Из слово от Лимонис, защо не влезе Пресветата Богородица в храма на поп Кириак
Поучение за 1-вия ден на октомври
Във вашите домове понякога се налага да срещнем много неприятни неща. На стените, наред със светите икони, понякога виждаш картини от най-съблазнителен вид, а при грамотните на рафтовете между свещените книги често лежат песни или безнравствени книги. Колко грешно и душепагубно е това, може да видите от следната повест. Презвитер Кириак, който служел в намиращата се близо до Йордан Каломанска Лавра, разказва:
„Виждам аз насън, една жена благоговейна на вид, облечена в багреница и с нея двама мъже. Всички те стояха около моята килия. В жената аз познах Пресвета Богородица, а в спътниците ѝ – Йоан Кръстител и евангелист Йоан. Радвайки се на такова посещение, аз се хвърлих в нозете на Ходатайката на света и започнах да я умолявам, да влезе Тя в моята килия и да направи молитва към Бог за мен. Но Тя не се съгласяваше. А когато аз със сълзи не преставах да я умолявам, Тя ми каза: „В килията ти държиш моя враг; а как искаш аз да вляза при теб?“
С тези думи тя се отдалечи, и видението завърши. Като се събудих от сън, започнах да скърбя и да размишлявам: „А кой може да бъде този враг на Пресвета Богородица в моята килия?“ Аз сам себе си с нищо не се намирам виновен против Нея, а никой друг нямаше. Предавайки се дълго на скръб, аз, накрая, намислих да се развлека с четене на намиращите се у мен книги и в края на една от тях намерих поучение на еретика Несторий, който е осъден на Третия вселенски събор за това, че нарекал Пресветата Дева не Богородица, а Христородица, утвърждавайки, сякаш от нея се е родил обикновен човек, а не и Бог в плът.
Така аз разбрах, кой е врагът на Пресвета Богородица, който се намираше в моята килия и, взимайки книгите, тозчас ги отнесох на брата, на който те принадлежаха, разказах му своето видение и, изпълвайки се с ревност, изрязах и изгорих пред него листата, в които се заключаваше лъжеучението на Несторий, като му казах: „А нека отсега нататък да не се намира в килията ми врагът на Пресвета Богородица!“
Изхвърляйте, братя, боклука от вашите домове! Да четете свещените книги и заедно с тях безнравствените книги, да гледате с благоговение на светите икони и да се любувате на съблазнителни картини е все едно, с едната ръка да строите къща, а с другата да го разрушавате, да съзиждате своето спасение и заедно с това да го разорявате. И погледнете, колко са злините от това! Ето, ти ставаш за молитва, и изведнъж твоите очи попаднат на подобна картина. Какви мисли могат да се зародят в твоята глава? В състояние ли ще бъдеш ти, да възнесеш чистите си ум и сърце към небето, съсредоточавайки се в себе си, да се задълбочиш в себе си, да се отречеш от всичко светско? Или малолетният твой син или дъщеря по глупости ще започнат да се молят на лоша в нравствено отношение картина: на която лежи техният грях? А при това, което е най-лошо от всичко, каква страшна зараза от тези картини или безнрави книги може да порази тяхното юношеско невинно сърце и да го изврати завинаги! А кой ще отговаря за техните съблазни?
Отсъдете сами. Горко, казва Господ, на онзи човек, чрез когото съблазън дохожда (Мат. 18:7). Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина (Мат. 18:6). Амин.
–––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.