Ренета Трифонова
Сергей Чапнин // Public Orthodoxy
На 13 януари 2025 г. Денис Попович — благочестив млад възпитаник на православна духовна семинария, който е служил като секретар и касиер на един от най-близките до Путин йерарси — вървял към Сретенския манастир в Москва, когато бил задържан от полицията. Обвиненията били абсурдни: дребно хулиганство, уж за викане и използване на нецензурни изрази. Всеки, който познавал този дълбоко религиозен млад човек, веднага разбирал, че подобно поведение е немислимо за него. И все пак в рамките на шест седмици този административен акт се превърнал в обвинение за тероризъм. Месец след ареста на Попович неговият приятел Никита Иванкович — също толкова благочестив и също толкова невинен — бил арестуван при координирана операция. И двамата сега са заплашени от присъди до 20 години лишаване от свобода.
Една година по-късно и двамата все още се намират в печално известния московски следствен арест „Лефортово“, а делото им представлява зловеща демонстрация на това как режимът на Путин превръща силовите структури в оръжие срещу православни вярващи, които се осмеляват да поставят под въпрос войната в Украйна.
Тяхната история разкрива внимателно режисирано преследване — такова, което въвлича Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), анонимни Telegram канали, свързани с църковни среди, и повдига дълбоки въпроси относно съучастието на Московската патриаршия в политическите репресии.
Жертвите
Денис Попович, роден през 1997 г. в Черновци, Украйна, е възпитаник на престижната Сретенска духовна семинария в Москва и е преподавал като лектор в Псково-Печерската духовна семинария. По-рано той е заемал доверени длъжности като секретар и касиер на митрополит Тихон (Шевкунов) — един от най-влиятелните йерарси в Руската православна църква и широко смятан за изключително близък до президента Путин. Горчивата ирония е, че впоследствие Попович е обвинен в заговор за убийството на същия йерарх, на когото някога е служил с преданост и когото продължава дълбоко да уважава — дори от затворническата си килия.
Никита Иванкович, роден в Москва през 1996 г., притежава магистърска степен по богословие както от Сретенската семинария, така и от Общоцърковното училище за следдипломна квалификация и докторантура „Св. св. Кирил и Методий“. Макар да е роден в Русия, той е етнически украинец. Служил е като ръководител на църковния хор и олтарник в ;московския храм „Соколники“, както и като иподякон на няколко викарни епископи.
И двамата мъже споделят украински произход и насаме са изразявали несъгласие с руската инвазия в Украйна. В Русия на Путин само тези факти са били достатъчни, за да ги превърнат в мишени.
Дигиталното доносничество
Преследването започва не в съдебна зала, а в Telegram. На 11 септември 2022 г. анонимният канал „Епископ Луцифер“ — широко смятан за свързан както с представители на Московската патриаршия, така и с ФСБ — публикува донос със заглавие „Спящи бандеровци в РПЦ“, насочен срещу Попович. Терминът „бандеровец“, отнасящ се до последователите на украинския националист Степан Бандера, се е превърнал в предпочитана обидна квалификация на Кремъл за украинци, които се противопоставят на руското господство.
На 4 октомври 2022 г. каналът публикува аудиозапис от частен разговор, в който Попович обсъжда последиците от войната с приятели. Осем дни по-късно бяха публикувани снимки на Иванкович, като той бе представен като „най-близкият приятел на бандеровеца Попович“ и бе отправен открит призив за разправа и с двамата мъже.
„Въртележката“ от арести
Съдебното преследване започва на 13 януари 2025 г., когато Попович е задържан и обвинен в дребно хулиганство. След два дни московски съд го осъжда на петнадесет дни административен арест.
Когато срокът на наказанието изтича на 28 януари, властите вече го чакат. Само минути след освобождаването му Попович отново е арестуван — този път за предполагаемо „неподчинение на законни полицейски разпореждания“ — и от същия съдия получава нова присъда от петнадесет дни.
Този модел — това, което руските правозащитници наричат „въртележка“ — е добре документирана тактика. Административните арести дават време за фабрикуване на по-сериозни наказателни обвинения, докато жертвата остава в ареста без адекватна правна защита. Същият метод беше използван и срещу опозиционния политик Владимир Кара-Мурза.
Когато втората присъда на Попович изтича на 12 февруари, капанът се затваря. Вместо да бъде освободен, той е преместен в следствения арест „Лефортово“ и обвинен в незаконно придобиване на взривни вещества и опит за тероризъм. Едновременно с това Иванкович — който лоялно е носел на приятеля си храна и дрехи — е арестуван след обиск в дома му.
Изфабрикуваните доказателства
На 28 февруари 2025 г. ФСБ разпространи тържествуващо прессъобщение: „Федералната служба за сигурност предотврати терористичен акт, планиран от украинските специални служби срещу митрополит Тихон Симферополски и Кримски.“ Руските държавни медии незабавно подеха и раздуха историята.
„Доказателствата“ съдържат множество противоречия, които издават тяхната фалшификация. Разследващите представиха украински паспорти, уж принадлежащи на обвиняемите — при положение че е документирано, че и двамата мъже са се намирали непрекъснато в Москва през периодите, когато тези паспорти уж са били използвани в Украйна.
Видеозаписът от първоначалното задържане на Попович е инсцениран. Той е изведен от следствения арест, където вече се е намирал, и „повторно арестуван“ на съседна улица пред камерите — абсурден спектакъл на силова демонстрация, който неволно разкрива режисирания характер на цялото дело. Видеосъобщение, изпратено от Попович от ареста преди този инсцениран „арест“, го показва в увереността му, че скоро ще бъде освободен, напълно неподозирайки, че срещу него се подготвят обвинения в тероризъм.
Каналът „Епископ Луцифер“ обявява обвиненията в тероризъм още преди самият Попович да бъде официално уведомен — ясно доказателство за координация между анонимните доносници и службите за сигурност.
Месец преди каквито и да било арести ТАСС съобщава, че по делото ще се появят „нови фигури“ — предварително изграждане на наратив, впоследствие подсилено с драматични кадри на заподозрени, повалени на земята от силите за сигурност.
Тази фалшификация разкрива по-широк модел: превръщането на обвиненията в тероризъм в най-простия и най-ефективния инструмент на режима за заглушаване на антивоенни гласове в рамките на православната общност в Русия.
Лефортовското горнило
Още от самото начало и на двамата мъже е отказан достъп до квалифицирана правна защита през критичните първи две седмици от задържането им в „Лефортово“ — място, печално известно с изтезания и психологически натиск. Според свидетелските показания на Денис в съда през август 2025 г., той е бил подложен на физическо насилие и принуждаван да се признае за виновен в подготовка на терористичен акт. Подлаган е на електрошокови изтезания и заплашван със сексуално насилие — методи, които ФСБ използва срещу политически затворници от десетилетия.
Съществуват достоверни сведения, че самият митрополит Тихон не вярва в обвиненията. По информация от източници, близки до йерарха, той насаме признава тяхната невинност, но е избрал мълчанието пред публичната защита. Отказът на Шевкунов да се застъпи за тях — въпреки огромното си влияние и близостта си до Путин — представлява или дълбок морален провал, или отразява натиска на ФСБ, на който дори той не е в състояние да се противопостави.
Една година по-късно
С настъпването на първата годишнина от ареста им, Денис Попович и Никита Иванкович остават в затвора, а процесът срещу тях напредва с изключително бавни темпове. Семействата им изпитват агония като знаят, че невинността не осигурява защита в система, в която ФСБ пише сценария, а съдилищата изпълняват възложените им роли.
През ноември 2025 г. поне още трима души бяха задържани във връзка с делото: Георги Битбунов, лектор в Сретенската семинария; Алексей Борода, украинец и бивш съученик на Денис и Никита; и Йоил Белобржецки, служител в ателието за иконопис в Псково-Печерския манастир. Те са разпитани от разследващите и вероятно се считат за свидетели. Кръгът на замесените в разследването продължава да се разширява.
Тази годишнина ни призовава не само да помним тези мъже, но и да ги включим в молитвите си — заедно с всички, които страдат в затворите на Путин за престъплението да имат съвест. Призовава ни да задаваме трудни въпроси за църковната йерархия, която толерира — или мълчаливо подпомага — такова преследване. И ни задължава да разпознаем делото такова, каквото то наистина е: не операция срещу тероризма, а държавен терор срещу православни вярващи, които са се осмелили да мислят различно за една несправедлива война.
Лауреатът на Нобеловата награда за мир Дмитрий Муратов призова политическите затворници да бъдат включени в евентуално мирно споразумение между Украйна и Русия. Денис и Никита трябва да бъдат сред освободените. Днес те се нуждаят от нашите молитви. Семействата им се нуждаят от нашите молитви. И сме призовани да се молим за това справедливостта — Божията справедливост — да надделее и всяка стъпка към мир да включва свобода за тези, които са затворени заради съвестта си.
