Християнство.бг
На 22 октомври в църквата „Свети архангел Михаил“ в кв. Секирово на гр. Раковски се проведе първата публична сесия за началото на прославянето на мъчениците епископ Иван Романов, отец Фортунат Бакалски и отец Флавиан Манкин.
На 22 октомври – ден в който се чества възпоменанието на свети папа Йоан Павел II и Световния ден на мисиите, красивата енорийска църква в Секирово събира духовенство и множество миряни на откриването на процеса за беатификация на новите мъченици на Римокатолическата църква. Беатификацията е процес, при който започва подготовка за обявяване на „блажен“ – светец, който се почита от църквата в страната, където е прославен.
От Софийско-Пловдивския диоцез присъстваха монсеньор Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивската епархия, монсеньор Христо Пройков, епископ на Софийска епархия „Св. Йоан XXIII“ за католиците от византийско-славянски обред в България и председател на Епископската конференция на Римокатолическата църква в България, монсеньор Румен Станев, помощен епископ на Софийско-Пловдивския диоцез, свещеници от трите епархии, както и монахини от различни конгрегации. На сесията по канонизирането присъства и Апостолическия нунций монсеньор Лучано Суриани.
На 3 май 1985 г. започва процесът за беатификация на отец Фортунат Бакалски. Постъпва писмо от отец Йосиф Търновалсийски (капелан на цар Фердинанд в двореца „Св. Антоан“ в Словакия (1941 – 1946), изследовател в областта на историята на францисканците, преводач), който започва да събира документите, свързани с личността на отец Фортунат. На 25 август 1998 г. към него се присъединяват отец Флавиан Манкин и епископ Иван Романов. Проучванията на архивите са до голяма степен завършени. Данните за живота и смъртта на мъчениците могат да послужат в работата на богословската и историческата комисии.
Монсеньор Иван Романов е роден на 10 септември 1878 г. в с. Секирово. Основното си образование получава в родното си село. През 1891 г. постъпва в Духовната семинария в гр. Пловдив, където завършва средното си образование. През 1896 г. заминава за София, където пет години следва философия и богословие. На 21 октомври 1901 г. е ръкоположен за свещеник в катедралата „Св. Йосиф“ в София. Там служи до 1918 г., като през този период е същевременно и дворцов капелан на цар Фердинанд. При абдикацията му, монсеньор Романов заминава заедно с него за гр. Кобурга, Германия. Въпреки трудните условия, остава капелан на цар Фердинанд до 1942 г. По същото време, след смъртта на монсеньор Викенти Пеев, е избран за Софийско-Пловдивски епископ. Връща се в България през септември 1942 г., като до арестуването му през октомври 1952 г. изпълнява обичайните си задължения като пастир на църковната общност. Монсеньор Романов е осъден на 12 години затвор. След дълго мъчение и два месеца прекарани в нечовешки условия, умира на 8 януари 1953 г.
Отец Флавиан Манкин е роден на 11 ноември 1914 г. в с. Генерал Николаево. Кръстен е с името Йосиф и произхожда от дълбоко религиозно семейство. Още от детството си чувства призвание към свещенството. През 1927 г. заминава за Италия, където е приет във Францисканската малка семинария. На 28 август 1931 г. започва новициата си (период на послушничество) в Ордена на Малките Братя Капуцини. След това продължава своето образование – изучава философия и теология във Випитено, Мерано, Брунико, Болцано. Полага обети на 12 ноември 1935г. и е ръкоположен за свещеник на 17 декември 1938 г. През 1939 г. се завръща в България, назначен е за свещеник в Ген. Николаево, след това в Пловдив и накрая в Секирово. Един следобед той е отвлечен насилствено, жестоко измъчван и разстрелян на 21 октомври 1944 г. заедно с двама миряни: Гено Буров и Рафаел Пеев. Тялото му не е намерено.
Вижте още: „Филм за отец Флавиан Манкин“
.jpg)
Отец Фортунат Бакалски е роден на 6 август 1916 г. в с. Дуванлии (общ. Пловдив). При кръщението е кръстен Петър. През 1927 г., едва единадесетгодишен, е изпратен в Италия, за да получи образование. На 9 август 1931 г. постъпва в новициата на Капуцините в манастира в Клаузен. На 6 август 1937 г. полага обетите си, а през 1939 г. е ръкопожен за свещеник в катедралата „Свети Лудвик“ в гр. Пловдив. В годините 1939-1942 учи в Папския източен институт в Рим, който завършва с докторска степен. Връща се окончателно в България, в София изпълнява много задължения, свързани с живота на капуцинската общност и апостолат между католиците в столицата. През 1947- 1949 г. е назначен за редактор на в. „Истина“. През 1949 г. е приет закон за религиозните общности, с който започва унищожението на всички външни изяви на Римокатолическата църква в България. Започват масови арести на римокатолически свещеници. Първо е арестуван отец Дамян Гюлов, след него отец Роберт Прустов. След тези събития монсеньор Иван Романов назначава отец Фортунат за енорийски свещеник на църквата „Свети Йосиф“ в София. Арестуван е на 8 юли 1952 г. Излизайки от манастира, започва да пее химна „Тебе, Боже, хвалим“. Умира в затвора в София без присъда, след ужасни мъчения, вечерта на 31 юли срещу 1 август 1952 г.
–––––
Източници: Блог на Лъчезар Тошев и Vatican News
