Ренета Трифонова
Ренета Трифонова, Атанас Ваташки
„Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението“ (Мат. 18:7)
Мислите ни са относно един пореден гаф – (проекто)становището на БПЦ за Стратегията на детето. На 8 февруари беше публикувано на сайта на БПЦ и предизвика негативни коментари в публичното пространство, в медиите и в социалните мрежи. Журналистите и интернет-потребителите се надпреварваха да изказват мнения и да критикуват Синода на БПЦ. Но тук няма да коментираме проектостановището.
Някои неща в него бяха добри, но други – определено смущаващи. След като беше обсъдено в медиите като официално становище и един митрополит дори каза по телевизията, че „всеки от нас като малък е получавал един или два шамара“ с възпитателна цел, се оказа … че то не само, че не е официално, но и не е обсъдено от Св. Синод и че един от митрополитите го е спуснал за публикуване в официоза без съгласуване с останалите.
“Православие бг“ излезе с новина по въпроса, а час по-късно становището беше свалено от сайта на БПЦ. След няколко часа Русенска митрополия излезе с изявление, че „Във връзка с разпространеното „Становище на Св. Синод” относно проекта за Националната стратегия за детето за следващите десет години, сме длъжни да заявим, че подобен документ не е бил официално обсъждан в заседание на Св. Синод на БПЦ-БП. Текстовете на „Становището”, обвързващи БПЦ-БП като институция, са лично творение-проект на г-жа Десислава Панайотова, сътрудник в Отдел „Културно-просветен” при Синодалната канцелария, но това в никакъв случай не означава, че Св. Синод ще ги приеме безпрекословно и недвусмислено.“ Сайтът „Двери“ също отбеляза случилото се в тази сага със становището.
Много интересно се получи. В общественото пространство, в медиите и в социалните мрежи се обсъжда становище, което не е на Св. Синод и не е гласувано на заседание, но е на официалния сайт и никой от Синедриона ни не го е забелязал от 4 дни. В същото време всички знаят, че се коментира по телевизиите това становище и 4 дни мълчат, че то не е тяхно.
Един, два, три, четири дни … никой не е забелязал, че дори един от митрополитите (Антоний) публично коментира това „официално” становище. Но те, разбира се, не са знаели, че не са гласували и не са съгласни… а пък той не е знаел, че те също не са знаели, че това становище не са го гласували. Никой нищо не е знаел и не е предприел.
Пълна каша. Тази пълна каша е в официален сайт на БПЦ, от който ние се информираме всеки ден. Четири дни много хора изливаха негативна енергия и критики срещу цялата Църква (защото по-голямата част от българите под „църква” разбират Синода и институцията БПЦ), а накрая се оказа, че някой си изми ръцете с Църквата. Но от това положението не стана по-добро, а на следващия ден митрополит Гавриил излезе с изявление от сайта на Ловчанска митрополия, в което се казва, че становището е било разпратено на всички митрополити и те са запознати с него: „Гл. секретар на Св. Синод еп. Герасим на 06.02. разпрати текста на всички митрополити от Св. Синод на БПЦ. Никой от владиците не отговори, че е против, нито имаше предложения за коригиране на текста, а двама митрополити са казали, че Проекто-становището трябва да се пусне в сайта на МС, за да спазим срока 08.02., а после то трябва да се доусъвършенства“.
Мъглата стана още по-гъста…
Преди една година главният редактор на сайта на БПЦ беше сменен, но кашата, както се вижда, остана и взе да става още по-голяма. Защо е така ли? Не се знае. Вижда се само, че не можем да имаме доверие на официалния сайт на БПЦ като източник на информация и че с него се правят опити за злоупотреба.
Синодалният сайт е официален сайт на БПЦ-БП. Той е нейното лице пред страната, пред православния свят, пред вярващи и невярващи. Нужно е особено внимание и грижа към тази медия, към това средство за достигане до хората. Защото една позиция на сайта, която е представена като становище на Светия Синод, няма как да бъде разбрана от тях и от медиите като нещо различно от едно становище на Светия синод; няма как да бъде разбрана само като едно проектостановище, като един неофициален текст (и то на човек, който е извън църковната йерархия), без това да бъде упоменато в него. А то не беше! И не един път това не е било правено в миналото!
Та думата ни е за този официоз, който отдавна се превърна в личен блог. На кого – ще се сетите сами по материалите в него и по начина, по който се злоупотребява с това официално пространство за информация и официални документи на Св. Синод. Не е случайно, че митрополит Серафим, под чийто духовен надзор е сайтът (или поне би трябвало да е), вдигна ръце от него, вероятно чувстващ се безсилен пред своеволията на вече бившата главна редакторка г-жа Десислава Панайотова, която нееднократно препечатва на него частни мнения, с които Светият Синод официално не се е ангажирал.
Такъв беше случаят с препечатването на статията на о. Божидар Главев „Архонтите. Стилът, духът и целите на протеста”, която покрай целта си да напада някои от недоволните от решението на Синода за архонството, същевременно беше изпълнена с редица междуличностни нападки и формулираше тежки квалификации спрямо редици имена от съвременното богословие, което предизвика едно напълно справедливо Отворено писмо до редакцията на Синодалния сайт на БПЦ.
Като личен блог патриаршеският сайт се прояви и покрай Критския събор, когато се допускаше на няколко пъти препечатването на материали с автори, които можеха да бъдат определени като обществено-политически анализатори, вместо като официални представители на Църквата.
Такива бяха статиите на Велислава Дърева „Критска пролет“, които меко казано бяха смущаващи и засягаха патриарх Вартоломей („смущаващи“ дори не толкова заради определенията към него, а поради това, че БПЦ е в общение с Вселенската патриаршия). Смущаващи материали имаше и когато един схимонах с две имена постоянно беше гост на сайта, пък накрая се оказа, че не е желан в Софийска епархия.
Да, пълна каша. Впрочем, тази каша и безредие бяха споменати и от портал „Култура” преди две години, по време на събора в материала „Какво се случва с патриаршеския сайт?” ; колегите от сайта „Двери” през годините често питаха защо Българска патриаршия заклейми известни гръцки и руски богослови от три поместни православни църкви и дали Официалният сайт на БПЦ не е личен блог, а архимандрит Никанор публично заяви по случая със злополучното становище, че нашият народ никога не е чувал от Църквата крайни думи и че „тази служителка качва неведнъж непремерени неща“, а становището е частно мнение. От изявлението на митрополит Гавриил по-горе пък излиза, че е благословил, за да се спази срока…
Въпреки тези действия, които можем с чиста съвест да наречем злоупотреби, последните продължават, от което излиза, че Светият Синод меко казано не полага достатъчно грижи за сайта, а може би дори и нехае. Колко още резила трябва да се случат и какви зловредни последствия те трябва да нанесат, за да се промени нещо по въпроса (?!), ние не можем да отговорим. Остава надеждата, че отговорните лица за поредната издънка на официоза ще понесат своята нравствена лична отговорност – на първо място пред Бога и след това пред своя работодател – Светия Синод, за опорочаване образа на Българската православна църква в страната, както и за разпространяване на невярна информация, което е всъщност неетично не само според професионалните стандарти за журналистика, но и според християнската нравственост.
Сега не можем да кажем, това наистина ли беше официално становище, наистина ли беше гласувано и ако не беше, защо не е било свалено веднага, след опит да бъде пробутано като официално. В такъв случай, ще бъде ли поискана и потърсена отговорност за този гаф от този, който си е позволил на своя глава да го публикува и да заблуди дори нас, християните? Или ще бъде назначен на по-висок и отговорен пост, за да го забравим? Не е ли отдавна срамно и скандално да се случват подобни неща пред очите на всички и това да остава без никакви последствия? И как да тълкуваме тези случаи, цитирани по-горе, в които се оказва, че една жена може да прави каквото поиска със сайта на БПЦ, дори и когато вече не е главен редактор на официоза? Така ли е наистина? Или тя е удобната жертва? Ние всъщност не знаем кой сега е главен редактор, сайтът има само администратор и отговорността (или безотговорността) е … обща.
Всички тези неразбории са свидетелство за още едно нещо – или че корабът на нашата Поместна църква няма капитан, или че в кулоарите на Св. Синод цари пълен хаос и неразбория. Или и двете.
————————
Публикувано в сайта „Задругата“ на 13.02.2019 г.
