходи. Стой и изчакай търпеливо. Когато човек се дави във водовъртеж, всяко излишно движение го влече към дъното. А нерядко удавниците се спасяват, когато се оттласнат от дъното.
———–
Източник: Лична страница на Nataliy Borislavova
