Християнство.бг
„Случаят „архимандрит Никанор“ не е спор за една публикация и не може честно да бъде представян като лична разпра между двама духовници. Той е институционална проекция на дълбок обществен и църковен разлом, без и дума да става за разкол: отношението към руската агресия срещу Украйна, действията на Московската патриаршия, каноничният статут на украинските православни структури, правото на клирика да назовава нравственото зло и границата между каноничното послушание и принудителното мълчание“ (адвокат Пламен Борисов).
***
Именно в този по-широк контекст публикуваме пълния текст на публичния правно-каноничен меморандум, изпратен до църковните институции по образуваното срещу архим. Никанор църковно-наказателно дело и по ревизионния доклад за Църногорския манастир.
Това не е опит за война с Българската православна църква. Напротив – меморандумът поставя един по-дълбок и болезнен въпрос: може ли Църквата да проповядва правда, ако в собственото си вътрешно устройство допуска процедури, при които обвиняемият е предварително осъден публично, правото му на защита е ограничено, а безпристрастността на съда е поставена под съмнение?
Зад конкретните обвинения и канонични процедури се очертават и други, по-широки нишки – църковни, канонични, юридически и гражданско-политически. Вторият последователен аргос, отказът от своевременно канонично уреждане на исканото преминаване в друга епархия, съставът на църковния съд, публичното обявяване на присъди преди изслушването и финансовите претенции към игумена поставят въпроса дали случая „архим. Никанор“ е само вътрешноцърковен конфликт.
В меморандума е направен опит тези нишки да бъдат разгледани не през личната вражда и политическата пристрастност, а през принципите на правото, каноничната справедливост и християнската съвест.
На този фон трудно може да бъде пренебрегнат и по-широкият обществен контекст. Модели на политическо противопоставяне, разговорът за „нормалността“, предстоящата битка за бъдещето на страната, президентските избори и евентуалните конституционни промени създават усещане за завръщане на политически рефлекси, които мнозина смятаха за останали в миналото.
Успоредно с това се активизират и парацърковни среди, а православната символика все по-видимо се превръща в инструмент на публично-политическо влияние – от показното обикаляне на епархии с копието на Иверската икона на Пресвета Богородица до демонстративната реабилитация на руски представители и на новоизпечени „архонти“ и „гаранти на вярата“.
Всичко това поставя въпроса къде свършва църковната дисциплина и откъде започва политическата употреба на Църквата.
Но в центъра на меморандума остава не политиката, а човекът и неговото право да бъде чут.
Затова архим. Никанор предлага не война, а тридесетдневно църковно примирие, лична братска среща с Негово Светейшество патриарх Даниил, взаимно опрощение и канонично уреждане на бъдещото му служение. А ако това се окаже невъзможно – доброволна медиация пред взаимно приети и независими духовници и канонисти.
И още нещо: готовност за пълна независима проверка на място в Църногорския манастир.
Защото истината не се страхува нито от проверка, нито от светлина.
Пълният меморандум е публикуван по-долу.
„Не можем да не говорим за това, що сме видели и чули“ (Деян. 4:20).
