Ренета ТрифоноваАрхим. Даниил Аеракис
Когато човекът живеел в рая, той бил в причастие с Бога. Щастието от това общение било неописуемо. Но дошъл момент, когато общението човек-Бог било прекъснато. Това разделение е описано за първи път в текста на книга Битие: „И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета” (Бит. 3:8). Разделението е завършено с изгонването на първосъздадените хора от рая, където както казахме, бил раят на причастието с Бога. Хората вече били далече от Божия живот. Както казва апостол Павел: „Бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточение на сърцето им” (Еф. 4:18).
Общението на човека с Бога, което било прекъснато от греха на първия човек, на първия Адам, било възстановено с въплъщението на Новия Адам, на Сина и Словото Божие. Човекът прекъсна причастието чрез своя грях. Христос чрез въплъщението Си го възстанови. Човекът с непослушанието си издигна стената на враждебността към Бога. Христос със Своята жертва събори тази стена.
Въплъщението на Бога е акт на причастие
Безплътният Бог влезе в общение с човешкото тяло. „А понеже са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола…”. Плътта, която Христос приел чрез въплъщението Си, е истинско човешко тяло, но без грях. Човешката природа на Иисус Христос е съвършена поради ипостасно съединение с божествената природа. И следователно тялото на Иисус Христос е плът Божия и кръвта на Иисус Христос е кръв Божия (Деян. 20:28).
Велика, неизречима е любовта на Бога, разкриваща се в тайнството на Божието въплъщение. Но тя е също толкова велика и неизречима, когато се разкрива в тайнството св. Причастие. С първото тайнство Бог влезе в общение с човешката природа. С второто, хората стават „участници в божественото естество” (2 Петр. 1:4). С първото, Бог снизхожда в човешкия род. С второто, човекът се извисява до Бога. Ние общуваме, причастяваме се с Бога, защото Той пръв влезе в общение с нас.
Чрез тайнството на св. Причастие ние влизаме в общение и помежду си. След като сме станали едно с Христа, ставаме едно и с другите. „Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб” (1 Кор. 10:17). В тайнството св. Причастие на вярващите се предлагат плътта и кръвта на Богочовека Иисус Христос: веществената плът и веществената кръв. В шеста глава от Евангелието на св. Йоан Богослов Боя ясно ни говори за отдаването на Своята плът за храна и кръвта Си за питие. Обяснява ни и нуждата от тази храна и това питие за духовния живот на човека. Ето и самите стихове от Евангелието:
„Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечести и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки” (Йоан 6:51-58).
Тези думи ясно разкриват значението на тайнството св. Причастие за живота на християните. Другите тайнства на Църквата ни предават благодатта на Христа. Тайнството св. Причастие ни предава самия Иисус Христос, пречистото Тяло и светата Кръв на нашия Господ.
Христос изрекъл тези думи след чудото с умножаването на петте хляба. С това чудо Той дал на хората материалния хляб. Но веднага след това им говорил за духовния хляб, за тялото и кръвта Си, които са „наистина храна и наистина питие”. Много от онези, които вкусили материалния хляб и се нахранили телесно, напуснали Христос, когато чули думите Му за ядене на плътта и пиене на кръвта Му. Но Христос, Който не искал около Себе Си хора, възприемащи Го само като източник на задоволяване на материалните им нужди, не бил разколебан от тяхното напускане. Обърнал се към учениците Си и им казал: „Да не искате и вие да си отидете?” (Йоан 6:67). И апостол Петър от имато на дванадесетте отговорил: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот” (Йоан 6:68).
И днес много хора гледат на Христос само като средство за разрешение на житейските си проблеми. Те вярват само в така наричаното социално християнство. Но трябва да кажем, че не съществува социално християнство без духовно християнство, без причастие. Общението с Бога в тайнството св. Причастие поставя вярващите членове на обществото в отношение на братя помежду им в Иисус Христос. Единени в Иисус Христос ние постигаме единение и помежду си. Огромна грешка и утопия е да се търси разрешение на социалните проблеми далеч от тайнствения живот на Църквата. Все едно да търсим плодове от дърво, което няма корени.
Изгубената храна
За да покаже необходимостта от св. Причастие, Христос ни го представя като храна, без която душата умира; като мана небесна, но много по-различна от маната, която евреите яли в пустинята. „Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха. А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки…” ( Йоан 6: 49-51). Иудеите, тръгнали към обещаната земя, имали нужда от храна и Бог им дал маната. И ние, пътници към Небесния Йерусалим, имаме нужда от храна; и Бог ни дава най-сладката небесна храна; храна, която осигурява и дарява безсмъртие и вечен живот. Тази храна е св. Причастие.
Под обикновения вид на хляба и виното се крие Тялото и Кръвта на Христос. Самият Христос се намира в св. Потир.
И за това тайнство дяволът предизвиква мисли на съмнение. След като с очите си виждаме хляб и вино, как в действителност това са Тяло и Кръв Христови? Възможно е да се зададе и друг въпрос за личността на Иисус Христос: след като хората от онази епоха възприемали с очите си човека Иисус Христос, как Той бил и Бог? Онзи, който вярва, че в лицето на Иисус Христос се крие цялата Божественост, вярва и в това, че в св. Чаша се крие Богочовека Иисус.
Друг въпрос, който се заражда в съмняващия се е: Как става претворяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови? Наистина, това е мистично претворяване. Но нима не е мистично и превръщането на водата във вино, което става в лозата? Или превръщането на тревата в мляко, което става в овцата? Или превръщането на млякото в кръв, което става в човека? Онзи, който прави тези чудни преобразявания, Всесилният Бог, не може ли да извърши и претворяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови? За Бога всичко е възможно.
Светото Причастие е небесна храна. Но за мнозина то е изгубена храна. Макар че за вярващите би трябвало да бъде ежедневна храна, то се пренебрегва и е забравено. В молитвата „Отче наш” казваме между другото и следното прошение: „Насъщния ни хляб дай ни днес” (Мат. 6:11). Както го тълкуват много отци, а от най-новите – св. Никодим Светогорец, „насъщния ни хляб” е както веществения хляб, така и Словото Божие, Свещеното Писание и св. Причастие. Без материалния хляб човек не може да живее физически. Хлябът „укрепява сърцето на човека” (Пс.103:15) и виното весели сърцето на човека. Осветеният хляб, Плътта на Господа, укрепва душата на човека и осветеното вино, Кръвта на Господа я изпълва с божествена радост.
За съжаление са онези християни, които се лишават от св. Причастие. Те сами се осъждат на гладна смърт, макар, че имат толкова богата храна. За тях важат думите на блудния син: „Колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам” (Лука 15:17).
Хилиастите (членовете на сектата „Свидетели на Йехова”) отказват преливането на кръв от друг човек. Но и много православни отказват, или поне не желаят да приемат в кръвта си Христовата кръв.
Кои са причините, поради които повечето християни не пристъпват често към Чашата на Живота? Това ще разгледаме в следващата част.
(следва продължение)
——————————————————————
Гръцката дума за причастие (kinonia), означава още и „общение”. Точният превод на гръцкия израз за св. Причастие (Tea Kinonia) e „божествено Общение”. В текста изразите „общение” и „причастие” се използват като синоними.
————————-
Откъсите са взети от книгата на архимандрит Даниил Аеракис „Кога и как да се причастяваш”, „Праксис”, В. Търново, 2001 г.
