Християнство.бг
На 3 юни Европейският съюз постигна споразумение по шестия пакет със санкции срещу Русия след трудни преговори с Унгария. Въпреки това останалите държави членки трябваше да премахнат името на Московския патриарх от черния списък на ЕС. Но защо министър-председателят на една неправославна държава подкрепя толкова горещо предстоятеля на Руската православна църква, който между другото оказва се, че е основният съюзник на Путин във войната срещу Украйна?
Някои наблюдатели търсят отговора в консервативния манталитет, който Виктор Орбан и патриарх Кирил споделят, подкрепящи т.нар. „традиционни ценности“.[1] Настоящото партньорство между унгарската държава и Московската патриаршия обаче има и исторически корени.[2] По-малко известно е проектът на Кремъл за създаване на автокефална Унгарска православна църква след Втората световна война. Първоначалната идея за единна Унгарска православна църква принадлежи на режима на Хорти, който в качеството си на съюзник на нацистка Германия поема контрола над районите с многобройно православно население и смята, че единната църковна институция ще улесни управлението му.
Въпреки политическите промени след падането на нацистката Германия, следвоенната унгарска държава не се отказва от идеята за създаване на поместна православна църква. Най-важната пречка за осъществяването на този проект обаче беше специфичният състав на населението на православното малцинство в Унгария. Само малък брой вярващи са били унгарци по етническа принадлежност. Междувременно повечето православни вярващи се заселват в страната като бежанци от Османската империя и болшевишка Русия. Следователно, православното малцинство се състои от различни етнически групи, принадлежащи към пет различни юрисдикции: Вселенската патриаршия в Константинопол, Сръбската патриаршия, Румънската патриаршия, Българската екзархия и Руската православна църква извън Русия. Въпреки това, когато Червената армия окупира Унгария, Руската православна църква извън Русия губи енориите си, защото Съветският съюз я смята за съюзник на Хитлер.
През 1946 г. Кремъл проявява интерес към това православно малцинство. Както и в други страни, намиращи се под контрола на Червената армия, инициативата идва официално от местен православен свещеник, който се обръща към Московската патриаршия с молба въпросната патриаршия да поеме пастирската грижа за тези православни вярващи. Според руски документи Министерството на образованието и вероизповеданията в Будапеща подкрепя разширяването на юрисдикцията на Москва на територията на Унгария. Този акт трябва да бъде ратифициран с конкордат между Руската патриаршия и унгарската държава. Планът предполагаше възможността за предоставяне на автокефалия на Унгарската православна църква в далечно бъдеще.
За тази цел през август 1946 г. в Будапеща пристига делегация на Руската църква, водена от епископ Мукачевски и Ужгород Нестор. Тази делегация трябваше да включи местните православни руски емигранти в Московската патриаршия и да проучи ситуацията в другите православни енории. В крайна сметка руснаците стигат до заключението, че няма унгарски православен духовник, който да е подходящ за да бъде ръкоположен като епископ. Затова унгарското правителство се обръща към Кремъл с молба за назначаване на епископ от Съветския съюз. Москва и Будапеща се споразумяват руският епископ да бъде назначен за предстоятел на Унгарската православна църква. По този начин е било решено унгарска църковна делегация да посети патриарх Алексий, за да се уточнят съответните подробности. Въпреки това многоконфесионалната структура на православните общности в Унгария създава сериозни пречки. По тази причина на 21 октомври 1946 г. Светият синод на РПЦ решава да постави под юрисдикцията на Москва само руските и унгарските енории, като оставя въпроса отворен за православните сърби, румънци, българи и гърци.
В същото време Вселенската патриаршия се противопоставя на плана за създаване на унгарска православна църква. През декември 1946 г. архимандрит Иларион (Васдекас), който отговаря за гръцките енории в Унгария, пише на един духовник от Московската патриаршия, че: „унгарската църква, ако можем да я наречем така, е под юрисдикцията на Константинополския патриарх от VII в., който, според тогавашните летописци, е изпратил мисионери в тази страна.“ Иларион също така подчертава, че макар по-късно унгарските земи да са преминали под контрола на римския папа, Вселенският патриарх никога не се е отказвал от правата си върху тях. Освен това гръцкият архимандрит намекна, че унгарският църковен въпрос може да бъде решен със съвместните усилия на Константинополската и Московската патриаршия. Решението обаче ще трябва да зачита каноничните права на Константинополския патриарх, който като епископ на Новия Рим има предюрисдикционното право да основава нови автокефални църкви, разположени извън териториите на съществуващите православни автокефални църкви. Освен това трябва да се признае и ролята на Константинополската патриаршия като църква майка на Унгарската църква. В тази връзка Иларион изтъква, че правата на Руската православна църква в този конкретен случай произтичат от съветския военен контрол над Унгария, който е позволил на гореспоменатата религиозна институция да предоставя пастирски грижи на местното православно население. Въпреки това назначаването на бъдещия предстоятел на унгарската православна църква ще трябва да бъде решено от Константинополската и Московската патриаршия. В този контекст Иларион предложи да бъде той назначен на този пост и посочи, че Вселенският патриарх ще го подкрепи. На свой ред патриаршиите на Сърбия и Румъния също се противопоставят на плана за създаване на Унгарска православна църква и призовават руското църковно ръководство да прекрати подобни опити.
Въпреки тази съпротива унгарското правителство продължава подготовката за създаване на автокефална църква. През април 1947 г. тя поиска от патриарх Алексий да ръкоположи Янош Варю за епископ на Унгарската православна църква и да го включва на Светия синод в Москва. По този начин новата църква трябваше да получи статут, подобен на този на Православната църква на Чехословакия. Предстоятелят на Руската църква не отхвърля предложението, но изисква от унгарското правителство да преговаря за създаването на новата църква с Румъния и Югославия, като се съобразява с мнението на румънските и сръбските енории в Унгария. В резултат на това планът за създаване на Унгарска православна църква е прекратен. Съветското държавно ръководство не дава зелена светлина за задължителното изпълнение на плана, защото това би обидило сръбската и румънската църква и би ги сближило с Константинополската патриаршия точно в момента, когато Кремъл се готви да свика Вселенски събор в Москва, насрочен за есента на 1947 г. По онова време се е очаквало Московският патриарх титлата на Вселенски патриарх, като по този начин замени Константинополския патриарх. Междувременно Студената война и въстанието на Тито срещу Сталин променят геополитическата ситуация. Разривът между Югославия и Съветския съюз отклонява Сръбската православна църква от орбита на Московската патриаршия. В крайна сметка планът за създаване на автокефална Унгарска православна църква е отложен за неопределено време.
В настоящата геополитическа ситуация обаче Кремъл може да се възползва от съживяването на въпросния план. От една страна, след признаването на украинската автокефалия от Вселенската патриаршия московското църковно ръководство търси реванш на различни места в земята. От тази гледна точка създаването на автокефална православна църква в земите на средновековна Панония би променило баланса в православния свят. По-специално, създаването на унгарска православна църква ще бъде изключително чувствителен въпрос, тъй като Панония представлява място на памет за славянските народи, които почитат светите братя Кирил и Методий като създатели на тяхната азбука, литургия и култура. В същото време руските държавни и църковни власти могат да се възползват от ситуацията, за да подценят символичната стойност на провъзгласяването на двамата свети братя за покровители на Европа през 1980 г. от папа Йоан Павел II, известен с борбата си срещу комунизма. На свой ред Орбан може да използва новата църква като средство за потискане на либералните гласове в местните и протестантските църкви.
От друга страна, дори ако проектът за унгарска автокефалия остане неосъществен, Московската патриаршия може да го използва за оказване на натиск върху православните църкви, които имат църковни структури в Унгария. Особено чувствителна към този въпрос е Сръбската патриаршия, която току-що се съгласи да се откаже от юрисдикцията си по отношение на Православната църква в Северна Македония. Както и в края на 40-те години на миналия век, тези църкви ще протестират, без да могат да се обединят срещу Московската патриаршия и правителството на Орбан. Накратко, въпросът за унгарската автокефалия има потенциала да предизвика религиозни, политически и социални конфликти в Югоизточна и Централна Европа, което може да отслаби единството на Европейския съюз и НАТО.
Д-р Даниела Калканджиева е магистър по история и архивистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1988), специализант в Оксфордския университет (2001) и доктор по история на Централноевропейския университет в Будапеща (2004). Гост-преподавател в Богословския и Журналистическия факултети на Софийския университет. Участва в предавания върху проблемите на съвременното християнство в БНТ, Би Би Си и Радио „Свободна Европа“. Автор на книгата „Българската православна църква и „народната демокрация (1944-1953)“. Участник в комисията на проф. Георги Бакалов, която през 2007 г. разработи концепция за надконфесионално преподаване на предмета „Религия“.
[1] Патриарх Кирил поздравява Виктор Орбан по случай преизбирането му за министър-председател на Унгария 16 Май 2022. http://www.patriarchia.ru/db/text/5925864.html
[2] За повече информация относно плановете за създаване на автокефална Унгарска православна църква вж. Даниела Калканджиева, Russian Orthodox Church, 1917-1948: From Decline to Resurrection [Руската православна Църква 1917-1948: От Упадък до Възраждане], Routledge, 2014, pp. 285-294.
————–
