Меню Затваряне

Защо трябва да бъде издигнат паметник на св. Йоан Рилски в родното му място?

Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев
Икона на преп. Йоан Рилски от Елеонора Караиванска (препис на икона от музея на Рилски манастир, 14 в.)

Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев

Конкретният повод да напиша тези редове е коментарен въпрос под новината, че в с. Скрино ще се издига паметник на Рилския Чудотворец. Въпрос, който звучи почти като заглавието: защо на преподобния трябва да се издигне паметник? Ето защо:

Част от усилените действия да се реанимира българското новоезичество, създадено от българската Иезавел (Людмила Живкова) е и поредното посегателство срещу всебългарския покровител. Посегателство, целящо новоезичниците „да си го присвоят“. И да го ползват като оръжие срещу православната вяра и Българската църква. Това явление не е ново, но сега се върши изключително прецизно и методично с една цел: в народностното българско съзнание и памет автентичният образ на Рилския светец да бъде подменен с уродлив фалшификат. И действията, целящи тази подмяна, се вършат много прикрито – чрез поредица от полъхвания, точно според думите на големия религиозен мислител Василий Розанов. И това ясно си личи в две книги на едно родно издателство.

В края на миналата година и в началото на настоящата това издателство пусна две книги: едната посветена на „Боян Мага“, а другата – на преп. Йоан Рилски. И двете си приличат в едно: в съзнателно изкривяване на образа на преподобния.

Общото и в двете книжлета, предназначени за масова употреба е, че селският произход на св. Йоан категорично се отхвърля. После започват други измами – ту в едната, ту в другата, но за удобство ще ги сумираме в обща метафраза, без да правим посочки към заглавията и страниците.

Първото внушение е, че ако св. Йоан Рилски действително е от селски произход, той не би могъл да напише своя „Завет“, защото езикът на тази творба, както и цитатите от съчиненията, които преподобният е ползвал „не са във възможностите на обикновен български селянин от онова време“. Напротив, те указват, че св. Йоан е аристократ.

За съжаление, залитане в тази посока е направил и Левкийският епископ Партений в предисловието към изданието на неговата редакция на житията и службите на св. Йоан Рилски. И от това негово залитане в погрешна посока умело се възползват людмиложивковците. Изкарват хреподобния не само аристократ, но и с царска кръв – уж бил един от синовете на цар Симеон Велики – Йоан, същият, който вдига бунт срещу брат си, св. цар Петър. И след потушаване на бунта, като покаяние за стореното приема монашеско пострижение и се отдава на отшелнически подвиг. А посещението на св. цар Петър при преподобния имало за цел двамата братя да се помирят.

Оттук според окултната логика ва нашите новоезичници следва, че св. Йоан Рилски е кръвен брат и с печално известния ни Боян Мага. След това доразвиват тезата, че преподобният Йоан Рилски и Боян Мага, понеже били еднакво възпитани, имат едни и същи духовни възгледи. И кои са тези възгледи? Ами на „дълбоко посветените“ какви други да са? Те били носители на „висше езотерично знание“, достъпно само за „специални хора“. Усещате ли накъде ни подхлъзват новоезичниците?

Следват „доказателства“, че св. Йоан Рилски не само, че не споделя „официалното учение„ на Православната църква, но дори е негов противник. Тук се появява и богомилството. Не само преподобният и Боян Мага били богомили от степента на „съвършените“, но такъв е и техният брат Петър, самият цар! И така, Рилският Чудотворец в същност не е православен, напротив, противник е на „официалното Православие“ и чрез подвижническия си живот дори се „бори с него“. Трудно е след като прочетеш такива думи, да се чудиш: дали да се смееш или да се хванеш за главата!

Какъв тогава е преподобният? Ами ясно какъв е – носител и проповедник на „уникалната българска духовност“, съчетала в себе си „тайното духовно знание“ на траките и прабългарите, заедно с „автентичното чисто християнство“, практикувано от апостолите, но скоро след тяхното време „изопачено“ от Църквата. И така, чрез „култа към св. Йоан Рилски“ българите успели да опазят „българската религия“ и останали „непоробени от православните доктрини“, насила налагани от … ромеите, разбира се.

Ето защо трябва да се издигне паметник на всебългарския покровител и то не къде да е, а в родното му село Скрино! Като една от противоотровите на токсините, които новоезичниците неусетно вливат в съзнанието на мнозина. Като противодействие на болестния елитаризъм, който включва презрение към народа и търси „аристократи“ навсякъде, само сегашните „нотабили“ да се изкарат и те „благородници по кръв“. Като разобличение на лъжите, с които сега, а и в идещите времена противниците на вярата и Църквата ще се опитват да използват в своята война по най-нечистоплътен начин най-почитаните светии, просияли от българския род.

Ще завърша с повторение на една тъжна констатация: докато съзнателно се разпалват истерии срещу „модернизма“, „икуменизма“, „джендъризма“, „нечестивостта на Фенер“, „подлите планове на Запада“ и така нататък – знаем го списъкът, истинските противници на Христа и Църквата действат тихо, незабелязано и – поради собствената ни глупост – методично. И добре пресметнато провеждат истинска подмяна на вярата. Дано Бог да ни просвети навреме да се осъзнаем и да проявяваме противодействие там, където наистина се налага. А не да се борим с призраци и после горчиво да съжаляваме заради нашата наивност, когато злината вече ще е факт.

Виж още:

Родолюбиви българи събират средства за издигане на паметник на св. Йоан Рилски в с. Скрино • Християнство.бг

Posted in Записки на свещеника

Вижте още: