Ренета Трифонова
С протокол №10 от 9 юни 2017 г. Св. Синод взема решение в новото издание на Часослова, в Символа на вярата да се използва думата „вселенска“, вместо „съборна“ (изрязала съм само тази част от протокола, която споменава това решение). В същото време джобните календарчета продължават да се отпечатват с думата „съборна“. Така по време на богослужение, който знае за това решение, изповядва Символа с думата „вселенска“, а който не знае или чете текста от календарчето в джоба си, казва „съборна“.
Как се е стигнало до този невероятен нонсенс не знам, но видях, че по темата през 2010 г. се е упражнявал студентът по археология Георги Сенгалевич тук: Вселенска или съборна църква | Българска патриаршия. Текстът е услужливо копиран и напомнен от Явор Дачков в „Гласове“ 10 години по-късно през 2020 г.
През 2022 г. дългогодишният преподавател в Богословския факултет на СУ проф. Иван Желев пише статия в Живо Предание по въпроса:
„От самото начало да кажа, че Църквата, Православната Христова църква по целия свят, е и съборна, и вселенска. Това са две различни нейни качества, които не се препокриват и не трябва да се бъркат или взаимозаменят. Защото под съборност на Църквата разбираме нейното управление на съборен, т. е. колективен принцип, а вселенскостта на Църквата е онова качество, което св. отци от Първия и от Втория вселенски събор са сметнали за нужно да включат дори в Символа на вярата.
Аз съм от поколението, което четеше в църковните книги, че Църквата е вселенска. Така го свързвахме с обещанието на Иисус Христос за нейното разпространение „по цял свят“, сред „цялото творение“ (Марк 16:15), т. е. сред „всички народи“ (Мат. 28:19; Лука 24:47). Това е ясно и библейски обосновано определение.
Така беше в Символа на вярата (официално известен като Никео-Цариградски символ, защото е съставен на два последователни вселенски събора – през 325 г. в гр. Никея и през 381 г. в гр. Константинопол, по български Цариград). Така го пише в „буквара“ на всеки грамотен православен християнин у нас – известната книга Нашата вяра, така го учехме по догматика в семинарията, в академията и т. н.
От края на миналия век обаче у нас, в Българската православна църква, вече не изповядваме вяра в „едната, света, вселенска и апостолска Църква“, а в „едната света съборна и апостолска Църква“. Иначе сме си все същите български православни християни, но започнахме да изповядваме съборност на Църквата Христова, а не нейната вселенскост. Защото в новите издания на старите църковни книги, в които има и български текстове, някой умник замени определението за Църквата „вселенска“ със „съборна“. Разни частни издателства, но и това на Св. Синод издават вече текстовете с това определение, което, меко казано, е неточно. А твърдо казано, е неправилно“.
За да видим защо е неправилно, нека тръгнем от началото. Според св. Атанасий Велики, Александрийски архиепископ и участник (още като дякон) в Първия вселенски събор, отците на този събор писали за вероопределенията, одобрени от тях: „така вярва вселенската Църква“ (οὕτως πιστεύει ἡ καθολικὴ Ἐκκλησία), т. е. така вярва и изповядва цялата Църква, не една отделна поместна църква, нито само някой епископ, клирик или богослов. И така определението се предава и запазва неизменно през гръцката византийска традиция, та до наши дни. А то не може и да се промени, щом като е прието на вселенски събор като част от основния текст на православната вяра. Остава открит страничният въпрос: защо сега някой (със съучастието на някои) го е променил в българските православни текстове?
Цялата статия с всички разяснения на проф. Желев можете да прочетете тук: Съборна или вселенска е Църквата? | Авторски | Живо предание
За поместността и католичността на Църквата прот. Ал. Шмеман – под линия (бел. 13) споменава, че точното название на Православната църква е Православна католична източна църква според „Пространный християнский катехизис“ на митрополит Филарет.
Ето и абзаца: „Този именно принцип на поместността е залегнал в основата на католичността (тоест съборността) на Църквата. Гръцката дума католичност означава преди всичко цялостност и приложена към Църквата, сочи не само нейната всемирност, т.е. това, че Вселенската църква е просто сбор от всички свои части, но и това, че в Църквата всичко е католично, т.е. че във всяка от нейните части цялостно е въплътена цялата пълнота на опита на Църквата, цялата нейна същност“.
Цялата статия можете да видите тук: Църква и църковно устройство | Преводни | Живо предание
Подозирам, че редакцията на джобното църковно календарче се избягва заради интереси на определен църковен кръг, който ненавижда думите „вселенска“ и „католична“. Но откога започнахме да се съобразяваме с това кой какво ще каже, след като е казал думата си вече Св. Синод въз основа на вселенските събори, след като има добре обосновано богословско мнение по въпроса и след като досега винаги така сме казвали и учили Символа на вярата?
Въпросът ми е: след решението на Св. Синод от юни 2017 г. следващите издания на Часослова да бъдат отпечатани с думата „вселенска“, кога ще бъде коригирано църковното календарче и защо това не се случва? И защо не е коригиран Символът на вярата в сайта на Българска патриаршия?
