Доц. д-р Костадин Нушев
Успешна публична защита на докторска работа беше проведена пред научно жури към Катедра „Систематическо богословие“ в Богословския факултет на Софийския университет на 24 октомври 2025 г.
Автор на дисертационния труд е Калин Ангелов, а темата на дисертацията е „Идеалът за аскетическа общност в аскетическите творби на св. Василий Велики“. Научен ръководител на докторанта е доц. д-р Светослав Риболов.
Дисертационният труд е посветен на критично изследване и представяне на идеалите за християнската духовна общност на братолюбие, които са разработени систематично в корпуса от аскетични творби на св. Василий Велики и са възприети в православната традиция на Църквата. Тези нравствени правила са определящи за структурата и характера на общежителното монашество и за социално-милосърдната дейност на Църквата.
Темата има важно значение както за богословската наука и християнската аскетика, така и за християнската антропология и приложна етика в контекста на православната духовност. Актуалността на изследвания проблем за аскетическото учение на св. Василий Велики, във връзка с неговите възгледи за човека и духовното му общение с Бога, е свързана с необходимостта от проучване на корпуса от автентични аскетични творби на светия отец и осмисляне на неговото богословско наследство с оглед на църковната традиция и съвременното състояние на научните изследвания по темата. Авторът предлага задълбочен и всестранен критичен анализ на текста на основните съчинения от Аскетикона на св. Василий Велики. В тях се разкриват идеалите за братство, човеколюбие, обща молитва, труд и споделяне на благата, служение на ближния и послушание към Бога в изпълнение на Христовите заповеди под духовното напътствие и ръководство на опитен наставник и авторитетен учител на добродетелния подвижнически живот.



Дисертационният труд е посветен на учението на св. Василий Велики за човека чрез проследяване на ключови понятия и основни характеристики от него, които имат пряка връзка с аскетическите му възгледи и условията за изграждане на идеалите на църковната общност от подвижници и усърдни изпълнители на заповедите на Христовата любов. Основните библейски понятия за Божия образ и Божието подобие у човека (Бит. 1:26-28) са представени в тяхната дълбока връзка и различие и ключово значение за изпълнението на Божията заповед за духовното израстване на човека като личност чрез усъвършенстване в молитвата, изпълнението на Христовите заповеди и любовта. Тези въпроси са разгледани във връзка с аскетическите принципи за молитва и помнене на Бога, изграждане на добродетелни нагласи и разположение на волята в изпълнение на евангелските заповеди за човеколюбие и практическо милосърдие в общунието с ближните и служение на Бога в братската християнска общност. Всички тези въпроси са разгледани според класическата патристична визия на кападокийското богословие и апостолското предание на Църквата.
В своето проучване на темата и книжовното наследство на св. Василий велики Калин Ангелов е подходил сериозно и задълбочено към основната аскетическа проблематика като демонстрира добросъвестно, компетентно и критично отношение към предмета и задачите на своето проучване и добро познаване на съществуващите изследвания по темата в българската и чуждоезичната богословска литература. Това е цялостно изследване на корпуса от аскетични съчинения в творчеството на св. Василий Велики, реципирани в църковната традиция като определящи за монашеството подвижнически правила и познати на ръкописната църковна традиция като авторитетен светоотечески сборник. Дисертационният труд е съпроводен с авторски превод на сборника от аскетични правила на светители, който ще обогати нашата богословска литература и светоотеческа книжнина.
