Меню Затваряне

За едно суеверие, свързано със Задушница

Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев

Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев

Крайно време е да се обърне внимание върху истинските суеверия, витаещи в средите на Църквата ни. Преди известно време писах за обичая „Герман“, но публикацията бе само по писмени извори. А сега ще стане въпрос за нещо, с което се срещам лице в лице и водя борба с него буквално всяка година, откакто бях въдворен в енорията, където служа и досега; за една странна практика, която спокойно можем да наречем само по един начин – суеверие. Изразява се в това, че семейства, в които наскоро е починал техен роднина „задължително“ трябва да пропуснат първата Задушница след кончината му. И това суеверие толкова здраво се е вкоренило у мнозина, че борбата за неговото премахване и установяването на отреденото от Църквата за Задушниците е много трудна и продължителна.

Вследствие на това доста често ме питат още в деня на погребението или в при първите панихиди след кончината на даден човек: „Отче, нали първата Задушница я пропускаме?“ Отговарям им веднага: „Защо ще я пропускате? Задушниците са най-важните дни за съборното поменаване на нашите покойници. Как така ще бъдат оставени без молитвено обгрижване? Кой ви е научил да правите така?“ И получавам дежурните оправдания: „Нали такъв е редът“ (какъв е този ред?!), „така го знаем открай време“ (откога?!); а младите дават познатия отговор: една жена каза.

Този „ред“ се е спазвал стриктно в енорията от десетилетия. И когато поредното семейство/род престане да пази това суеверие, наистина е постигната поредната голяма победа, защото съпротивата наистина е голяма. Какво от това, че свещеникът съветва и настоява какво трябва да се прави, когато една жена казва, че „е редно“ да се върши точно обратното? И ако се направи нещо друго от „редното“, между Марс и Юпитер ще зейне черна дупка, която ще погълне цялата Слънчева система! Много хора наистина имат такава нагласа – треперят, че ако нарушат повеленото от някоя баба, страшни нещастия ще сполетят цялото семейство! А като прибавим и разните „пророчески сънища“, в които на някои „се открива“, че трябва да се пропуска първата Задушница, комплектът на това суеверие става пълен.

„Откровенията“ със сънищата навеждат мислите ми към предположение откъде идва това безобразие, свързано с главните дни на почитта към покойниците. „Пророческите сънища“ са неизменен аксесоар от практиката на добросамаряните. Почти всички „откровения“ на техните „пророци“ са им „спускани отгоре“ по време на сън и те самите редовно „сънуват пророчески“. А добросамарянство в неговия автентичен вид (защото сега останаха само добросамарянстващите) е нанесло много щети и вреди на църковния живот в Софийско. Та нали тяхната „архипророчица“ Бона Велинова е от софийските села! А в едно съседно на Костинброд село е живяла още една от „големите им пророчици“.

Смятам, че това мое предположение максимално се покрива с реалната причина за появата на това суеверие. Защото във всяко едно суеверие, освен истинската вяра, липсва и логиката. И на тяхно място са се настанили болестната мистика и произлизащият от нея изкривен начин на мислене.

Но каквито и да са причините за това суеверие, то е факт и с него трябва да се води борба. Колкото и да е трудна, колкото и дълго да продължава. И свещениците, които тепърва ще бъдат въдворявани в енориите, където то съществува, също трябва да водят тази борба, а не заради спокойствието си да търпят странни и нередни неща (има и такива случаи). И точно защото тази борба против всички истински суеверия, тровещи Църквата, трябва да се води твърдо и ефективно, нужна е много работа за ограмотяването на пасомите. Доколкото аз мога, го правя го с Божия помощ. Дано Бог укрепява всички нас – клирици и народ, за които църковният живот не се свежда само до външно пазене на обредите, истински да просвещаваме в Духа, което да предпазва всички от изкривени представи и практики, чужди на Църквата.

Posted in Записки на свещеника

Вижте още: