Меню Затваряне

За духовния кръст и отказа от отговорност

Ще се въведе някаква форма на вероучение в обществените училища. Знанието винаги може да бъде полезно, но само ако се прилага на практика.

Когато след много години установим, че религиозното образование не е дало никакви плодове в посока нравствено облагородяване на обществото, причината е тази:

„Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани“ (ап. Павел към Римляни, 2:13).

Не се заблуждавайте, че хората са лоши поради невежество. Убиецът на младия американски „консервативен“ общественик, също млад човек, се оказа вярващ и редовно посещаващ храма.

Мога с чиста съвест да свидетелствам, че у хората, които най-много са чели духовна литература и най-добре познават догматиката, съм виждал най-силната омраза към човеците. Практическа омраза. Към конкретния човек. Много от вярващите хора в България ще потвърдят думите ми.

Така е, понеже:

„Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен“ (Мат. 7:21).

Не се заблуждавайте, че е едно и също нещо да знаеш Божиите заповеди и да живееш според тях.

Добротворството не е да повтаряш заучени клишета и банализми. Всички знаем, че е по-добре да си богат и красив, отколкото беден и грозен. По-добре да се каеш, да се смиряваш и да водиш праведен живот, отколкото да правиш грехове. Тези неща и дяволът ги знае, даже по-добре от нас. И вероучението той познава в много по-големи тънкости, понеже е лицезрял Този, Който Е. Но от това знание дяволът не става добър. Остава си зъл дявол.

Добротворството е с много духовен труд да научиш каква е благата Божия воля за човеците и да се стараеш да я вършиш на всеки един от тях, и на тия, най-малките! Да се научиш да различаваш Църквата от казарма или партия, да се научиш какво означава „милост искам, а не жертва“ (Ос.6:6), да осъзнаеш, че когато си поставен пастир или архипастир на словесните овце, трябва да им служиш – да се опасваш и да им миеш копитцата в буквален и преносен смисъл, а не да ги биеш и тормозиш, да се научиш да уважаваш всеки един човек и да не си въобразяваш, че знаеш по-добре от него какво му е полезно, понеже в негово лице, ако си духовно зрящ, ще видиш Бога!

Всичко това е един духовен КРЪСТ, който всеки трябва да си понесе и без който няма спасение!

Честит настъпващ празник на Честния и Животворящ Кръст Господен – сила и упование на вярващите в тяхното ежедневно кръстоносене.

Posted in Беседи

Вижте още: