Ренета Трифонова
„Злото, с което човек най-често се сблъсква, е в самия него: от една страна желание за господство, подтисничество и насилие и от друга – сляпа тревога, търсеща самоутвърждаване и безграничен простор на инстинктите. Тези демони дремят в дъното на душата, готови всеки миг да се изскубнат навън. Подхранва ги усещането за собственото „аз“ като единствен център, имащ ценност. Разтварянето на „азът“ в стихията на обществото, както изглежда, ограничава бунта на индивида, но в същото време нивелира, изтрива личността. Спасението от безизходицата е дадено в библейската заповед: „Възлюби ближния като самия себе си”. То призовава към борба срещу животинските егоцентрични начала, за признаване ценността на друго „аз“, към борба, която трялва да създаде съвършен човек, „ново творение“. Само любовта е способна да победи сатаната.
Нека в заобикалящия човека свят и в него самия много неща да възстанат срещу заповедта да обичаме; хората ще намерят сили да я изпълнят в Онзи, Който Самият е Любов, Който се открива в Евангелието на Иисус като милосърден Отец.
Истинската вяра е неотделима от човечността. Хората, които забравят за това, приличат на строители, изградили къща без основи, направо върху пясъка. Такова здание е обречено да рухне още при първата буря. 1Мат. 7:25, Лук. 6:47-49.
Като основа на нравствеността, Иисус запазва предписанията на Декалога: „Ако искаш да имаш живот вечен, спазвай заповедите“ – казва той на богатия младеж. Освен това Той одобравя принципа на Хилел: „Не прави на другите онова, което ти самият не харесваш“, но придава на това изречение оттенък на по-голяма активност и действеност: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй постъпвайте и вие“.2Мат. 7:12.
Евангелието е далеч от негативния морализъм с неговата формална схема за „добродетелта“, която се свежда само до забрани. Блаженият августин пише: „Бога и тогава постъпвай както намериш за добре“, тоест отношението към хората трябва органично да произтича от вярата. Знаещият Отца не може да не обича и Неговото творение. Нещо повече – Иисус направо казва: „Оногова, що сте сторили на един от моите по-малки братя, на Мене сте го сторили“. Той ще съди хората не по „убеждения“, а по делата им. Онзи, който служи на ближния, служи на Бога, дори и да не го съзнава.
А как трябва да постъпват Христовите ученици, ако се сблъскват с простъпките на други хора?
Много юдейски учители са се изказвали против греха на осъждането. „Не съди ближния си – казва Хилел, – докато не изпаднеш в неговото положение.“3(Авот, II, 4).
Иисус изцяло одобрява това.
Очаквайки прошка от Господа, трябва ти самият да се научиш да прощаваш. Добре ли ще постъпи онзи човек, който след като получи от царя опрощаване на голям дълг, сам се превръща в безмилостен кредитор и хвърля приятеля си в затвора за дългове?
Като виждаме слабостите на ближния, ние трябва не да му издаваме присъда, а да сме състрадателни, помнейки за собствената ни греховност. „Не съдете – предупреждава Христос, – за да не бъдете съдени, защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не забелязваш?“4Мат. 7:3-1, Марк. 4:24, Лук. 6:37-38 и 41-42.
Фарисеите били свикнали да гледат отвисоко на „невежите в Закона“. Думата „ам-хаарец“, селяндур, била за тях синоним за нечестивец. Те не желаели да имат нищо общо с такъв човек. С него не бивало заедно да се молят, да седят на една маса и дори, в случай на нужда, да го нахранят. „Невежият не се бои от греха, ам-хаарецът не може да бъде праведен“ – казвали учените.5Авот, II, 6.
В това отношение Иисус е пълна тяхна противоположност. Той предпочита да общува с обикновени хора. Нещо повече – всички отхвърлени, всички парии на обществото намират в Него приятел и защитник. Митарите, които не са били признавани за хора и уличниците често са в Неговото обкръжение. Това шокира порядъчните книжници, кичещи се със своята праведност. Когато чува упреците им, Иисус казва: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. Отидете и се научете какво означава: „милост искам, а не жертва“. Дойдох да призова не праведните, а грешниците“.6Мат. 9:12-13.
Христос поставя искреното разкаяние над успокоението на онези, които смятат себе си угодни Богу. Веднъж Той разказал за двама души, които се молели в Храма. Единият – благочестив фарисей – благодарил на Бога за това, че „не е като другите човеци“, че често пости, че дава пари за Храма и не прилича на „тоя митар“. А митарят стоял надалеч, без да смее да повдигне очи, удрял се в гърдите и съкрушено повтарял: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ „Казвам ви – обобщил Иисус притчата, – че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат“.7Лук. 18:9-14.
Разкаянието не бива да е само на думи. Не напразно Йоан Кръстител говори за „плодовете на покаянието“. И отново Иисус дава пример от ежедневието. „Един човек имал двама сина и като отишъ при първя, рекъл: „Чедо, иди днес работи на лозето ми“. А той му отговорл: „Ще отида, господарю“ и не отишъл. И като се доближил до втория, казал същото. А той отвърнал: „Не искам“, ала после се разкаял и отишъл. Кой от двамата е изпълнил бащината воля?“8Мат. 21:28-31.
Когато Иисус отива в дома на Матей, където са се събрали неговите приятели, митарите, това предизвиква буря от негодувание. Обсипват Учителя с упреци. Как може Той да споделя трапезата с подобни хора? Но Иисус още веднъж напомня, че всяка душа заслужава грижа и състрадание. Онези, които забравят това, приличат на по-големия брат от притчата за блудния син, който не се зарадвал на завърналия се скиталец.
Приближавайки до Себе Си грешниците, Христос иска да пробуди у тях разкаяние и жажда за нов живот. Често Неговата доброта и доверието Му вършат истински чудеса.
Веднъж Учителят минава през Йерихон. Край вратите на града Го посрещат множество хора. Всеки иска Иисус да отседне в неговия дом. Един от йерихонците на име Закхей, „началник на митарите“, се опитва да си проправи път през тълпата, надявайки се да зърне Учителя, но ниският ръст му пречи. Тогава, забравил за приличието, той изтичва напред и се покатерва на едно дърво, край което щял да мине Господ.
Иисус наистина се приближава до това място и като повдига очи, забелязва човечето, седнало на смоковницата. „Закхее – неочаквано казва Иисус, – слез по-скоро! Днес трябва да бъда у дома ти“.
Забравил себе си от радост, митарят се завтича към къщи, за да срещне Господа, а хората край него роптаят: „Отби се при такъв грешен човек!“
Но постъпката на Учителя има въздействие.
– Господи – казва Закхей, като Го посреща, – половината от онова що имам, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
– Днес стана спасение на тоя дом – отвръща Христос, – защото и този е син на Авраама. Понеже Син Човешки дойде да подири и спаси погиналото.9Лук. 19:1-10. От думите на Закхей може да се направи изводът, че и преди, вслушвайки се в укорите на съвестта, той се е занимавал с благотворителност. Обещанието му се отнася до злоупотребите, свързани с професията му на бирник.
В Капернаум някой си фарисей Симон поканва Иисус в дома си. По време на обеда в стаята влиза жена, известна в околността с безпътния си живот. В ръцете си носи алабастрен съд с драгоценно миро. Заставайки мълчаливо край Учителя, тя заплаква, после се хвърля в нозете Му, оросява ги с миро и ги изтрива с косата си. Дали вече е била чула Иисусовите думи за опрощаването на грешниците? Но тази сцена неприятно изненадва стопанина. „Ако беше пророк – гнусливо помисля фарисеят, – щеше да знае каква е жената, която се допира до Него“. Но Иисус прочита мислите му.
– Симоне, имам нещо да ти кажа.
– Кажи, Учителю.
– Един заимодавец имал двама длъжника: единият му длъжал петстотин динария, а другият – петдесет. Понеже нямали с какво да заплатят, той простил и на двамата. Кой от тях повече ще го обикне?
– Мисля, тоя, комуто повече простил.
– Право отсъди – отвръща Иисус и разяснява за какво разказва тази притча. Той посочва разликата между Симон, който се смятал за безупречен и за когото разговорът с Иисус е повод само да поспори, и жената, съзнаваща падението си. Тя се обръща към Онзи, Който може да й прости и да я спаси от предишния й живот.
Когато Христос направо се обръща към блудницата с думите: „Прощават ти се греховете“ – всички присъстващи още повече се възмущават. Страшният Пророк им дава нова задача. Нима може друг, освен Бог, да опрощава греховете? Откъде този Назареец има право да говори с такава власт?“10Лук. 7:36-50. Разказът за жената, помазала с благовония нозете на Иисус, в Евангелията се предава в няколко варианта (Мат. 26:6-13, Марк. 14:3-9, Йоан. 12:1-8). Някои екзегети смятат, че в дадения случай преданието по различен начин говори за едно и също събитие. Но по-вероятно е, че е имало две „помазвания“ – едното в дома на фарисея Симон, а другото във Витания.
Но те бидоха още по-силно възнегодували, ако бяха чули как Иисус тълкува свещените заповеди на Закона.
––––
Превод: Добринка Савова-Габровска
Източник: Протойерей Александър Мен, „Синът Човешки“, Омофор, 2000.
- 1Мат. 7:25, Лук. 6:47-49.
- 2Мат. 7:12.
- 3(Авот, II, 4).
- 4Мат. 7:3-1, Марк. 4:24, Лук. 6:37-38 и 41-42.
- 5Авот, II, 6.
- 6Мат. 9:12-13.
- 7Лук. 18:9-14.
- 8Мат. 21:28-31.
- 9Лук. 19:1-10. От думите на Закхей може да се направи изводът, че и преди, вслушвайки се в укорите на съвестта, той се е занимавал с благотворителност. Обещанието му се отнася до злоупотребите, свързани с професията му на бирник.
- 10Лук. 7:36-50. Разказът за жената, помазала с благовония нозете на Иисус, в Евангелията се предава в няколко варианта (Мат. 26:6-13, Марк. 14:3-9, Йоан. 12:1-8). Някои екзегети смятат, че в дадения случай преданието по различен начин говори за едно и също събитие. Но по-вероятно е, че е имало две „помазвания“ – едното в дома на фарисея Симон, а другото във Витания.
