Християнство.бг
Юлияна Велчева
Това е паметник на румънските окупатори в Добрич. Издигал се е на централния площад „Свобода“ в града. Както знаем от историята, през 1913-та Румъния вероломно нахлува в България и окупира Южна Добруджа. Започват безчинства и терор над българското население. През август 1916-та, дни преди България да обяви война на Румъния, окупаторите отвличат по списък всички добруджански първенци – кметове, банкери, свещеници, учители, ходжи, богати селяни… 40 хиляди души. Повечето от отвлечените са убити още по пътя към трудовите лагери в Молдова.
Следват подвизите на Трета българска армия, славните Добричка и Тутраканска епопеи. Легендарният военачалник генерал Иван Колев спасява Добрич и подгонва руските, сръбските и румънските пълчища. Освободени са и Южна, и Северна Добруджа, а нашите войски стигат чак до Букурещ. Идва обаче Ньойският договор – нито една победа не е зачетена, а Добруджа отново е под румънска власт. Черни страници! Окупаторите правят това, което и турците не са правили – отнемат земята, езика и училищата. Официалният език е румънският, на него се учи, на него се слави Бога в църквите. С декрет отнемат от добруджанските земевладелци по една трета от земята и я раздават на румънските колонизатори. Добрич, който е един от първите, сменил турското име Хаджиоглу Пазарджик, сега е прекръстен на обидното Базарджик. Някакво нищожно базарче! В центъра на града окупаторите издигат паметник в прослава на румънските войници, които според тях са победили българите.
След Крайовския договор от 1940-та, с който Южна Добруджа се връща в пределите на България, точно за една нощ румънците демонтират паметника и си го изнасят. За съжаление отнасят със себе си и архивите на Добрич.
Припомням тази история поради пренията за паметника на Съветската армия в София. Вероятно открихте доста сходства. Разликата е, че след 70 години паметта ни е така повредена, че спорим дори дали през 1944-та сме били окупирани. Няма и договор, който да задължава окупаторите да се изтеглят.
Текст и снимки: Лична страница на Юлияна Велчева
