Християнство.бг
Слава Янакиева
Доколко може да се разчита на сведенията (доносите) на свещеник, който а) не познава добре писанието; б) не познава добре историята на собствената си църква / лъже за историята на собствената си църква; в) не познава основите на православната еклисиология?
Става дума за злощастноизвестния о. Евгений Янакиев, който напоследък се превърна в медийна звезда.
В едно от интервютата, които даде отецът заяви, че „върховният орган, който движи Църквата е Св. Синод; съборът са епископите (а не епископите заедно останалия клир и миряните)“. Значи, когато отецът казва Символа на вярата, той има предвид „Вярвам в една свята епископска и апостолска Църква“? Не знам за него, но аз такава Църква не изповядвам. Нито св. отци, формулирали с толкова усилия и борби Никейо-Цариградския символ, са изповядвали подобна Църква.
После отецът заявява, че когато имало империи митрополитите решавали, а иначе народът. Да попитам отеца: сега империя ли имаме? Да не би да смята, че сме част от нечия империя? Защото, доколкото си спомням, България е република.
Това негово невежество се разпростира и върху древната история на Църквата. „Древната практика“, твърди о. Евгений в друго интервю, е митрополитите да избират (и дава за пример съседните съвременни поместни църкви на Гърция, Сърбия, Румъния). Не знам докъде се простират представите му за древност, но аз мога да посоча поне два примера от Писанието когато народът избира, а после в апостолските и ранноцърковните времена примерите са още повече.
Но нека не се връщаме толкова назад. Отецът настоява, че сега, с промените в Устава, митрополитите възстановяват един ред, нарушен от комунистическата тоталитарна власт. Ето това е абсолютно невярно. Прилагам тук страници от Екзархийския устав, които го доказват. Нещо повече – Екзархийският устав не сочи тази порочна практика да биват ръкополагани безброй викарни епископи и след това от тях да се избира митрополит, а възпроизвежда каноничната практика, при която за митрополит се избира някой, който още не е епископ, хиротонисва се за епископ и тогава се въдворява. Викарен епископ се избира единствено при престарял и немощен митрополит – каквито не са преобладаващата част от нашите митрополити. А понастоящем именно измежду викарните им епископи става изборът на митрополит за овдовяла епархия. И точно това е порочното – че с избирането на нечий викарен епископ се уголемява влиянието на определени митрополити.
О. Евгений изглежда не си дава сметка колко нечистоплътно изглежда неговото поведение. Или пък това не го тревожи. Той пръв се обажда на дядо Йоан Варненски да си предложи услугите и да „застане сам“ на страната на митрополитите (о, какъв кураж!), за да защити тяхната позиция срещу своите събратя свещеници и миряни, които нарича „безчинно сборище“ и прото-разколници с нечисти бизнес интереси. Сам си проси благословение да представлява Синода, след като е написал сигнал за нередност и доклад за недостойнствата на евентуалния нов владика и го е направил не веднага и по време на избора когато е можел, а след 2 дена. Защо? Ами „защото като цяло ние винаги действаме в последния момент“ и защото „не вярвах, че той ще спечели“. Значи отецът си признава, че нямаше да подаде сигнал за нередности ако „той“ (Йеротей Косаков) не беше на път да спечели? Ако това не е наглост и безочие – не знам кое е.
След това: на въпроса за злоупотребите в Поморийския манастир той обяснява, че „фирма“ щяла да дойде и да донесе доказателства за стопанската небрежност на Агатополския епископ Йеротей (дългогодишен игумен на манастира). Аз питам – защо тези нередности не бяха огласени по-рано – след като са текли десетилетия? Все пак да не забравяме, че тази епархия си имаше и владика – защо да бъде обвиняван само викарният епископ и игумен на манастира? Още повече когато самият Евгений Янакиев обяснява, че имотните дела не се движели от братството, а от епархийски съвет.
А всъщност всички ние знаехме, че митрополията се управляваше от светско лице. Но това са нещата, които никога не се огласяват.
И накрая отецът поучително размахва пръст на извършващите молебен пред митрополията негови събратя – „в Църквата няма демокрация, има йерархия!“ Аз пък да му кажа на Евгений Янакиев – църквата не е държава, че да има или да няма демокрация, а организъм, в който всеки зависи от всеки с любовната зависимост на брата и сестрата. А пък йерархията на главата – Христос никой не я оспорва, но всички телесни членове работят заедно по нейна воля.
