Маргарита Генчева
Има един поразителен момент в явяването на Христос на учениците след Възкресението Му.
Той идва при тях с рани на ръцете и нозете, със следи от удара на копието под сърцето Му.
Какво Му е пречило да им се яви изцерен и възстановен, в тяло, от което би струяла светлина, както при Преображението Му на планината? Едва ли само неверието на Тома е било причината за това.
Възможно е раните и белезите от тях да са вечно напомняне за страданието, което Той е преживял.
Ние с никого няма да объркаме нашия Спасител, Бога, на Когото служим, защото Той носи вечно на тялото Си следите от Своите земни скърби.
Това е напомняне за цената, с която сме откупени от смъртта.
Не се надувай, Смърт — макар да виеш,
че си всесилна, ти не си такава.
Сразеният от тебе не остава
при теб — и мене ти не ще убиеш.*
написал някога Джон Дон.
И е прав: Бог няма да позволи на смъртта да победи.
Раните и белезите на Христа припомнят за най-страшният ден в човешката история, когато Милосърдието, Състраданието, Кротостта и Любовта беше подложено на ужасни мъчения и и предадено на мъчителна смърт.
Но утрото на Възкресението превърна всичко това във възпоменание. Беше, но вече не е. Започна нов живот, в който са невъзможни мъчението и страданието, в който Рабът стана Цар.
Заради Възкресението придобихме надежда: това не е толкова малко, когато всичко наоколо ти изглежда безнадеждно тъмно.
Гледайки раните и белезите на Възкръсналия, се надяваме, че болката и страданието, които преживяваме, също ще бъдат не повече от спомен, останал далече в миналото.
Над дясната си вежда имам неголям белег. На 7 години паднах на острата дръжка на една кофа. Металът премина на няколко сантиметра от окото.
Виждам белега, когато гледам в огледалото, но не помня нито сълзите си, нито болката. Не забравям за случилото се, но не мога да усетя това, което почувствах тогава.
Белезите никога не изчезват напълно, но вече не са способни да причинят болка.
Гледайки раните на Възкръсналия Христос, виждаме също, че никакви изтезания и издевателства, никакви мъчения не са способни да направят Милосърдието немилосърдно, да превърнат Любовта в ненавист. Виждаме, че Любовта побеждава и злото, и страданието, и смъртта.
Ние придобихме надежда, а с нея – и вяра, че даденото ни обещание няма да остане лъжовно: тъмата ще изчезне, злото ще бъде победено, смъртта ще бъде унищожена, всеки, който обича, обичал е и е бил обичан, ще живее вечно – без болка и страх.
Роб на съдбата, случая, царете,
с отрови, с битки, с болки ти дружиш,
но по-дълбоко ли ще ни приспиш
от някоя магия или цвете?
Сънят ще литне — и смъртта, поглеж,
изтляла. Смърт, ти също ще умреш.*
————
*Цитираните стихове в статията в превод от английски език на Александър Шурбанов, 1995 г. („Не се надувай, Смърт…“).
————
Превод: Маргарита Генчева
Източник: Блог на свещ. Йоан Бурдин
