Конституционният съд на Украйна, след години на разглеждане призна, че законът за промяна на името на религиозните организации, чийто управленски център се намира в страна-агресор, е в съответствие с конституцията, съобщава BBC NEWS в Украйна. При вземането на решението си Конституционният съд взе предвид практиката на Европейския съд по правата на човека по „Делото Илин“ и други дела срещу Украйна.
„Самият факт, че държавата изисква религиозна организация, която иска да бъде регистрирана, да носи име, което прави невъзможно заблудата на вярващите и обществото като цяло и което позволява да се разграничи от вече съществуващи организации по принцип, може да се счита обосновано ограничаване на правото й свободно да избира името си“, припомнят от Конституционния съд.
В същото време самата УПЦ вече обяви, че решението на Конституционния съд по никакъв начин не я засяга. „Към днешна дата няма правни основания за промяна на наименованието на религиозни организации, принадлежащи към Украинската православна църква“, вече съобщи Украинската православна църква , реагирайки на решението на Конституционния съд.
Какъв е този закон и защо досега не е действал?
Законът за наименованията на религиозните организации беше приет през 2018 г. и задължи всички църковни организации, чиито духовни центрове се намират в страната-агресор, ясно да посочват това в името си. Всъщност целта на този закон беше Украинската православна църква, която тогава официално и по устав беше част от Руската православна църква, ясно да го посочи в наименованието си – да се добави или Московска патриаршия, или Руска православна църква в Украйна.
Законът влезе в сила на 26 декември 2018 г., но дори след преходния период разпоредбите му по отношение на УПЦ-МП практически не проработиха, защото още през януари 2019 г. представители на фракцията на ОПЗЖ оспориха закона в Конституционния съд. ОПЗЖ е съкратено название на проруската Опозиционна платформа „За жизнь“, която е забранена в Украйна. Това обжалване обаче не спря действието на закона.
Украинската православна църква нарече документа недемократичен и нарушаващ основни конституционни права. След това Министерството на културата направи проверка и призна Украинската православна църква на Украйна за субект на закона.
В същото време обаче УПЦ-МП предприе ефективна стъпка – заведе дело в Районния административен съд на Киев, като поиска от съда да обяви за незаконосъобразна заповедта на Министерството на културата.
Окръжният административен съд в Киев взе случая за разглеждане и за да не може държавата да направи нищо срещу УПЦ-МП по време на процеса, съдът забрани всякакви действия по регистрацията на религиозните центрове на УПЦ-МП, общо 266 юридически лица – епархии и манастири.
Всъщност с това решение Окръжният административен съд в Киев забрани извършването на каквито и да било промени в регистрите на тези религиозни центрове и блокира процеса на преименуване. Това обаче не се отнасяше за местните енории, но властите не предприеха стъпки за прилагане на закона и по отношение на тях.
Тогава защо е важно решението на Конституционния съд?
Законът не съдържа ясно позоваване на нито едно от изповеданията или конкретно на УПЦ-МП.
Той обаче дава ясни принципи, по които може да се установи подчинението на религиозна организация в Украйна на центъра в страната-агресор. Важна подробност е, че този закон за първи път формулира три признака на религиозна принадлежност.
Първият признак: в устава на украинската организация да се споменава подчинението на чуждия център. Понастоящем в устава на УПЦ практически няма такова позоваване, тъй като те промениха устава си след събора на 27 май 2022 г.
Вторият признак: в устава на чуждия религиозен център да се споменава подчинеността на организацията в Украйна. Тази точка може да работи добре, защото в документите на Руската православна църква все още се споменава подчинението на Украинската православна църква.
Третият признак: в устава на чуждестранния център да е посочено, че представител на украинската организация е част от ръководството на чуждестранния център.
Това работи срещу Украинската православна църква, тъй като нейни представители формално все още са членове на ръководните органи на Руската православна църква. По-специално, митрополит Онуфрий е член на Синода на Руската православна църква.
Сега законът е признат за конституционен, така че има всички основания юристите да се позовават на неговите ясни норми при разглеждането на отношенията между УПЦ-МП и РПЦ.
Президентът Володимир Зеленски наскоро възложи на Държавната служба за етнополитика и свобода на съвестта да извърши ясна проверка на връзката между УПЦ-МП и Руската православна църква. Експертите прогнозират, че нормите и критериите на настоящия закон, признат за конституционен, вече могат да бъдат използвани при разработването и приемането на проектозакон за забрана на църквите в Украйна с център в страната-агресор.
Забраната за преименуване на епархии на Украинската православна църква все още е в сила поради решението на УПЦ. На 27 май 2022 г. УПЦ пое курс към независимост от Руската православна църква. В същото време църквата премахна от своя устав всички препратки към връзката с Руската православна църква.
Голяма част от епископите и свещениците обаче, все още се смятат за принадлежащи към Руската православна църква и споменават патриарх Кирил. Експертите също така настояват, че УПЦ все още е канонично свързана с Московската патриаршия.
От последното разглеждане на отношенията между Украинската православна църква и Руската православна църква през 2019 г. много обстоятелства се промениха, уставът на църквата също се промени. Следователно, за да се приложи законът към УПЦ-МП, е необходима нова експертиза, която вече се подготвя от държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта по искане на президента.