За една канонична аномалия в БПЦ, на която трябва да се намери решение

През изминалите дни в медийното пространство (Фактор.бг и Доксология Инфонюз) се появиха публикации, които дават гласност на поредната канонична аномалия в Българската православна църква – наречението за хиротония на архим. Дионисий Мишев, което в продължение на 11 години е поставено на изчакване.

На 11 септември 2025 г. в канцеларията на Св. Синод е входирано канонично-правно становище „относно задължителността на довеждането до край на каноническия акт по въвеждането в архиерейски сан чрез извършване хиротонията на Архимандрит Дионисий Мишев за Стобийски Епископ, избран, утвърден и наречен на 28 ноември 2014 г.“.

Становището е адресирано до Българския патриарх Даниил и епархийските митрополити – членове на Св. Синод, с дата с печат на Синодната канцелария, както и важното уточнение, че е внесено от петима митрополити, по реда на подписалите становището: Русенски митрополит Наум, Старозагорски митрополит Киприан, Плевенски митрополит Игнатий, Сливенски митрополит Арсений и Доростолски митрополит Яков.

Според Чл. 64 от Устава на БПЦ „В заседанията право на почин (инициатива, предложение, бел. ред.) има всеки от членовете при условията и спазването на Правилника за водене на заседанията на Светия Синод“, което означава, че всеки митрополит има право да предложи един казус да бъде разгледан и решен, и това право не може да бъде отхвърлено, както на практика се е случило – становището не е допуснато изобщо да бъде внесено и разгледано на заседанието, а при устно запитване на един от митрополитите да бъде решена тази синодално-каноничната аномалия на неизвършване на гласувана хиротония на клирик на БПЦ, по-голямата част от митрополитите заедно с Българския патриарх отхвърлят предложението.

Против отказа този казус да бъде разгледан гласуват Пловдивският митрополит Николай и вносителите на становището: Русенски митрополит Наум, Старозагорски митрополит Киприан, Плевенския митрополит Игнатий, Доростолски митрополит Яков и Сливенски митрополит Арсений.

Само Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний отсъства от заседанието.

Главният редактор на Доксология Инфонюз Йордан Георгиев, който е богослов и юрист, с отлично познаване на гръцки език, е изготвил резюме на становището на архиереите, доказвайки правото на архим. Дионисий да иска канонична защита и публично произнасяне по случая. Прилагаме целият документ в PDF формат, и тъй като е обемен, публикуваме и резюмето с каноничните разяснения и тълкувания за улеснение на читателите, като запазваме правописа на автора. За да има повече публичност по този казус, г-н Георгиев публикува и Молба за предоставяне на протокола и материалите от заседанието на Св. Синод, проведено на 11 септември 2025 г.

Освен безспорното право на всеки клирик на канонична защита и публично произнасяне, има още една подробност, която не е достатъчно ясна за голяма част от християните – от момента на наречението на един архимандрит, той не може да извършва св. Литургия, в очакване на епископската си хиротония. 11-годишният срок на такова абсурдно положение е достатъчно дълъг, за да продължава на този казус да не се намира решение.

Аналитично-канонично становище-обръщение относно казуса с наречения за Стобийски Епископ Архимандрит Дионисий Мишев

„11 години канонично бездействие: нарушената хиротония на Архимандрит Дионисий Мишев и кризата в Българската Църква“

Аналитично-канонично становище
До: Негово Светейшество Българския Патриарх г-н г-н Даниил
До: Членовете на Светия Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия
Дата: 19 октомври 2025 г.

Резюме

От 28 ноември 2014 г. Архимандрит Дионисий Мишев е избран, утвърден и наречен за Стобийски епископ, но до 19 октомври 2025 г. каноническата хиротония не е извършена. На 11 септември 2025 г. петима митрополити — Русенски Наум, Старозагорски Киприан, Плевенски Игнатий, Сливенски Арсений и Доростолски Яков — внесоха в канцеларията на Св. Синод солидно канонично-правно становище с искане изборът и наричането да бъдат доведени до пълен канонически акт (хиротония). По сведения на вносителите, същия ден Синодът е гласувал становището „да не бъде допуснато до разглеждане“. Това действие поставя въпрос за нарушение на уставни и канонични норми, подкопава съборния принцип и излага на риск каноническата легитимност и духовното достойнство на лицето, наречено за епископ.

I. Въвеждащи факти и правна проблематика

1. Фактическа рамка (приета като вярна по вашите данни): на 28.11.2014 г. извършен избор и наричане на архим. Дионисий за Стобийски епископ; хиротония не е извършена в последващите 11 години.
2. На 11.09.2025 г. в канцеларията на Св. Синод постъпва канонично-правно становище от петима митрополити за задължителността да бъде довеждан до край каноническият акт чрез хиротония; на редовно заседание на Св. Синод становището е гласувано „да не бъде допуснато до разглеждане“.
3. Правният въпрос: представлява съчетанието от (а) 11-годишно отлагане на хиротонията и (б) гласуван отказ да се разгледа становището — нарушение на устава на БПЦ-БП и на Свещените Канони; какви са канонично-правните последици и какъв ред следва да бъде възстановен незабавно? (вж. Устав на БПЦ).

II. Канонична основа за избор и хиротония — автентични гръцки текстове и тълкуване

Каноните на Църквата съдържат ясни предписания за това как се ражда и се валидизира епископската власт: избор/наричане (κλήσις/ὀνομασία) и хиротония (χειροτονία) — ритуалният акт чрез полагане на ръце от други епископи, който предава апостолската приемственост. В традиционния корпус Πηδάλιον и в Апостолическите канони намираме прости и недвусмислени формули.

1) Апостолски канони — гръцки оригинал и превод

Κανὼν Α´ (Ἀποστολικοὶ Κανόνες):

«Ἐπίσκοπος χειροτονείσθω ὑπὸ ἐπισκόπων δύο ἢ τριῶν.»
Български превод: „Нека епископ да бъде хиротонисан от двама или трима епископи.“

Тълкуване: канонът формализира минималния числен праг и съборния характер на възлагането: хиротонията не е личен акт на единична власт и не може да се счита за техническа формалност; тя е апостолско-съборно предаване на благодатта и властта. Задържането или отлагането на хиротония погасява не само ритуалния, но и каноническия завършек на избора.

2) Πηδάλιον — пасаж, който утвърждава нормативния тон за чистотата и реда

Κανὼν ΜΕ΄ τῶν Ἁγίων Ἀποστόλων (45):

«Επίσκοπος, ή Πρεσβύτερος, ή Διάκονος αιρετικοίς συνευξάμενος, μόνον, αφοριζέσθω, ει δε επέτρεψεν αυτοίς, ως κληρικούς ενεργήσαι τι, καθαιρείσθω.»

Превод и приложение: канонът подчертава, че поведението и действията на клира са предмет на каноничен контрол; каноните имат телесен (ритуален) и дисциплинарен характер и защитават общата кохеренция на църковния ред. В условие, при което се допуска „извънредно“ практическо нарушение (например продължително неизвършване на хиротония без мотивирано и канонически оправдано основание), това поражда необходимост от дисциплинарен отговор.

III. Уставът на Българската Православна Църква — релевантни норми и тяхното значение

БПЦ-БП е конституирана по Устав, приет от Църковно-народен събор (2008) и публикуван в официални издания. В устава са въплътени принципите на съборност и реда за функциониране на Светия Синод. Особено значение тук има членът относно правото на слово и реда за работа на Синода (чл. 64) и разпоредбите за компетенцията на Синода като върховен ръководен орган.

• Устав (обща отправна точка): Светият Синод е върховен орган; процедурите за внасяне и разглеждане на становища между членовете са уставно защитени — участието в заседанията и правото на слово на митрополитите са гарантирани.

Юридическа последица: ако митрополити-членове на Синода подават становище по архиерейски въпрос в рамките на компетенцията на Синода, то формалният отказ да бъде допуснато до разглеждане (като решение на същия орган на същото заседание) противоречи на уставния принцип за съборност и процесуална защита на участниците. Това поражда правна уязвимост на самото гласуване и на мотивите, които са довели до него.

IV. Анализ: какво представлява (и защо е погрешно) „не допускането до разглеждане“ в конкретния случай

1. Процедурен дефект: становището е внесено от петима митрополити — пълноправни членове на Св. Синод. Ако Синодът в същия ден, на редовно заседание, гласува становището да не бъде допуснато до разглеждане, то това представлява формално отхвърляне на правото на внос и обсъждане, което уставът защитава (чл. 64). Резултатът е де-факто лишаване на митрополитите от правото да упражнят съборното си участие.
2. Каноничен дефицит: изборът и наричането на архиерея (2014) без последваща хиротония оставя фактологично „незавършен“ епископски акт. Каноните изискват завършване чрез хиротония; дългото 11-годишно отлагане не само е несъразмерно, но и съдържа елемент на системно пренебрегване на каноничната процедура. По каноническа логика, всеки ден отлагане увеличава риска от обезсилване на избора и от създаване на прецедент, че „наричане“ е достатъчно без хиротония — теза, която подкопава апостолската приемственост.
3. Морално-духовна оценка: отношението към лице, наречено за епископ, което е длъжно да очаква каноническата си хиротония, трябва да бъде почтително и справедливо. Отказът да се доведе процедурата до край спокойно може да бъде тълкуван не само като административно бавене, а и като личностна обида и уронване на достойнството на клира. В православната традиция справедливостта пред каноните е немислима без уважение към личната чест и духовното призвание.

V. Сравнение с практиката в други поместни църкви (извадки и концептуални паралели)

1. Вселенска Патриаршия, Древни Патриаршии (Александрия, Антиохия, Йерусалим) и Древна Църква на Кипър: те имат писани устави/харти, които ясно уреждат изборното-синодалния характер на хиротонията, ролята на Синода и прозрачността при разглеждане на внесени становища; практика показва, че случаи на дълготраен застой по въпрос на хиротония се разрешават чрез съборни процедури или чрез формална мотивирана отложителна резолюция, която да бъде публично обяснена пред клира и народа (поправка: нещо, което в случая липсва).
2. Румънска Православна Църква и Албанска Православна Църква: статутите на признатите поместни църкви регламентират, че изборът на епископ се валидизира с хиротония и че процедурите за внасяне и разглеждане на предложения от архиереи се изпълняват с оглед на съборността; системно отлагане без ясна, публична и канонически мотивирана резолюция не е норма и обикновено води до вътрешен дисциплинарен преглед или до искане за разясняване от страна на събора. (вж. Statutul BOR и аналогични текстове).

Заключение от сравнението: в системата на поместното православие няма разбиране, което да легитимира 11-годишно отлагане на хиротония без публично и обосновано решение; съществуват механизми за спешно решаване, ако има обективни пречки — но те изискват ясно мотивиране и съборно решение.

VI. Правно-каноническа квалификация на поведението на Св. Синод и на Патриарха

1. Противо­уставно поведение: отказът да се допусне до разглеждане становището на петима митрополити, подадено в канцеларията на Синода и в деня на редовното заседание, изглежда несъвместим с чл. 64 от Устава (право на слово и условия на процедурата). Това поражда въпрос за законосъобразността на подобно гласуване и за процедурата, по която е взето.
2. Противоканонично деяние: продължителното неизвършване на хиротония на лице, което е избрано и наречено, и едновременното блокиране на каналите за канонична защита/разглеждане представлява съчетание на административна неправилност и на каноничен отказ да се спази определен ред. Каноните не познават „избор без хиротония“ като трайно нормално състояние — то е временна ситуация, която следва да бъде разрешена чрез съборна процедура. Липсата на такава стъпка е противоречие с духа и буквата на каноните.
3. Етична и каноническа оценка: епископската благодат и легитимност зависят от съборния и каноничен ред; съборите и патриарсите са пазители на този ред. Поведение, което системно игнорира или отлага без видима причина завършването на епископския акт, накърнява авторитета на институцията и доверието на клира и народа. В този смисъл действието има както юридическо, така и пастирско измерение на вина.

VII. Конкретни искания и препоръчителни канонично-правни стъпки (практически ред за възстановяване на реда)

Към Негово Светейшество и към членовете на Св. Синод:

1. Незабавно да допуснете до разглеждане и да разгледате по същество становището на митрополитите (вносители), внесено на 11.09.2025 г. Това е адекватен първи акт на възстановяване на процесуалната справедливост и на съборния принцип. (формално искане: вписване на точката в дневния ред на следващото заседание, с приоритетен статус).
2. Публично да се представи протокол/стенограма от заседанието на Св. Синод на 11.09.2025 г., за да се установи фактологията и мотивите за решението „да не се допусне до разглеждане“ — прозрачност, която е задължителна за възстановяване на доверието.
3. След разглеждане да се вземе ясно и писмено, мотивирано решение относно извършване на хиротонията на Архимандрит Дионисий Мишев — дали да бъде извършена незабавно и при какви условия; или, ако има обективни основания за отлагане, те да бъдат публично и канонически мотивирани и определено да бъде даден времеви хоризонт.
4. Ако Синодът потвърди, че няма пречка за хиротония — да определи конкретна дата и процедура за хиротонията и да осигури минималния брой хиротонстващи архиереи в съответствие с каноните (минимум двама-три), както и да гарантира публичност и каноническа коректност на самия обред.
5. При възникване на спорни правни въпроси — да бъде учредена ад-хок синодална комисия (или да бъде сезирано архиерейско събрание), което да прегледа процедурата от 2014 г. до настоящия момент и да предложи корективни мерки, които да възстановят както уставния, така и каноническия ред.

VIII. Заключение — апел към съборността и към справедливостта

Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства, заявяваме с уважение и тревога: продължителното (11-годишно) отлагане на каноническата хиротония за лице, вече избрано и наречено, съчетано с процесуален отказ да бъде разгледано канонично становище от петимата митрополити — внася сериозен риск за правната и духовна цялост на Поместната ни Църква. Това не е просто административен проблем — това е въпрос за каноническата чест на институцията, за апостолската приемственост и за достойнството на човека, който чака своето канонично възлагане.

В името на съборността, на справедливостта и на духовната грижа за паството, настояваме: Синодът да допусне и да приеме становището на митрополитите, да мотивира публично своето решение и — ако няма неопровержими канонически пречки — незабавно да организира и извърши хиротонията на Архимандрит Дионисий Мишев. Това е не само каноническа необходимост, но и пастирски дълг.

Приложение (А): Свещени Канони относно избора и хиротонията на епископ

I. Апостолически канони

1. Κανών Α’ (Първи Апостолски канон) «Ἐπίσκοπος χειροτονείσθω ὑπὸ ἐπισκόπων δύο ἢ τριῶν.»
   Превод: „Епископ да бъде ръкоположен (хиротонисан) от двама или трима епископи.“
   + Тълкуване: Нито един епископ не може да бъде въведен в сан само по избор; хиротонията е необходимият завършек на избора, извършена съборно.
2. Κανών Δ’ (Четвърти Апостолски канон) «Εἴ τις ἐπίσκοπος, ἢ πρεσβύτερος, ἢ διάκονος, διὰ χρήματα τὴν ἱερωσύνην λάβοι, καθαιρείσθω, καὶ αὐτὸς καὶ ὁ χειροτονήσας αὐτόν.»
   Превод: „Ако някой епископ, презвитер или дякон придобие ръкоположение срещу заплащане, да бъде низвергнат, както той, така и ръкоположилият го.“
   + Тълкуване: Ръкоположението е акт на благодат, не на човешка конюнктура. Отказът или произволното отлагане без канонична причина са също нарушение на благодатния принцип.
3. Κανών ΛΔ’ (Тридесет и четвърти Апостолски канон) «Τοὺς ἐπισκόπους παντὸς ἔθνους εἰδέναι δεῖ τὸν ἐν αὐτοῖς πρῶτον, καὶ ἡγεῖσθαι αὐτὸν ὡς κεφαλήν… μηδὲν δὲ ἄνευ τῆς γνώμης πάντων ποιείτω…»
   Превод: „Епископите на всяка област трябва да признават първия между тях (митрополита или патриарха) като глава… но нека и той нищо да не прави без съгласието на всички.“
   + Тълкуване: Задължава Първия (в случая Патриарх Даниил) да действа в съгласие със Синода. Отказът да се допусне становище на петима митрополити е пряко нарушение на този принцип.

II. Канони на Първия Никейски събор (325 г.)

Κανών Δ’ (Никейски)

«Πρέπει ἐν παντὶ ἔθνει τὸν ἐπίσκοπον χειροτονείσθαι ὑπὸ πάντων τῶν ἐπισκόπων τῆς ἐπαρχίας· εἰ δὲ χαλεπόν ἦν πάντας ἐπισκόπους συναθροίζεσθαι, τρεῖς τουλάχιστον ἐν τόπῳ συναχθέντας, ἀπόντων δὲ τῶν λοιπῶν συναινείν δι’ ἐπιστολῶν…»
Превод: „Във всяка област епископ трябва да бъде хиротонисан от всички епископи на епархията; ако това е трудно, то поне трима да присъстват, а останалите да дадат писмено съгласие.“
+ Тълкуване: Хиротонията е акт, който задължително следва след избора. Тя е юридическо и духовно завършване на епископския акт. Отлагането й за 11 години е прецедент без аналог в никоя канонична традиция.

III. Антиохийски събор (341 г.), Канон XIX

«Εἴ τις ἐπίσκοπος χειροτονηθείς, ἐν ἑτέρᾳ ἐπαρχίᾳ ἐπεμβάλλοι ἑαυτὸν ἄνευ γνώμης τοῦ ἐν τῇ ἐπαρχίᾳ μητροπολίτου, ἢ τῶν ἐπισκόπων, καθαιρείσθω.»
Превод: „Ако епископ, ръкоположен, се намесва в чужда епархия без съгласието на митрополита и епископите там, да бъде низвергнат.“
+ Тълкуване: Потвърждава, че всяко действие на епископ (или отказ на Синод) без съгласие на съборния ред се счита за противоканонично самовластие.

IV. Св. Василий Велики — Каноническо писмо към Амфилохий Иконийски

«Οὐκ ἔστι χειροτονία δίχα γνώμης τοῦ συνόδου.»
Превод: „Не съществува ръкоположение без съгласието на събора.“
+ Тълкуване: Духовната власт е съборна. Ако мнозинство от Синода блокира законно внесено становище, това не е израз на „съборност“, а нейно отрицание.

V. Канон 6 на Сардикийския събор (343 г.)

«Ὁ ἐπίσκοπος ἂν ἀδικηθῇ ὑπὸ συνἐπισκόπων, ἔχει τὸ δικαίωμα προσφυγῆς ἐπὶ τὸν ἐπίσκοπον Ῥώμης.»
Превод: „Ако епископ бъде обиден или несправедливо лишен от права от съепископите си, има право да обжалва.“
+ Тълкуване: Принципът е универсален — канонът допуска, че и епископ или наречен за такъв може да търси защита от неправомерни решения. В съвременен контекст — Синодът е длъжен да му осигури процесуално изслушване.

---

Резюме на приложението (А):

• Каноните изискват незабавна хиротония след избор.
• Патриархът и отделни съборни членове нямат самовластно право да блокират становище на група съборни членове.
• Отлагането без причина е равнозначно на нарушаване на 34-ти Апостолски канон (липса на съборност) и на 4-ти Никейски канон (липса на пълнота на хиротонията).
• Архимандрит Дионисий има право да иска канонична защита и публично произнасяне по случая.