Щелян Димов
Международната седмица на брака, която се отбелязва в периода 7–14 февруари, Християнство.бг ще отбележи със статии за тайната на венчанието и дълбокия мистичен смисъл на съвместния живот на мъжа и жената в Тялото Христово.
„Тази тайна е велика, но аз говоря за Христос и за Църквата“ (Ефес. 5:32)
Бракът е онази тайна, в която чрез светостта на нашата Църква божествената благодат се дава на желаещите и освещава техния съюз, с цел да ги укрепи за постигане целите на брака.
Целта на брака е душевно-телесното единение на младоженците в Христос. Специфичните цели на брака са:
- взаимното допълване и подпомагане на съпрузите;
- обуздаването и преобразяването на страстите;
- умножаването на човешкия род и членовете на Църквата чрез размножаване;
- възпитанието на децата в Христос и според Христос.
„И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен (Бит. 2:18)
Самотата и изолацията на човека е първото нещо, което Бог характеризира като зло. Господ сътвори човека, за да живее с други хора и първият „друг“ беше жената. Много отци на нашата Църква твърдят, че Бог е създал еротичната функция, предвиждайки падението на човека и отделянето му от Него. Така Той установява брака, за да може човекът да преодолее самотата, причинена от греха, и да преодолее себелюбието, което го отделя от Бога и ближния. Разбира се, с падането в греха, съединението на двата пола последва общата поквара на природата. Господ обаче със Своето въплъщение освети брачната връзка и за да подчертае нейната святост, присъства на сватбата в Кана Галилейска, като извърши там първото Си публично чудо.
„И станаха двамата една плът“ (Ефес. 5:31)
Бракът не е просто законен, граждански акт. Църквата го установи като едно от седемте Тайнства, защото бракът не може да се осъществи без божествена сила и благодат. Всъщност това не е личен въпрос между съпрузите, а част от Божия план за спасението на човека. Целта на тайнството Брак е да освети естествената връзка между мъжа и жената и да я преобрази с благодатта на Светия Дух от любов във вечна връзка. Следователно човекът е призван да бъде воден от „аз” към „ние” и чрез единение с ближния си да се съедини отново с Бога. Чрез Божието освещаващо дело човекът има способността да бъде пречистен и осветен, като направи Бог център на своя живот. Това е възможност за съпрузите да отговорят на призива на Светия Дух, докато растат „в благодат“ и се усъвършенстват в любовта.
„Който обича жена си, себе си обича“ (Ефес. 5:28)
Съпружеската любов наистина се развива, когато разбирането и чувствителността на единия съпруг към другия се задълбочи, а това изисква подобрено общуване между тях. За да се развие любовта в брака, е необходимо съпрузите да търсят сътрудничество един с друг. Отнема време, за да се опознаят интересите, нуждите и желанията на партньора. В наше време доминира образът на „романтичната любов“, която магически се развива от само себе си. В действителност обаче денят на брачната церемония не е краят на историята, както в романтичните филми. Този ден трябва да е началото. Брачната любов е работа, която изисква постоянни усилия и време.
„И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Марк. 10:9)
Следователно бракът е едно от Тайнствата на нашата Църква. Сам Господ го благослови и ни го предаде с присъствието Си на сватбата в Кана. Бракът е преди всичко духовно събитие, тайнство, което е запечатано от присъствието на Светия Дух в него. Нашата Църква благославя младоженците и се моли за тях да вкусят от плодовете на Божествената благодат по време на съвместния си живот, за да може семейният им живот да бъде и духовен живот, изпълнен с любов, радост и щастие. Църквата се моли и ние да имаме деца. Така човекът се уподобява на Бога, става творец по благодат, съработник на Бога.
„Боже, Който си сътворил всичко със Своето могъщество, утвърдил си вселената и си украсил със слава всичко, сътворено от Тебе: благослови с духовно благословение и тази обща чаша, която даваш на съчеталите се за брачно общуване“ (молитва на свещеника от тайнството Венчание).
Именно защото бракът е преди всичко тайнство на нашата Църква, освен грижата за неговата материална страна, което със сигурност ни доставя голяма радост, той изисква и подходяща духовна подготовка. Участието в църковните Тайни, предимно Изповедта и светото Причастие, както по време на подготвителния период, така и в деня на венчанието, ще даде на младоженците различно усещане, което носи Тайнството, с което започват своя нов живот. Но от този момент нататък общият живот на семейството зависи от индивидуалната лична подготовка на всеки от съпрузите по време на предбрачния им живот, от усилията и борбата им да живеят в любов, съединени чрез примера на общуване в любовта на Светата Троица. И Светият Дух ще ги посещава, ще им помага и така ще даде благодат на онези, които „добре се подвизават“.
–––––––––––––––
По материали за брака и тайнството Венчание от Свещената Митрополия на Кифисия, Амарусион, Оропос и Маратонас
Превод: Щелян Димов
Редакция: Ренета Трифонова
