
На 20 август 2024 г. Върховната Рада на Украйна прие закона на Украйна „За защита на конституционния ред в сферата на религиозните организации“ (рег. № 3894-IX) (наричан за по-кратко „Законът“). За него на второ четене гласуваха 265 народни представители.
Като се има предвид, че Руската православна църква (РПЦ) е идеологическо продължение на режима на държавата-агресор и съучастник във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени от името на Руската федерация, нейната дейност в Украйна е забранена.
В своята Резолюция 2540 (2024) ПАСЕ осъди дейността на РПЦ, а естонският парламент призна дейността й за терористична.
Според закона религиозните организации, свързани с РПЦ, трябва да се разграничат от нея. За да бъде постигнато това, се дава широка възможност под формата на ясно дефинирана процедура.
Държавната служба на Украйна за етнически въпроси и свобода на съвестта (ДЕСС) провежда разследване, за да установи дали религиозна организация в Украйна е свързана с РПЦ. При установяване на факта на такава принадлежност, ДЕСС отправя предписание до религиозната организация. Принадлежността към РПЦ се определя от това дали представителите на религиозната организация са членове на ръководните органи на РПЦ – Синод, Архиерейски съвет, Синодални комисии и Междусъборно присъствие. Ако е така, предписанието ще съдържа изискване за оттегляне от тези органи и представяне на съответните доказателства. По този начин разпоредбите на закона относно прекратяването на дейността на религиозна организация, свързана с РПЦ, няма да се прилагат към тази конкретна религиозна организация.
В началото на 2023 г. ДЕСС завърши проверката относно принадлежността към РПЦ и заключи, че Украинската православна църква – Московска партриаршия (УПЦ МП) е част от РПЦ. Но означава ли това автоматична забраната за дейността на УПЦ МП?
Не, не е така. Законът ясно посочва, че Украйна забранява дейността на Руската православна църква като чужда религиозна организация с управленски център в държавата-агресор и регистрирана в съответствие със законите на тази държава. Религиозните организации, свързани с РПЦ, ще бъдат обект на тази процедура. По този начин, след като са получили предписанието, те ще трябва да се оттеглят от РПЦ.
Ако религиозна организация откаже да изпълни предписанието, ДЕСС ще има право да сезира съда. Съдът, и само съдът, както трябва да бъде в едно демократично общество, ще се произнесе относно прекратяването на дейността на тази религиозна организация.
Някои коментатори настояват, че Законът означава фактическа забрана на УПЦ МП, защото няма да може да изпълни поне едно от изискванията си. Подобни коментари са плод на невнимателно четене и невнимателно тълкуване на Закона.
На 1 юни 2023 г., в отговор на искането на йерарсите на УПЦ МП относно мерките, които те могат да предприемат, за да избегнат да бъдат считани за част от РПЦ, ДЕСС посочи следното:
• публикуване на официален документ на църковната власт или лице(а), упълномощено да говори от името на УПЦ относно оттеглянето на УПЦ, включително всички нейни епархии, синодални институции, деканати, манастири, църковни образователни институции, братства, сестринства, енории и мисии от РПЦ;
• представяне и публикуване на изявления на епископи и клирици на УПЦ, които са членове на епископата на РПЦ, за тяхното оттегляне от Синода на РПЦ, синодалните институции и комисиите за Междусъборно присъствие;
• официално уведомяване на Поместните православни църкви по света за факта на оттеглянето на УПЦ от РПЦ;
Украйна нито изисква от УПЦ МП да изневери на учението на Православната църква, нито да промени литургичните си практики, езика на богослужението или да премине към новия богослужебен календар. Единственото изискване, за което Законът настоява, е да се оттегли и да се разграничи от РПЦ, която е страна-агресор във войната срещу Украйна.
Освен това историята дава примери като актовете, приети в Масачузетс, Пенсилвания и други американски колонии, където молитвата за британския парламент и краля на Великобритания беше обявена за предателство към родината. Заслужава да се отбележи, че Англиканската църква, действаща по това време в Съединените щати, намери за необходимо да се преименува на Протестантска епископална църква в САЩ. С това тя подчертава, че прекъсва връзките с Църквата, която е бастион на врага.
Трябва да се признае, че украинското правителство има не по-малко причини да ограничи подривната дейност на РПЦ на територията на Украйна, отколкото ограничението за носене на бурка на обществени места, прието от правителствата на Австрия, Белгия, Холандия, Дания и Франция или строежа на минарета в Швейцария.
По този начин Законът „За защита на конституционния ред в сферата на религиозните организации“ преследва легитимна цел, по-специално предотвратяване на подривната дейност на РПЦ в Украйна.
Руската православна църква се очертава като най-яростния враг не само на украинската държавност, но и на религиозната свобода. След руското нахлуване в Украйна, започнало през 2014 г., Руската църква оправда убийството на около 50 свещеници, богослови и пастори, някои от които са били облечени в богослужебни одежди, докато са били убити. Окупаторите са унищожили изцяло или отчасти над 630 култови сгради и места за поклонение. Те затварят молитвени домове, преследват вярващи и изтезават религиозни лидери. Всъщност само Руската православна църква може свободно да действа във временно окупираните територии. Много градове, например Мелитопол, Бердянск и други, се сблъскаха с изземването на религиозни сгради и молитвени домове в полза на РПЦ, като насилствено бяха изгонени законните собственици от тях.
Освен това, Законът е необходим за едно демократично общество, тъй като защитава конституционния ред, обществената сигурност и основните свободи, постига целта по най-малко обременителния начин, предвид факта, че следва демократична процедура и не налага тежест върху съвестта на вярващите, тъй като подчинението на Московската патриаршия не е част от доктрината на Православната църква.
Законът не предвижда забрана на която и да е съществуваща църква в Украйна, но все пак не позволява подчиняването на религиозни организации в Украйна на управляващи центрове, насочени към унищожаване на украинската държавност, култура и идентичност. Трябва да се отбележи, че такива украински църкви като Старообрядческата църква и Истинно-православната църква вече прекъснаха връзките си с центровете в държавата-агресор.
Украйна винаги се е гордяла с постиженията си в областта на религиозната свобода. Освен това никога в нея не е имало нито забранени, нито затворени църкви. Руската инвазия, в която РПЦ е проактивен съучастник, принуди страната ни да се защити от злоупотребата и използването на религията от страна на държавата-агресор.
На 11 април 2023 г. Всеукраинският съвет на църквите и религиозните организации (ВСЦРО) заяви, че нито една светска или религиозна организация с управляващ център в държавата-агресор не може да действа в Украйна. На 16 август 2024 г., по време на среща с президента на Украйна, членовете на ВСЦРО потвърдиха своята позиция и подкрепиха курса на президента за духовна независимост на страната. Освен това те подчертаха, че дори в лицето на продължаващата жестока война, религиозната свобода се зачита и никога не е била подлагана на преследване в Украйна.
Тази позиция се подкрепя и от социологическите проучвания. Според проучванията на центъра „Разумков“, мнозинството от респондентите казват, че в Украйна има свобода на съвестта. Освен това почти 60% от анкетираните казват, че отношенията между вярващите от различни деноминации са нормални, а само 4% казват, че са конфликтни.
Междувременно, както се посочва в последния доклад на Pew Research Center (публикуван на 5 март 2024 г.), резултатът на Украйна по индекса на правителствените религиозни ограничения е не само по-добър от тези, показани в бившите съветски страни, но и в сравнение с 6 западноевропейски демокрации.
Законът не налага забрана на Украинската православна църква – Московска патриаршия. Той е приет в защита на националната сигурност на Украйна, с цел религиозните организации в Украйна да не бъдат подчинени на Руската църква, която е обявила „свещена война“ срещу Украйна.
–––––––––––––
Публикацията е от профила във фейсбук на архим. Никанор, игумен на Църногорския манастир