Ренета Трифонова
Иконом Василий Шаган
Здравейте, скъпи хора! Тази сутрин с жена ми получихме обезпокоително съобщение от наши приятели в Русия, в което те казват, че в Европа се надига антируска репресивна вълна, че руснаците вече навсякъде са притеснявани.
В същото време, както всяка сутрин, се подготвяхме с дъщеря ми за училище. Тя е на 11 години. И понеже има в класа си русначета, затова я попитах, дали те си говорят какво се случва в Украйна. Тя ми отговори: не. Но докато си разбъркваше сутрешното какао, изведнъж ми каза: „Ние просто гледаме тик-токове от киевското метро“.
Вчера, особено вчера, аз бях много изненадан, когато прочетох, и чета през всички тези дни, какво се случва в нашите социални мрежи – как коментираме, какво публикуваме, какви изказвания правим… И знаете ли, изненадата ми беше голяма от езика на омразата, от злорадството дори, което проличава в мнозина християни, и от целия ужас на надигащата се, мога да кажа вече – информационна вълна.
Скъпи хора, докато в Киев, в Харков, в цяла Украйна, хората са бомбардирани от бомби, ние тук е възможно да бъдем бомбардирани от лъжата на този свят, от лъжата на неприятеля. Затова трябва много внимателно да подхождаме относно това какво четем и какво публикуваме, за да не излезе така, че наливаме вода в неправилната воденица.
Нека да обърнем най-вече внимание на нашите деца. Не си мислете, че те не преживяват и не знаят какво се случва в Украйна. Те преживяват, но по свой начин, тихо, и знаят дори това, което ние не можем и да си представим.
Това няма как да не се отрази на цялото им състояние и психика сега, и за в бъдеще. Ние сме длъжни да порастим в тях – и това е нашето основно призвание като родители и като хора на мира, тяхната свобода и тяхното истинско самочувствие като хора, като християни, като такива, които са свободни.
Затова моля ви, намерете правилните думи, с които да говорите с тях! Недейте да не говорите, говорете, но по правилния начин! Показвайте им това, което те трябва да знаят, защото те са душѝ, които тепърва се формират. Говорете им за това, че мирът, свободата на човека, са най-важните неща в този свят.
Знам, че това е трудно. Всички ние сме гневни. И когато си говорим помежду си вкъщи, не се знае детето ни какво чува, как коментира и какво се случва в неговото съзнание. Затова нека да внимаваме в своя гняв. Нека не позволяваме гневът ни да се превърне в език на омраза и неприязън.
Ние знаем как се разпали тази война. Мнозина дори знаят кой и защо разпали тази война. И трябва да запазим своето отношение към всеки един човек така, както ни е учил Христос. Няма да ви уча за това, какво ни казва Христос и няма да ви разкривам цялото евангелие – всички ние можем да прочетем както евангелието, така и тоновете литература, които са писани на тази тема. Само едно ще ви кажа: че Христос ни е учил на човеколюбие и ни е учил дори да се молим за враговете си.
Как да се справим със своя страх и своето притеснение?
Всички ние се притесняваме. Но в този страх е хубаво да влезем в яснотата на нашия Бог. На Него да се уповаваме. Търпението в тези скърби няма как да не роди – както казва св. ап. Павел – опитност. Важно е нашият опит в тези скърби и в това търпение, да бъде опит, който да ни направи истински хора – такива, които могат да състрадават, които могат да обичат, които могат да подават ръка, които могат да са милосърдни, които могат да противостоят на омразата.
Нека в тези дни да си пожелаем Христовия мир. Той, Христос, да ни благослови със Своята правда, със Своята истина и със Своето човеколюбие. Аз вярвам, че Христос победи или може да победи в сърцата на всеки един от нас. Нашето сърце да бъде мястото на истинската победа.
