Християнство.бг
Скандалното поведение на Кирил Гундяев по отношение на „братските православни църкви“ за никого не е новост. То може да бъде откровено агресивно, а може и да се проявява чрез нарушаване на междуцърковния етикет, което остава забележимо само за познаващите го.
Ето например преди година и половина в съболезнователно писмо за кончината на Самтавиския епископ Дамян, Кирил Гундяев се обърна към Патриарха на Грузия със съкратена титулатура „архиепископ на Мцхета-Тбилиси, католикос-патриарх на цяла Грузия“ (тук), от което става ясно, че той, Кирил, не признава юрисдикцията на Илия ІІ над окупираните от руските войски грузински територии Абхазия и Южна Осетия (сериозно нарушаване на каноничното право – етнофилетизъм).
Но все пак съболезнователното писмо беше адресирано – както е според църковния етикет – към предстоятеля на поместната църква – патриарх Илия ІІ.
Този етикет е последователно спазван през всичките години на патриаршестването на Кирил и Алексий ІІ преди него и всички техни съболезнователни писма и адреси са неизменно отнесени към предстоятелите на поместните църкви, когато става въпрос за кончината на техен епископ. Дори при съболезнования по повод смъртта на патриарх – писмата са адресирани към наместниците на патриаршеската катедра – както е при смъртта на Теоктист Румънски.
Само с едно търсене на думи попадаме към писма до:
Сръбския патриарх – за кончината на Шабацкия Лаврентий;
пак към Сръбския патриарх – за Амфилохий Черногорско-Приморски;
Етиопския патриарх – за архиепископа Абуна-Тимотей;
Антиохийския патриарх – за Нюйоркския и Северноамерикански Филип;
Патриарх Неофит – за Кирил Варненски;
Върховния патриарх и католикос на всички арменци Гарегин ІІ – за Арменския патриарх на Иерусалим Торком ІІ.
Дори до Константинополския патриарх Вартоломей – за Адрианополския митрополит Дамаскин… (във времето, когато все още беше в общение с него).
Само че съболезнователното си писмо по повод смъртта на митр. Иоаникий Сливенски, Кирил Гундяев – в разрез с църковния етикет – не e адресирано към Негово Светейшество Неофит, а някак абстрактно – към Св. Синод, към които се обръща с „братя“. Подобно обръщение е допустимо единствено, ако патриархът е починал, а наместник още не е избран.
Това оскърбително отношение към Българския патриарх изглежда минава незабелязано от българоезичната руска малотиражка „Гласове“, която побърза да публикува писмото. Явор Дачков (същинският главен редактор, макар като такъв да се води жена му) има богословско образование. То обаче е стигнало само дотам да поправи също обидната понижаваща титулатура на покойния митр. Иоаникий, който е наречен в оригинала на писмото „Преосвещен“ (обръщение за епископ, който не е митрополит) – на „Високопреосвещен“. Тази поправка никъде не е отбелязана от преводача.
Та какво иска да ни каже Гундяев? Че не признава патриарх Неофит за патриарх, че не го смята за жив или че не може да му прости богоявленското слово, в което той нарече украинския народ братски, а войната, която води Русия срещу Украйна – окупационна?
Да попитаме Дачков – може той да има отговор.
