За Евхаристията

„Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари (гр. εὐχαριστήσας), преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен“ (1 Кор. 11:23-25).

Като предава думите на Иисус Христос от Евангелието според Лука 22:19-20, св. апостол Павел с тях наставлява коринтяните относно евхаристията, буквално от гръцки „благодарението“. Около две хиляди години по-късно, след като Иисус отдаде Себе Си „за живота на света“ (Йоан 6:51), в християнския свят има поне три различни тълкувания на Неговите думи.

През първите хиляда години от християнската история, когато Църквата била видимо една и неразделена, светите дарове, Тялото и Кръвта Христови, били приемани точно така – като Негови Тяло и Кръв. Църквата изповядвала, че това е тайнство: хлябът е наистина Неговото Тяло, а това, което е в чашата, е наистина Неговата Кръв, но никой не може да каже точно как те стават това.

През XI и XII век настъпва ерата на схоластиката, „епохата на разума“ на Запад. Римокатолическата църква, която е в разкол с Православната църква от 1054 г.¹, е притискана от рационалистите да обясни как се случва превръщането на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови. Те отговорили с думата „транссубстанциация“ (transsubstantiatio – пресъществяване), която означава промяна на същността (на материята). Елементите не са вече хляб и вино, те са променени физически в плът и кръв. Тайнството, което може да бъде разбрано само чрез вяра, бива подложено на философско определение. Този вторичен възглед е бил непознат в древната Църква.

Не е изненадващо, че една от точките на спора между Рим и реформаторите от XVI век бил този въпрос за пресъществяването. Архим. доц. д-р Никодим (Скретас) в своето изследване „Евхаристийното учение на св. Никодим Светогорец“, пише:

„В кръга на споровете относно богословието на най-великото тайнство: светата Евхаристията, се нарежда и въпросът за употребата на термините „претворяване“ (гр. μεταβολή) и „пресъществяване“ (гр.μετουσίωσις, в смисъл на същностна промяна), когато става дума за „превръщането“ на хляба и виното в тяло и кръв Христови. Първият термин (претворяване), както и другите, които често срещаме в литургичните книги, като „благословия“ (ευλογία), „освещаване“ (αγιασμός), „превръщане“ (ανάδειξις), „произнасяне“ (απόφανσις), „усъвършенстване“ (τελείωσις) „явление“ (ενδημία), „съчетаване“ (σύζευξις) „смешение“ (έμμιξις), „сътворение“ (ποίησις), „изменение„ (μεταποίησις), „преобразуване“ (μετασκευή) и „преустройство“ (μεταρρύθμισις), са напълно православни. Вторият термин (пресъществяване) обаче, произлизащ от западната схоластика, съдържа отхвърлени елементи от аристотелевите твърдения за различаване на „свойства“ (συμβεβηκότα) и „същност“ (ουσία), в опита на западните богослови за едно цензурирано разглеждане на тайството.

Непоколебимата вяра, че принесените дарове, в които участват вярващите, са самите Тяло и Кръв Господни, дава отличната възможност на евхаристологията на православното предание да противостои и на протестантските отклонения, които определят предложените хляб и вино като възвишени символи на Господните обещания или някакви мимолетни обреди на древната Църква. От православна гледна точка претворяването на осветените дарове е онтологично и екзистенциално съединение на Бога и човека чрез благодатта, а не някакво мисловно, въображаемо, образно или мистериозно съзерцаване на Христос чрез умствените възможности, съгласно схоластическите или агностически философствания, които с времето са се утвърдили в римокатолическия и протестанстки свят.

Неспособни да приемат това обяснение на тайнството, радикалните реформатори, които били и рационалисти, взели противоположно на това становище: даровете не са нищо повече от хляб и вино. Те само представляват Христовите Тяло и Кръв, но нямат духовна реалност. Този трети възглед, че те (хлябът и виното) са само символи, помага да се обясни рядкото участие на протестанти в евхаристията. 

На какво ни учи Свещеното Писание по отношение на евхаристията?

1. Иисус казва: „Това е Моето тяло … това е Моята кръв“ (Лука 22:19-20). Той никога не е казал, че тези дарове само символизират Неговото Тяло и Кръв. Някои критици отправили обвинения, че Иисус е казал за Себе Си също „Аз съм вратата на отците“ (Йоан 10:7), но това не бива да се тълкува буквално. Недостатъкът на този довод е очевиден: в никой момент от времето Църквата не е вярвала, че Той е бил врата в буквален смисъл, но тя винаги е вярвала, че осветените дарове хляб и вино са истински Негови Тяло и Кръв. 

2. В Новия Завет е казано, че онези, които недостойно приемат Христовото Тяло и Кръв, сами си навличат осъждане: „Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (1 Кор. 11:30). Някакъв обикновен символ или периодично припомняне трудно биха имали силата да предизвикат болест и смърт. 

Този въпрос е засегнат и в книгата „За непрестанното причастяване със светите Христови тайни“, където св. Макарий Коринтски и св. Никодим Светогорец засягат това, че е необходимо православните християни да се причастяват често с божествените Тяло и Кръв на нашия Господ.

3. Исторически погледнато, от новозаветни времена насам централното богослужебно действие, най-главната духовна жертва се е състояла „в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб“ (Деян. 20:7). Евхаристията винаги е била това върховно действие на благодарение и възхвала към Бог в Неговата Църква. 

В своето изследване за Евхаристията „Трапеза Господня“ прот. Николай Афанасиев пише:

Винаги всички и винаги заедно. Такъв е най-древният опит от църковния живот на първите християни. И този опит произтичал от самата същност на Църквата. Господ е призовал на Своята трапеза всички Свои членове и само с всички Той пие и яде на Своята трапеза. Църквата в Христа, трапезата Господня в Църквата и местната църква, когато е събрана заедно, разкриват Църквата  Божия. Денят Господен е за всички, а не за единици и този ден идва в Църквата за всички. Ние всички очакваме пришествието на Христос в Евхаристията, когато всички заедно сме събрани на нея, така както и всички чакаме Неговото пришествие. И Духът и невестата казват: дойди! И който чува да каже: дойди! (Откр. 22:17).

Повече по темата можете да прочететте в рубриките За св. Причастие и Евхаристийна еклисиология.

Превод на текстове от Orthodox Study Bible: Младен Янев

Допълнения и богословска редакция: Ренета Трифонова

1. Официално се посочва тази дата за начало на разкола, но според исторически сведения общението между двете Източната и Западната църква продължава повече от два века след това и причина за окончателното разделение става падането на Константинопол. Виж документалния филм за латинския светогорски манастир „Амалфион“ (бел. ред.). ↩︎