„За Грузинската православна църква, света Нина и старите ръкописи на Михаил Сабинин (монах Горбон)„
Съществува църковно предание за това, че когато апостолите хвърляли жребий и решавали кой и къде трябва да проповядва, Майката на Господа наш Иисус Христос пожелала да има свой жребий заедно с апостолите. На нея се паднала Иверия – северна за Палестина страна. Иверия, съвременната Грузия, се паднала по жребий на Пресвета Богородица, затова се нарича Грузия – „Първият дял на Пресвета Богородица“. Но Майката на нашия Спасител получила откровение, че тази земя ще бъде просветена от Светлината на светото Евангелие по-късно. По Промисъл Божий в Грузия отишли апостол Андрей Първозвани, апостол Матей и Симон Кананит, който днес почива на Новия Атон в Абхазия, в Грузия.
След проповедта на светите апостоли в Грузия държавата все още оставала езическа, макар че започнали да се появяват и първите християнски общини. Андрей Първозвани донесъл в Грузия чудотворната икона на Пресвета Богородица. Според преданието иконата била неръкотворна, още в Йерусалим Богородица, като благословила апостолите на служение, им дала своя образ за защита и помощ. Богородица наклонила към дъската своята Пречиста глава и нейният лик по чудесен начин да се отобрази върху дъската. В летописа „Картлис цховреба”, или „Животът на Картли (Грузия)”, има известие за цар Рев I, наречен от народа Праведни. При Рев I било забранено да се принасят живи младенци в жертва на боговете – четем у духовния писател Рафаил Карелин: „…Монасите се разположили в подножието на планината. В древност на това място се правели човешки жертвоприношения. Цар Рев Праведни забранил такива жертви в пределите на своето царство, но езичниците продължавали тайно да носят тук младенци, които бивали заклани, като се призовавали имената на демони.” Както пише летописецът, имал Рев в душата си вяра в Иисуса Христа.
И ето през четвърти век дошла от Йерусалим в Грузия, водена от Самата Пресвета Богородица, млада девойка на име Нина, дъщеря на Завулон и Сосанна, сестра на Йерусалимския патриарх Ювеналий. В книгата на Михаил Сабинин „Пълно жизнеописание на грузинските светци” е написано подробно и за св. Нина и за това, как обърнала цар Мириан, който в началото искал да започне гонения против християните, но по молитвите на св. Нина бил по чудесен начин вразумен свише. Св. Нина искала да отиде в Рим, за да обърне към вярата светата царица Елена – същата, която после намерила Кръста на Спасителя и въздигнала храмове по цялата Света Земя: „Като изслушала всичко, казано от Ниофора (старицата, която я отгледала – б.м., Л.Ч.), св. Нина славословила и благодарила Бога и попитала старицата: „Къде е тази Северна страна и градът Мцхет, в който се намира хитонът на Господа наш?” Старицата ѝ отговорила, че град Мцхет се намира в Картлиния и че тази страна, както и Армения и прилежащите към тях планински страни, тъне в мрака на езичеството. Думите на наставницата ѝ останали дълбоко в душата на св. Нина. От този момент нататък тя не преставала да отправя горещи молитви към Пресветата Дева Мария да я удостои да види картлинската страна и да се докосне до хитона, който самата Майка Божия изтъкала за своя възлюблен Син, Господа наш Иисус Христос.
Пресвета Богородица откликнала на молбата ѝ. Тя се явила на блаж. Нина на сън и ѝ казала: „Иди в Иверската страна, в моя жребий, благовестявай там евангелието на Господа Иисуса Христа и ще намериш у Него благодат, и аз ще ти бъда покровителка.” На това св. Нина отговорила: „Как мога аз, слабата жена, да нося толкова велико служение на Христа и как мога да се уверя в истинността на това видение?” Пресветата Дева, като събрала кръст от пръчките на лозата, която растяла близо до килията на св. Нина, дала ѝ го и ѝ казала: „Вземи този кръст. Той ще бъде за тебе щит и ще те пази от всички видими и невидими твои врагове. С неговата сила ще забиеш там спасителното знаме на вярата във възлюбления мой Син и Господ, Който иска хората да се спасят и да стигнат до познанието на истината.” Св. Нина се пробудила и видяла в ръцете си кръста. От радост се обляла в сълзи, отрязала плитките си, обвила кръста с тях в знак на дълбоко благоговение. После развълнувана отишла при вуйчо си Ювеналий, по това време патриарх Йерусалимски, и му разказала как Божията майка ѝ се явила, показала му същия този кръст и му казала за даденото ѝ поръчение да отиде в Иверия за богоугоден подвиг.
Скоро св. Нина имала удобен случай да остави Йерусалим. Една жена от императорския двор, която пътувала от Рим за Ефес, по път се отбила в Йерусалим, за да се помоли на Господ в храма „Възкресение Христово” и да се поклони на Неговия Божествен Гроб. Старицата Ниофора, която се запознала с нея, я попитала: „Още ли пребивава в мрака на езическото суеверие царица Елена?” Онази жена ѝ отговорила: „Аз съм робиня на царското семейство и добре са ми известни даже душевните тайни на неговите членове. Мога със сигурност да ти кажа, че царицата има силно желание да приеме християнската вяра и да се покръсти.” Като чула това, св. Нина казала на своята наставница: „Изпрати мен при царица Елена. Ще се явя пред нея и ще ѝ разкрия истината за Христос и ще ѝ благовестя Евангелието на вечното спасение.” Зарадвала се на намерението на своята възпитаница Ниофора и побързала да го обяви пред патриарха, нейния вуйчо. Патриархът от своя страна изявил пълното си одобрение на молбата на св. Нина. Той повикал племенницата си, накарал я да се обърне с лице към светия олтар, на изток, и, като възложил ръце на главата ѝ, произнесъл: „Господи Боже преди всички векове! В Твоите ръце предавам това сираче, моята племенница, изпращам я да проповядва Тебе, Бога Иисус Христос, и славното Твое възкресение. Благоволи навсякъде, където нейните уста благовестят за Тебе, да бъдеш неин Спътник, дай ѝ мъдрост и сила на словото.” После патриархът се обърнал с молитва към Божията Майка и казал: „Пресвета Богородице Дево, Упование на всички християни, които идват при Тебе! Ето тази, която Ти си избрала за служение. Бъди ѝ винаги Покров, Защита и Ходатай пред Своя Син. Като я благославям да проповядва Евангелието, уповавам се на твоята милост.” После патриархът казал на св. Нина: „Възлюблено мое чадо! Като мъж, облечен в сила, изпращам те да проповядваш. Ще отидеш в далечната страна и при чуждото племе „даргвал завели” и „баркадул”, което по бранджки (галски) означавало – „хора богоборци и богопротивници.” След това светицата се простила със своята майка, поклонила ѝ се доземи. Майка ѝ, като осенила блажената Нина с кръстно знамение и се помолила, благословила я за предстоящия подвиг.
Блажената Нина се отправила в Рим заедно с онази пристигнала от Ефес жена от двора. Обръщането на цар Мириан – както пише Михаил Сабинин като изучил древните оригинални ръкописи, – било така: „цар Мириан бил на лов в Мухранската област. Сърцето му било във властта на невидим дух на злобата, който запалил в него любов към идоли и привързаност към огнепоклонство. Като си спомнил, колко той и целият му народ били усърдни в почитането на боговете, царят, като се обърнал към четирима свои събеседници, дълбоко въздъхнал и им казал: „Ние сме достойни за наказание от нашите богове, защото станахме лениви при изпълнението на своите задължения към тях. Навличаме си страшния гняв на нашите велики богове за това, че сме допуснали чародеи-християни да проповядват в нашата земя своята вяра. Ще изтребя с меч всички християни, които се кланят на кръста, а след това ние ще се започнем още по-усърдно да служим на нашите богове картлийски. Ще накарам тези християни да се отрекат от вярата в Христа, и съпругата си Нана, а ако тя не направи това, ако не поиска да остави вярата в разпнатия на кръста, то ще я възненавидя и ще я погубя заедно с останалите християни.”
Спътниците на царя похвалили неговото намерение, тъй като то било в съгласие с техните желания. Дълбоко в сърцата си те отдавна събирали злоба против християните, но, понеже забелязвали благосклонността на царя към тях, принудени били да мълчат. Ето защо сега побързали да похвалят царя за неговото намерение. След това царят, като обиколил всички Мухрански земи, се качил накрая на планината Тхоти, за да огледа оттам областите Каспи и Уплисцихе. Когато заедно с другите стигнал върха на планината, светлият ден внезапно се превърнал в тъмна нощ. Обзети от страх и като не можели да се видят един друг, ловците се изгубили. Дълго бродил царят сам през горите на планината, треперейки от ужас и призовавайки напразно своите богове на помощ. Когато почувствал, че всяка надежда за спасение е изгубена, той спрял на едно място и дълбоко се замислил. „Его, – казал си той, – колкото и да призовавам своите богове на помощ, те остават глухи за моите вопли, и сега аз, нещастният, загивам. Защо моите богове не чуват воплите на разтерзаното ми сърце? Току що се заклех да им служа с цялото си усърдие и преданост, как така те не искат да чуят предания си раб? Заради тях съм готов да извадя меч срещу християните…” Като казал това, царят отново се замислил. Спомнил си много чудеса и знамения, извършени със силата на Христовото име, как пред очите му св. Нина със силата на същото това име изцелила много болести, и много други неща си спомнил, и, като че се събудил от дълбок сън, царят извикал високо: „Боже на Нина, разсей мрака от моите очи и ще изповядам Твоето име, ще издигна дървото на кръста и ще му се поклоня, ще Ти построя дом за молитва и ще бъда послушен раб на Теб и Твоята вярна ученичка Нина, която дойде от Рим!”
Едва царят произнесъл тези думи, мракът се вдигнал и се превърнал в ясен ден. Зарадван, царят бързо слязъл от коня си, обърнал се с лице на изток и като въздигнал ръце към небето, казал: „Ти, Боже над всички богове и Господи над всички господари, Бог, когото проповядва Нина! Славят Твоето име всички твари поднебесни и всички на земята. Ти ме спаси от гибел и разсея мрака от моите очи, сега познах колко Си благ и милостив към мене и сърцето ми чувства радост, утешение и Твоето приближаване към мен, Боже благословен! На това място за прослава на светото Твое име ще поставя дървото на кръста, и нека се помни това Твое знамение вовеки.”
Царят обозначил мястото, на което дал обет на Бога, и се отправил в столицата заедно със своята намерила се свита. Като влизал в града, царят викал високо: ”Въздайте всички слава на Бога на Нина, понеже Той е Бог преди всички векове и само Нему подобава слава вовеки”. Царица Нана, като узнала, че царят благополучно се връща от лова след настигналото го бедствие, излязла с множество народ да го посрещне в Кинздари и Гарта. Когато царят влизал в града, св. Нина стояла на обичайната си вечерна молитва в къщата. „С нея бяхме и ние, – разказва Сидония, – общо петдесет човека.” По време на влизането на царя в град Мхцета настанал смут, а царят гръмогласно извикал: „Къде е тази жена странница, наша майка? Нейният Бог е моят Избавител.” Когато доложили на царя, че тя е в своята къща и отправя вечерната си молитва, то той със своята свита се отправил към нея. Като приближил, царят слязъл от коня, влязъл в къщата, паднал в нозете на светицата и с умоляващ глас казал: „Удостой ме, о, майко моя, да призовавам името на твоя Бог и мой Спасител.” Св. Нина, докато го поучавала известно време в истините на вярата, не можела да сдържи сълзите си, които се леели като ручеи от очите ѝ от преизпълващата я огромна радост. Като гледал това, и царят заплакал, а след него царицата, а като гледал тях, плачел и ридаел целият народ. „Когато се сетя за нея, – казва Сидония, – тези свещени минути, и сега сълзи на радост неволно се изливат от очите ми.”
Скоро след това Мириан проводил посланици в Гърция при св. император Константин с молба да му изпрати свещеници. Св. Нина дала на посланиците писмо до императрица Елена. След пристигането си в столицата на Гръцкото царство посланиците разказали на императора и на другите за всички знамения и чудеса, които станали в Мцхета със силата Христова и молели да изпрати колкото може по-скоро йереи за увещание на народа. Св. Нина и нейните ученици до идването на йереите непрестанно поучавали народа ден и нощ, наставлявайки го на правия път, който води към Царството Небесно, и подготвяли хората за св. Кръщение.
Така станало покръстването и обръщането към Христос Спасителя на целия иверски (грузински) народ. През 337 година Църквата на Картли, Иверия, получила официален държавен статут под юрисдикцията на Антиохийския патриархат. Но вече във втората половина на V век при управлението на Вахтанг I Горгасали получава автокефалия. От 467 година Картли има свой патриарх – Петър е първи католикос на Картли. Грузинската православна църква днес наброява около 3 милиона души. Почти 80 % от населението на Грузия се смята за принадлежащо към Грузинската православна църква. Съществуват много грузински енории и в различни части на земното кълбо, в много страни по света.
Има също и много православни грузинци, и не само грузинци, но и хора от други националности, които са живели в Грузия и я смятат за своя родина, но живеят извън нейните предели, които имат възможност да посещават православните енории в страните, в които в момента живеят. За това дълбока благодарност и нисък поклон от всички грузинци пред всички братя християни, които с братска любов приемат в своите енории братя и сестри по вяра. Нека между тях има винаги Христова любов. Амин.
Превод и редакция от руски език: гл. ас. д-р Анета Петрова
Източник: Вяра и Дело, брой (27), година VII, януари 2021
Всички предишни броеве можете да изтеглите за свободно четене от страницата на Вяра и Дело.