Защо ние, обикновените църковни хора, можем тук, в социалните мрежи да разсъждаваме за Църквата? За нейните проблеми. За нейните надежди. За календара. За езика. За духовната борба. За пътищата на спасение. Да тълкуваме Писанието. Да спорим с цитати от св. отци. Да възразяваме. Да се съгласяваме. Да правим преводи на текстове. Абсолютно всякакви текстове.
Защото ние сме Църквата.
Ние сме Църквата. Господ събра нас в Своите храмове. Около Своята Чаша. Събрани в Своето Тяло. Църква на гръцки е „еклисия“. Това означава „събрание“. Ние можем да бъдем и разделени. Да, много и бяхме някога разделени, като атоми, всеки сам за себе си, самотни. Но Господ ни събра. Сега сме Еклисия, събрание, не всеки сам за себе си, Бог ни събра в Неговото Тяло.
Ние и Той сме едно. Той стана ние. А ние станахме Него. По Неговото обещание. Ние сме Църквата. Църквата – това сме ние. Ние живеем Църквата, ние дишаме с нея, с нейните беди, скърби и радости.
Но това не е достатъчно. Бог ни дава Дара на съвместно творчество с Него. Ние създаваме Църквата заедно с Бога. Ние са учим. Ние богословстваме. Ние пишем музика. Ние пишем текстове. Ние превеждаме. Ние проповядваме. Рисуваме икони и стенописи. Строим храмове. Съставяме нови молитви. Ние се учим един друг, учим и следващите поколения как да намерят пътя към Бога, какво означава да си Христов, какво е Църквата. Ние общуваме в Христос, защото всички тук сме Христови.
Бог ни дава тези дарби – да бъдем с Него сътворци на Неговата Църква.
Бог не ни спира, не казва: „Мислете за това, не мислете за онова. Говорете за това, но мълчете за това“.
Ние Го обичаме. И Той ни обича. И Той ни вярва.
Стани и ходи. Това е за нас.
Върви след Мен. И това е за нас.
Пребивавай в Мен. И това е и за нас.
Ще ви изпратя Духа на Истината и Той ще ви наставлява във всяка Истина. Това е за нас, Той ни изпраща Духа. И ние приехме даровете на Светия Дух – и всеки от нас, и всички заедно. И ние сме в Духа.
Ние сме в Него. Той е в Нас. Ние сме Църквата.
Ние затова сме Църква, защото Светият Дух е с нас. И понеже Той е с нас, ние сме Църквата.
Странно е, че почти няма епископи тук с нас. Защо ни избягват? Защо патриархът не дойде тук да говори с нас. Просто да поговори, като с равни. Всички ние сме деца на Бога. Защо не дойдат други епископи? Защо патриархът не се отбие, за да обсъди с нас как се превежда на руски език „Херувимската“?
Тук всички сме едно. Както Христос е едно с Отца, така всички тук сме едно. Да, има висши служители. Но по синовство, по благодат всички сме равни. Всички сме чеда на един Отец. Всички имаме едно и основно право – да бъдем синове и дъщери Божии. Сам Бог ни даде това право, Сам Бог ни направи Свои чеда, Свои деца. Бог не ни изгонва, не ни отлъчва от сътрудничество с Него, не ни лишава от синовство. Та кой тук от същите Божии чеда като нас ще ни каже – това не е за твоя ум. Не се напъвай, тук не решаваш ти. Не мисли. Не разсъждавай. Не говори на глас.
Е, да, нашите мисли, нашите преводи няма да се разглеждат на богослужебна комисия, няма да бъдат утвърждавани на съборите. И какво тогава?
Ние сме Църквата. Христос е с нас. С нас е нашата радост от живота с Него, щастието да бъдем в Църквата. Никой, дори патриархът, който не ни забелязва, нито най-високомерният епископ или най-самоувереният настоятел, никой не може да ни отвърне от Божията любов. От това, че ние заедно сме сътворци с Бога. Никой. Защото ние сме Църквата.
–––
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Профил на автора в Меta