Меню Затваряне

Защо Литургията се служи върху мощи?

Свещ. Йоан Бурдин
Антиминс

На въпросите „Как се е появила традицията да се служи Литургията върху мощи? Ако това е Тайната Вечеря на Христос и Неговите ученици какво общо имат мощите?, отец Йоан Бурдин отговаря по следния начин:

Не знам дали може да се говори за случайности, когато иде реч за това, което се отнася до Тайнствата на Църквата, но при изучаването на този въпрос е трудно да не направи впечатление, че в тази традиция присъства елемент на случайност. 

Още повече е сложно да си представиш нещо подобно в християнските общини, състоящи се от юдеи (например в Йерусалимската). Съгласно Моисеевия закон, телата на починалите се считали за нечисти и човек, който се докосва до труп, сам се осквернява за седем дни. 

„Който се допре до мъртвото тяло на кой да е човек, нечист да бъде седем дена“ (Числа 19: 11-13).

Нужно е било да се преживее обрат в съзнанието, за да бъде провъзгласено:

„Ще целуваме честните им останки (на светиите), за да получим от тях освещение“ (7-ми Вселенски събор). 

Най-ранното свидетелство за благоговейното отношение на християните към мощите е повествованието за костите на епископ Поликарп Смирненски (156 г.):

„Тогава ние взехме неговите кости, които са по-драгоценни от скъпите камъни и по-благородни от злато, и ги положихме, където подобаваше“.

В същото време, както пише свещеник Михаил Желтов (в едно от своите произведения, посветено на чина на освещаване на храма и полагането на св. мощи):

Въпреки общоприетото мнение, обичаят да се извършва Евхаристия върху мощите на светите мъченици не е бил всеобщ дълго време, започнал е да се разпространява вероятно от 4-ти век; и досега в нехалкидонските източни църкви наличието на мощи под престола обикновено не е задължително.  

Зараждането на тази традиция обикновено се свързва с това, че Евхаристийните събрания на ранните римски християни във времената на гоненията са били в катакомбите. 

Това е станало възможно едва когато християнското учение е излязло извън рамките на еврейската общност, чувствителна към нарушаването на Мойсеевия закон.

Известен факт е, че римските катакомби са служили за градско гробище. По-малко познато е защо точно те са били избрани за място на провеждане на християнските събрания. 

Причината въобще не е, че подземните пещери са позволявали да се устройват нелегални тайни събирания. Точно обратното. 

Римските власти с огромна подозрителност се отнасяли към всякакви тайни събрания (особено нощни, както е било при християните). Тези, които участвали в тях, те предвидливо виждали като потенциални заговорници и бунтовници. Дори напълно законните обществени съюзи и занаятчийски групи предизвиквали подозрения.

Веднъж император Траян отказал на искането на владетеля на една от провинциите да разреши създаването на занаятчийски артел, за да възстанови опожарената столица на провинцията. Императорът казал, че такива колегии лесно се превръщат в злоумишлени събирания.

И това, въпреки факта, че според римското право на всяка среща трябвало да присъства държавен служител. В такава атмосфера и с широка мрежа от информатори всеки опит на християните да се събират нелегално би се считал за открит бунт.

Имало само една вратичка, която била използвана от ранните християнски общности на Римската империя. За да се улеснят погребенията на бедните, било разрешено да се организират погребални фондове (с членски внос) и погребални колегии. Общините (християнските, бел. прев.) били регистрирани като такива. В същото време мястото (гробище-катакомби) и причината (погребение) за провеждане на срещите изглеждали напълно законни.

Освен това за римляните, както пише Василий Болотов, всеки гроб (дори на държавен престъпник) е бил свещено и религиозно място. И тук θιασοι (thiasoi – поклонници, верни) – религиозните общества, отдаващи почит на националните си богове – можели да действат напълно законно.

Достатъчно било да се заяви пред полицейските власти, че се създава θιασοσ в чест на този или онзи бог, че има предстоятели (епископи) и старейшини (презвитери), че събранията ще се провеждат определен брой пъти в месеца и т.н. . От полицията не се изисквало да навлиза в същността на религиозните учения. Следователно, въпреки че християнството оставало забранена религия, християните можели да служат Евхаристията в катакомбите „на гробовете“ съвсем легално.

Възможно е оттук да идва традицията да се поставят мощи в престола, върху който след това се служи Литургията.

„Книга на понтификите“ (сборник с делата на римските папи, създадени през 6-7 век) твърди, че папа Феликс още през 269 г. изисквал Литургията да се провежда само където са погребани мъчениците. Сложно е да кажем дали тази информация съответства на действителността, защото други подобни исторически свидетелства няма. Телата на светците и мъчениците погребвали на гробищата, както и останките на всички други хора.

Вероятно, един от първите, който въвежда новата традиция тялото на починалия да се оставя над земята, е император Констнаций (арианин). През 337 г. поставя гроба с тялото на св. Константин Велики в храма на апостолите, а през 356 г. поръчва да се извадят и преместят в същия храм мощите на апостол Тимотей. След година – останките на апостолите Андрей и Лука. 

Към този период се отнасят и думите на християнския писател Прюденций (348 – 405 г.):

„Вярващите събират пепелта от изгорелите свети тела на мъчениците и, измивайки с чисто вино костите им, с цялата своя ревност се стараят да ги спечелят за себе си, да ги пазят в своите домове, да носят на гърдите си светия прах като свещен дар и залог на благополучие“.

Вече през 419 г. Картагенския събор взема решение: да се разрушават всички храмове, в които няма „мощи на мъченици“, така че „разумните да не се привързват към тези места с никакво суеверие“. И службата в тяхна памет да се извършва само там, където „има или тяло, или някаква част от мощите, или… техните домове, или придобивките им, или мястото, където са пострадали“.

Окончателно правилото за служене на Литургия само на престол, където има мощи, е потвърдено на Седмия вселенски събор, разпоредил да се низвергва от сан епископ, който освети храм без мощи (7-мо правило). 

Толкова категорично решение било реакция срещу борбата на иконоборците срещу почитанието на останките на мъчениците и светиите. Съборът постановява не просто внасянето на мощи в храмовете, а вграждането им в престолите и без това да не се извършва Литургия.

Защото „костите на мъчениците изгонват болести, изцеляват болните, предоставят зрение на слепите, очистват прокажените, разпръскват изкушенията и скърбите и това правят чрез Христос, който обитава в тях“.

—————

Превод: Маргарита Генчева

Източник на изображението: liturgix.org

Posted in Беседи на о. Йоан Бурдин

Вижте още: